„Плен“: Любов на ръба между живот и смърт
В епизода на „Плен“ любовта на Хира преминава най-тежкото си изпитание. След като Орхун е прострелян, тя го придружава до болницата, където чува страшните думи – сърцето му е спряло. Светът ѝ се срива, но тя не се предава. Афифе и Нева я обвиняват за случилото се и настояват да си тръгне, но Хира решава да остане до края. Нуршах и Кенан бързат към болницата, уплашени за Орхун. А Хира седи пред операционната, молейки се любимият ѝ да отвори очи. Любовта ѝ се превръща в сила, по-силна от страха.
Хира губи почва под краката си
Хира пристига в болницата заедно с Орхун. Очите ѝ са пълни със страх, а ръцете ѝ треперят, докато слуша думите на лекарите. Те казват, че когато Орхун е бил докаран, сърцето му вече е спряло.
Светът се срива за миг. Хира не може да си представи живот без него. Сълзите се стичат по лицето ѝ, докато го отвеждат в операционната.
Афифе обвинява Хира
Малко след това в болницата пристига Афифе. Без дори да се опита да разбере какво се е случило, тя се нахвърля върху Хира. Крещи ѝ, обвинявайки я за всичко, което е сполетяло Орхун.
„Поради теб синът ми умира!“, извиква тя. А после, със студени очи, добавя, че Хира няма място тук и трябва да се махне веднага.
Думите ѝ пронизват Хира, но момичето остава неподвижно, с празен поглед и болка, която не може да изкрещи.
Нева се опитва да я прогони
Към нея се присъединява и Нева. Гневът ѝ е като лед – тих, но режещ. Тя казва, че Хира е трябвало отдавна да разбере, че в имението Демирханлъ никой не я иска. Но Хира не отстъпва.
„Не знам какво си мислите за мен,“ казва тя тихо, „но няма да си тръгна. Ще остана и ще го чакам.“
Новината достига до Нуршах
Нуршах научава по телефона какво се е случило с брат ѝ. Шокирана, изпуска това, което държи в ръцете си. Заедно с Кенан веднага тръгват към болницата.
Пред входа те виждат Хира, седнала на пейка, свита в себе си и плачеща. Кенан се приближава и с тих тон се опитва да я успокои.
„Ти си силна,“ казва ѝ той, „и Орхун ще се върне. Просто вярвай.“
Цитат от епизода
„Любовта не се измерва в споделени дни, а в способността да чакаш, когато останеш сам.“
