winless
Нана е погълната от чувство за вина! Времето ѝ изтича, а тя отчаяно търси начин да спаси семейство Къръмлъ. Но как да предупреди Яман, без да разкрие тайната си? Междувременно Юсуф претърпява инцидент в училище. Вижте какво ще се случи в епизод 622 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 30 септември 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 622 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана е погълната от чувство за вина! Времето ѝ изтича, а тя отчаяно търси начин да спаси семейство Къръмлъ. Но как да предупреди Яман, без да разкрие тайната си?
Юсуф претърпява инцидент в училище. Първоначално мълчи, но в парка признава истината – съучениците му го нарекли страхливец и го бутнали по стълбите, след като се изплашил от шум и се скрил под пейката. Как Яман и Нана ще му помогнат да преживее този момент?
Състоянието на Зия се подобрява, но напрежението остава.
Нана стои скрита, сърцето ѝ блъска като лудо, сякаш иска да избяга от гърдите ѝ. Вътрешният ѝ глас крещи, обвинява, не ѝ дава покой.
– Всичко е моя вина… – мисли тя, прехапвайки устни, за да не извика. – Не мога да позволя това да се случи. Трябва да намеря изход.
Вратата на кабинета се отваря и вътре влиза мъж – един от хората на Идрис. Лицето му е като камък, лишено от всякакви емоции.
– Екипът, който чакахме, току-що пристигна – обявява с хладен тон.
По лицето на Идрис преминава блясък на триумф. Ръцете му се свиват и разтриват една в друга, сякаш вече усеща вкуса на победата.
– Отлично. Нека всички пътници за Лондон се качат на борда – изрича той с ледено спокойствие.
Кязим се навежда леко напред, очите му проблясват от възхищение и подлост. – Братко, те са перфектният ударен екип. Проверих ги – никой не е оцеляла след среща с тях.
– И никой няма да оцелее – отвръща Идрис уверено. – Платихме им много.
Погледът на Кязим е изпълнен с възхищение.
– Умът ти е като нож, братко – казва Кязим с плам. – Дните на разрухата останаха в миналото. Сега идват нашите дни – дните, в които ще летим високо.
Идрис се засмива кратко, почти подигравателно.
– Нека не забравяме обаче на кого дължим този обрат. Ако не беше бедната глава на Нана не беше толкова наивна, още щяхме да се борим. Утре, точно в седем, Зия ще бъде сграбчен като птица при смяната на охраната. А след него и Яман ще падне в ръцете ни.
Кязим се усмихва зловещо. – Братята Къръмлъ… Очаква ги вечен адрес в отвъдното, нали?
– Точно така – заключава Идрис със студена усмивка. – Ще се преселят в друг свят. А сега… нека не караме хората да чакат.
Двамата излизат, оставяйки след себе си гробна тишина. Нана остава сама, коленете ѝ омекват, ръцете ѝ се свиват в юмруци. Тя сяда на стола и шепне отчаяно: – Боже… имам толкова малко време. Помогни ми…
Миг по-късно сълзите ѝ вече напират.
– Той ще ги убие – говори си сама Нана. – Как можах да сгреша така? Как?… Господи, моля те, покажи ми път!
Междувременно в училището настъпва суматоха – Юсуф е пострадал. На челото му се вижда малка рана, но за щастие е повърхностна.
Яман и Нана са в училището, а въздухът е натежал от напрежение. Яман пръв нарушава тишината – гласът му е тих, но твърд:
– Да отидем ли на площадката, когато излезем оттук? – пита той, опитвайки се да върне обичайния ритъм.
Нана не издържа. Погледът ѝ пада върху малкото лице на Юсуф и сърцето ѝ се свива.
– Скъпи мой! Какво се случи с теб? – прошепва тя, а в очите ѝ блясват сълзи.
Яман отговаря бързо, за да я успокои.
– Паднал е по стълбите. Не се тревожи, не от високо. Само от едно-две стъпала. Лекарят го прегледа. Няма нищо сериозно, освен една малка драскотина на челото.
– Слава Богу… – въздъхва Нана и се навежда към момчето. – Боли ли те, скъпи мой?
Но Юсуф мълчи. Погледът му е празен, сякаш се е затворил в свой собствен свят.
– Не е продумал, откакто е дошъл – признава Яман. – Дори с учителката си не е говорил.
– Казах ти, че Юсуф не е готов – изстрелва Нана с горчивина. – Но ти не ме послуша.
Очите на Яман се присвиват. Гневът му се прокрадва в гласа:
– Ако си дошла тук, за да се караш, върни се веднага в имението.
В този момент в коридора се появява учителката – млада жена с уморени очи.
– Здравейте. Пожелавам му бързо възстановяване. Не искахме да ви викаме по такъв повод… Но беше просто нещастен случай.
