Зейнеп заподозира Еге, а Кузей гони Бахар от дома си – „Лабиринт към щастието“
В новия епизод на „Лабиринт към щастието“ старите тайни се връщат, а героите вземат решения, които ще променят всичко.
Завръщането на Зейнеп
След дълги разговори Бюлент успява да убеди дъщеря си да се върне у дома.
„Тук ти е мястото, Зейнеп,“ казва той с топъл, но настоятелен тон. „Не искам повече да живеем като непознати.“
Зейнеп се съгласява, но в гласа ѝ няма спокойствие:
„Добре, татко. Ще се върна… но не очаквай, че миналото може да се забрави толкова лесно.“
Сянката на съмнение
Скоро след това Зейнеп случайно чува Еге, който говори по телефона. Думите му я карат да замръзне.
„Трябва да го направим тихо, без Джихан да разбере,“ казва мъжкият глас.
Зейнеп се вцепенява – убедена е, че Еге отново крои план срещу Джихан.
„Не… няма да позволя да го нараниш отново,“ прошепва тя и решава лично да разбере какво замисля.
Гневът на Джихан
В същото време Джихан пристига в дома си разгневен.
„Как можа, Генюл? Как можа да избягаш така?“ извиква той, хвърляйки сакото си на пода.
Яростта му се смесва с отчаяние – той не знае дали ще може отново да ѝ се довери.
Мелис и Гекхан – дете, което променя всичко
Мелис преживява труден период. Страхът, любовта и вината я разкъсват.
От другата страна на града Гекхан не се съмнява в нищо.
„Знам, че детето е мое,“ казва той на свой приятел. „И няма да стоя безучастен.“
Мелис, чувайки думите му в телефонен разговор, шепне:
„Моля те, не се връщай в живота ми… вече е късно.“
Кузей поставя точка
Решителен както никога, Кузей се изправя пред Бахар:
„Развеждам се с теб, Бахар. И двамата знаете защо. Вие и майка ти напускате този дом днес.“
Бахар избухва:
„Мислиш, че можеш да ме изтриеш с едно изречение? Всички ще разберат кой си всъщност!“
Скоро след това тя започва да описва ситуацията онлайн, споделяйки изопачени версии в социалните си мрежи.
Последствия и напрежение
Публикациите на Бахар предизвикват буря.
Кузей усеща как името му се замесва в скандал и търси решение заедно със Съла.
„Ще оправим това, Кузей,“ уверява го тя. „Не се поддавай на провокации.“
Но Наджие мисли друго:
„По-добре се примири, синко. Понякога е по-умно да запазиш брак, отколкото да воюваш със света.“
Кузей я поглежда твърдо:
„Не, мамо. Този път няма да мълча. Вече знам какво трябва да направя.“
„Истинското освобождение идва не когато избягаш от болката, а когато имаш куража да я погледнеш в очите.“
