„Имало едно време в Чукурова“: Зюлейха намира доказателство, че Демир е жив

В новия епизод на „Имало едно време в Чукурова“ сърцето на Зюлейха е разделено между болката и надеждата. Тя продължава да вярва, че Демир е жив, въпреки че дните минават без никакви вести от него. За да не се предаде на отчаянието, Зюлейха решава да се върне към работата си в холдинга „Яман“ – и това решение ще промени всичко.

Нов акционер влиза в холдинга

В компанията се появява нов акционер – мистериозният Мехмет Кара, човек, за когото никой досега не е чувал. Той се представя като уважаван бизнесмен, готов да помогне на холдинга да се стабилизира. Но зад привидната му любезност се крие хладен ум и ясна цел – да заеме мястото на Демир.

Бетюл и амбициите ѝ

Бетюл, уверена в собствената си хитрост, смята, че моментът е настъпил. Надява се Зюлейха да подпише необходимите документи и така тя да застане начело на холдинга. В мечтите си вече вижда как никой няма да може да я спре. Но плановете ѝ рухват, когато в заседателната зала влиза самата Зюлейха, готова да поеме работата лично.

Бетюл губи почва под краката си – присъствието на Зюлейха в офиса обърква всичките ѝ сметки. В този момент в залата влиза и Мехмет Кара, който любезно се извинява, че не е успял по-рано да се представи на вдовицата на Демир.

Фикрет се усъмнява в Мехмет

От първия миг Фикрет усеща нещо нередно. В погледа на Мехмет има студ и прикритост, които не убягват на инстинкта му. Той започва собствено разследване, убеден, че новият акционер не се е появил случайно. Фикрет предупреждава Зюлейха, но тя не разбира тревогата му – в очите ѝ Мехмет изглежда спокоен, възпитан и добронамерен.

Между измама и надежда

Докато Мехмет тихо укрепва позициите си в Чукурова, в дома на Яманови съдбата поднася неочакван знак. В ръцете на Зюлейха попада пръстенът на Демир – същият, който той никога не сваляше. В този миг сърцето ѝ се разтуптява от надежда. Ако пръстенът е тук, това значи, че Демир е жив.

Цитат от епизода:
„Надеждата не умира, когато я хранят с любов – тя просто заспива, докато не чуе гласа на сърцето.“