– Как стана? – пита Яман сериозно, като го забива поглед в учителката.
– За съжаление не видях – отвръща тя. – Няколко деца казаха, че Юсуф изгубил равновесие и паднал.
Нана усеща как съмнението се надига в нея. Навежда се към момчето и прошепва, сякаш за себе си:
– Той не говори… не разказва какво е станало. Тук има нещо повече. – После вдига очи към учителката. – Случи ли се нещо в час, което да го разтревожи?
– Всичко изглеждаше нормално – казва жената. – Даже се зарадвах, че бързо намери общ език с приятелите си. Но в един момент отвън се чу страшен трясък – две коли се блъснаха. Юсуф се изплаши и се скри под чина. Някои от децата започнаха да се смеят. Разбира се, веднага ги смъмрих и успокоих Юсуф. След това продължихме урока. Но не видях какво се е случило после… В този момент се чува училищния двънец – Съжалявам, трябва да се върна в час. Пожелавам ви бързо възстановяване.
Учителката се отдалечава, а мълчанието пада като тежко було върху тримата.
– Юсуф не е паднал сам по тези стълби – произнася Нана с увереност.
Яман я поглежда изненадано.
– Какво имаш предвид? Откъде се взе това?
Нана стисва ръцете си, очите ѝ горят от решимост.
– Децата стават безмилостни, когато усетят, че някой е слаб. Те са искали да го наранят.
По-късно Нана и Яман решават да отведат Юсуф в парка – сред зеленината, далеч от стените на училището. Там Юсуф най-сетне обяснява какво се е случило.
– Бяхме в час… и тогава чух силния удар. Изплаших се и се скрих под чина. Всички започнаха да ми викат „страхливец“. Опитах се да им докажа, че не съм. Но бяха трима. Един ме блъсна… и паднах по стълбите. – Погледът на Юсуф се вдигат към Яман. – Чичо… аз страхливец ли съм?
Яман коленичи пред него, очите му са твърди, но пълни с обич.
– Не си страхливец, юначе. Ти си по-смел, отколкото мислиш. Никой от тях няма представа какво си преживял.
– Но аз… аз се уплашихи затова се скрих..
– Всеки се страхува, мило дете – казва Нана нежно. – Смелостта не е липса на страх, а силата да се изправиш срещу него.
Яман добавя:
– Знаеш ли, когато баща ти, чичо Зия и аз останахме сами след смъртта на дядо, аз трябваше да порасна за една нощ. Започнах работа, извеждах брат си навън. Един ден деца от махалата ни заобиколиха. Присмиваха се на чичо ти Зия. Опитах се да ги спра, но бяха много. Биха ме. Един от тях беше особено жесток. Не спираше.
– И… победи ли те? – пита Юсуф със задъхан глас.
– Да. Но важното беше, че не се предадох. Въпреки страха – се борих. По-късно съдбата обърна картите. Видях същото момче, жертва на побой. Исках да отмина, мислех, че си го е заслужил. Но чичо ти Зия каза: „Ако отвърнеш глава, ще станеш като него“. Тогава му помогнахме.
Юсуф мълчи за миг.
– Някои деца са наистина зли… Мога ли да не ходя повече на училище? Нана може да ме учи вкъщи… – Хваща ръката ѝ, а Нана го прегръща нежно.
– Ще се приберем – обещава Яман.
– Да, но преди това… трябва да направим нещо – отвръща Нана с усмивка.
Тя го отвежда на игрището, където преди е срещнала дете с увреждания и приятелите му. Запознава ги с Юсуф и го насърчава да играе с тях. Скоро Юсуф отново се смее и тича, забравяйки за болката и унижението.
Този ден Юсуф разбира едно – че не е сам. И че смелостта не винаги означава да победиш. Понякога е достатъчно просто… да се изправиш и да продължиш!
По-късно Яман получава обаждане от лекаря на Зия – добри новини. Синята чанта, която толкова много искаше, е донесла огромна радост на брат му и здравето му осезаемо се подобрява.
А Нана… тя не спира да мисли. Как да предупреди Яман за надвисналата опасност, без да разкрие коя е всъщност?
В същото време, Ферит и Дога става все по-близка, докато Айше се опитва да попречи на бившия си съпруг да се върне в живота ѝ. В
Фъпреки нейните възражения, Ферит ѝ помага да приготви храна. Времето, прекарано заедно, ги връща към спомени и мечти от началото на тяхната любов. Мечти, които тогава са изглеждали толкова близки, а сега… сякаш ги разделя цяла вечност..
Корай, от друга страна, не може да приеме, че Айше живее в същата къща с Ферит. Междувременно Неше проявява все по-голям интерес към Волкан.