Сейран и Синан – съдбоносен сблъсък в „Златно момче“

Сейран ясно заявява, че няма смисъл да продължават, защото никога няма да успее да обикне Синан така, както той заслужава. След тези думи тя обявява, че иска развод. Изненадващо, Синан реагира спокойно и признава, че отдавна е подозирал истината – тя никога не го е обичала истински.

Опасна покана за вечеря

По-късно същата вечер Синан все пак ѝ се обажда. Моли я за последна среща – вечеря, след която възнамерява да замине в чужбина. Сейран дълго обмисля, но накрая се съгласява. Айла междувременно забелязва подозрителното поведение на сина си и странни документи в ръцете му.

Записка, която разкрива мрачна истина

Абидин се приготвя да отиде на сватбата в имението, а Орхан, скрито от любовницата си, предава майка ѝ на полицията. Айла намира писмо от Синан, в което той признава, че е обичал Сейран повече от всичко на света, но не е получил взаимност. В отчаянието си той заявява, че не може да живее без нея и ще я отведе със себе си в отвъдното.

Абидин научава тревожна новина

Докато пристига пред портите на имението, Абидин възнамерява да разкрие на семейството на Дияр истинската същност на Корханови. Но планът му е прекъснат – по телефона Хазал му съобщава, че Синан е написал предсмъртна бележка и е отвел Сейран със себе си. Абидин веднага предава новината на Ферит. Въпреки протестите на Дияр, Ферит бяга от сватбата, за да спаси бившата си съпруга.

Смъртоносна вечеря

По време на зловещата вечеря Синан казва на Сейран, че не желае приятелство. Според него тя му „дължи живот“ за времето, което е посветил на брака им. Затова, щом не могат да бъдат заедно в този свят, ще умрат заедно. Сейран осъзнава, че храната е отровена, но вече е късно – отровата започва да действа. Двамата падат в пристъп на пода, а Сейран се моли Ферит да пристигне навреме и да я спаси.

Надеждата за спасение

Ферит, придружен от Абидин, пристига в извънградската вила на Синан, но там не намира никого. Напрежението расте – съдбата на Сейран остава в мрака на неизвестността.

„Любовта, лишена от взаимност, често се превръща в бездната, която поглъща и двама души.“