“Плен”: Орхун спира майка си

В „Плен“ напрежението в имението Демирханлъ достига своя връх. Афифе вдига ръка срещу Хира, но Орхун я спира. Гласът му звучи твърдо – този път няма да позволи повече унижения. Майка му го нарича сляп, същият като покойния Джихангир. Орхун ѝ отвръща, че никога не е виждал по-ясно от сега. Той признава, че е сгрешил и че Хира не е виновна за нищо. За първи път думите му звучат не като заповед, а като покаяние. Хира стои вцепенена – тя дори не е вярвала, че някога ще чуе тези думи от него.

Хира намира сила във вярата си

По-късно Нева влиза в кухнята и започва разговор с Хира. Тонът ѝ е студен, но под него личи страх. Тя признава, че не я интересуват доказателства или мнението на другите. Хира ѝ отвръща спокойно, че не се страхува от никого, освен от Бога, и че пред Него е чиста. Думите ѝ отекват с достойнство, което Нева не може да понесе.

Орхун поставя Нева на мястото ѝ

Скоро след това Орхун влиза при Нева. Тя е видимо притеснена. В гласа му няма гняв, но има непоколебима власт. Той ѝ заявява, че повече няма да чуе нито една дума срещу Хира. Истината вече е ясна – Хира е невинна. Нева свежда глава, защото разбира, че е застрашена. Страхът ѝ не е само от разобличение, а от това, че Орхун може да узнае и друга тайна – че смъртта на Джихангир не е била самоубийство, а престъпление, в което тя има вина.

Хира не вярва на закъснялата прошка

Орхун намира Хира и този път думите му са изпълнени с искреност. Той ѝ казва, че ѝ вярва с цялото си сърце. Но Хира не може да приеме тази закъсняла прошка. Сълзите в очите ѝ не са от радост. „Тези думи бяха нужни тогава, Орхун,“ казва тя тихо. „Сега вече е късно.“ Всяка нейна дума носи болката на жена, която е чакала твърде дълго, за да бъде чута.

Любовта спира Хира

Хира събира багажа си, готова да напусне имението завинаги. Но точно когато тръгва, Орхун затваря вратата пред нея. Той я гледа право в очите, без гняв, без гордост, само с отчаяна молба. „Остани,“ прошепва той. В гласа му има болка и нежност, които никой не е чувал досега. За пръв път Орхун Демирханлъ не заповядва – той моли.

Финален цитат

„Прошката идва, когато гордостта замълчи, а сърцето проговори вместо нея.“