winless
Баран организира емоционална среща за Дилан. Вижте какво ще се случи в епизод 132 на турския сериал „Кървави цветя“ .
Баран подава кутията със сребърната брошка на мъж. Обръщайки се към Дилан, той обяснява: „В имението ще има събитие…“ и разкрива, че брошката изобщо не е личен подарък, а част от колекция. За миг Дилан е повярвала, че е предназначена за нея. Сега истината разбива тази надежда. Разочарованието я наскърбява дълбоко, оставяйки я разтърсена и с разбито сърце.
След това Дилан се опитва да разбере чувствата си. Може би е ревнива от вниманието, което Баран обръща на Серап или на някой друг. Чувства се като птица с счупено крило: самотна, крехка и уязвима.
В търсене на яснота Дилан отваря сърцето си пред Кадер. Тя признава вътрешното си сътресение, надявайки се, че разговорът им ще ѝ донесе утеха. По-късно Баран казва на Дилан, че случайно е чул разговора ѝ с Кадер. Думите му я разстройват.
По време на разходка Баран намира Дилан седнала на земята и плачеща. Разтревожен, той се втурва към нея и я пита дали е добре. Дилан обяснява, че се е подхлъзнала и е изцапала дрехите си. Баранказва, че винаги могат да купят нови. Неговата небрежна реакция я разочарова. „Винаги искаш да замениш всичко с нещо ново“, отвръща тя рязко.
Баран ясно вижда разочарованието ѝ. Той осъзнава, че в опитите си да я направи щастлива, може би само ѝ причинява още повече болка. Знае, че трябва да направи нещо различно, нещо значимо.
Решен, Баран се обажда на майката на Дилан. Урежда ѝ среща с майка ѝ. Срещата между Дилан и Ханифе е емоционална. Ханифе казва: „Прости ми. Не трябваше да те удрям. Върни се у дома, когато пожелаеш.” След това добавя: „Съпругът ти е добронамерен и грижовен.“
След това Дилан признава объркването си: „Планините между нас стават все по-високи“, казва тя, чудейки се за разстоянието, което нараства между нея и Баран. Ханифе я успокоява.
По-късно Дилан пита Баран защо е организира срещата. Баран отговаря спокойно: „Ти не си мой затворник. Трябва да знаеш, че можеш да посещаваш семейството си, когато пожелаеш.“
Сираците Ягмур и Бетюл са отведени от социалните служби. Джеврие е депресирана и копнее да види детето отново. Джевдет ѝ напомня, че не е минал и ден, но когато вижда болката на жена си, решимостта му отслабва.