“Имало едно време в Чукурова”: Бетюл взема властта, а Демир изчезва без следа

“Имало едно време в Чукурова”: Арестът на Демир и Али Рахмет. След поредица от бурни събития властта в холдинга на Яманови преминава в ръцете на Бетюл. Сега никой не може да ѝ го отнеме – тя е постигнала мечтата си, дори ако за това е трябвало да мине през предателства и лъжи.
Докато тя се наслаждава на новото си положение, Демир и Али Рахмет са арестувани и хвърлени в различни килии. Мълчанието между тях е като стена – тежко, пълно с неизказани думи и сянка на вина. Демир осъзнава, че няма изход, освен ако не признае всичко.

Разговорът между братята

Фикрет успява да го посети. Между решетките двамата братя си разменят кратки, но тежки думи. Фикрет казва, че всички документи, които могат да ги спасят, са у него. Демир е готов да разкрие истината, но знае, че така ще изобличи Юмит. Той не може да понесе мисълта, че ще я унищожи, защото, колкото и да му е причинила болка, тя е майката на дете, което никога няма да се роди.
Но вината му е неоспорима — той собственоръчно е закопал Севда, а свидетелите помнят как я е изгонил от дома с пистолет в ръка. Навсякъде има отпечатъци и следи, които го уличават. Демир знае, че докато Юмит не признае истината, той няма спасение.

Планът на Фикрет

Фикрет обещава да му помогне. Казва, че има план, но времето е малко. Докато пазачите затварят килиите, Демир гледа през тесния прозорец и усеща, че светът навън става все по-далечен. За пръв път той осъзнава, че една-единствена грешка може да унищожи всичко, което е градил.

Изповедта на Зулейха

Зулейха се изправя пред прокурора и потвърждава, че убийството на Севда е дело на Юмит. Истината е горчива – Юмит не е искала да убие майка си. Това се е случило случайно, в момент на паника, когато Севда се е хвърлила пред Демир, за да го защити. Зулейха разказва всичко с глас, в който няма гняв, а само болка и умора.

Изчезването на Демир

Когато Демир успява да избяга, първата му мисъл е за отмъщение. Той иска да се изправи срещу Хакан – човека, който е посмял да отвлече дъщеря му. Но съдбата има други планове. По време на нападение над имението Демир внезапно изчезва. Никой не знае дали е жив. Само прахът по пътя помни посоката, в която е тръгнал.

Силата на Зулейха

След изчезването му Зулейха остава сама, изправена пред опустошен дом и бъдеще, което изглежда прекалено тежко, за да бъде понесено. Тя трябва отново да започне от нулата, да се бори за децата си и за честта на името, което някога е било символ на власт. Макар че не е сигурна дали има сили, в очите ѝ още гори онази искра, която я е спасявала толкова пъти. Надеждата, че един ден всичко ще се нареди, все още не е угаснала.