winless
Имало едно време в Чукурова: Зюлейха се прощава с Йълмаз, Демир носи ковчега
В следващия епизод на „Имало едно време в Чукурова“, излъчван всеки делник от 21:00 ч. по Diema Family, мъката на Зюлейха достига своя връх. Тя се прощава със своята голяма любов Йълмаз, обещавайки му, че един ден ще се срещнат отново. Демир стои до нея и ѝ дава сила в този най-тежък момент. Цялата Чукурова се събира на погребението, за да изпрати Йълмаз. Демир носи ковчега, а Фекели и Фикрет го полагат в гроба. Спомените, сълзите и болката се преплитат в деня, когато едно сърце спира, а любовта остава жива завинаги.
В новия епизод на „Имало едно време в Чукурова“, излъчван всеки делник от 21:00 ч. по Diema Family, болката от загубата разтърсва цялата Чукурова. Зюлейха се прощава със своята голяма любов Йълмаз. Със сълзи в очите тя му казва, че един ден ще отиде при него и той трябва да я чака. Демир стои до нея и я подкрепя в този тежък момент.
Имало едно време в Чукурова: последен път за Йълмаз
Мюжгян съжалява за всичко, което е причинила на Йълмаз, и моли за прошка. Фекели дава благословията си на сина си за по-добър живот в отвъдното. По радиоуредбата жителите на Чукурова са поканени на погребението. Демир подготвя малкия Аднан да присъства на последния път на баща си, а Зюлейха е съсипана от мъка.
Имало едно време в Чукурова: ковчегът и тежките думи
Демир носи ковчега на Йълмаз. Заедно с него Фекели, Фикрет и Четин го полагат в гроба. Фикрет дава на Демир лопатата, за да хвърли пръст върху него. Гюлтен утешава Четин, а Гафур си спомня времето, когато е служил с Йълмаз в армията. Шермин поднася съболезнованията си на Зюлейха, а Фюсюн и Шермин посещават Бехидже. Темата за наследството на Йълмаз я вбесява и тя ги изгонва.
Имало едно време в Чукурова: подкрепа и изпитания
Демир благодари на Севда за подкрепата ѝ. На втората молитва той води Аднан, а Фекели му казва, че отсега нататък и той е негов син. По-късно на Али Рахмет му прилошава и Фикрет го придържа. В самота Фекели разговаря с портрета на Хюнкяр, търсейки сила в спомена за нея.
Цитат за финал:
„Смъртта ни отнема любимите, но паметта ги връща всеки път, когато сърцето ни поиска.“