Азаде се опитва да нахрани мълчаливия Кудрет, но той отказва. Хасан я дразни, че се грижи за „дъщерята на убиеца“. Азаде заявява, че ако Кудрет е свикнал с присъствието на Дилан, ще свикне и с отсъствието ѝ.
Хасан подхвърля за състоянието ѝ в болницата. Фърат споменава, че лекарите не са оптимистични. Азаде злорадства, че „третият път ще е последен“.
Гюл влиза с кафе, но е посрещната студено. Азаде разбира, че майка ѝ е отишла в болницата при Дилан, и кипва от ярост. Нарежда Гюл да заведе Кудрет в стаята му.
В болницата Баран стои пред прозореца на интензивното. Гледа в безжизненото тяло на Дилан.
Баран остава сам, взира се в Дилан и прошепва, че ще мълчи цял живот, стига тя да отвори очи отново.
В ретроспекция той си представя Дилан жива, усмихната в кухнята. Гледа я влюбено, докато тя се смее с Кадер.
Кадер пристига при него в болницата, плачейки. Тя се надява Дилан да се възстанови. Кадер се разплаква и прегръща Барън. Той я успокоява, уверявайки я, че Дилан е силна и ще победи. Умолява я да си почине.
В градината на болницата Сеид и Ханифе страдат. Сеид се обвинява, че не е опазил „дъщеря си“. Ханифе го утешава, че не е виновен.
Сеид отказва да се прибере. Заклева се да остане, докато Дилан не се събуди, и да накаже всички виновни. Ханифе мълчи уплашено.
В същото време Зюмрют плаче пред Али, упреквайки се, че е била лоша сестра. Али я държи за ръка. Ханифе ги вижда и се вбесява.
Вечерта Баран се връща в имението. Не влиза веднага, стои пред колата разкъсан от спомени и болка. Азаде го наблюдава от прозореца.
Баран влиза в къщата. Навсякъде му се привижда Дилан. Всяка сянка му напомня за нея. В стаята им Баран сяда на креслото ѝ. Очите му се пълнят. Неспособен да издържи, напуска стаята.
Баран не издържа и се връща в болницата. Очите му са пълни със сълзи. Заспива на болничната пейка и сънува, че Дилан се е събудила усмихната и му прави закуска. Прегръщат се, вярвайки, че кошмарът е свършил.
Баран се събужда от съня. Осъзнава, че всичко е било илюзия. Втурва се към стаята, но Дилан все още е в безсъзнание. Баран плаче безутешно.
Баран вижда носилка с покрито тяло, чиито коси приличат на тези на Дилан. Ужасен тръгва към нея, протягайки ръка да вдигне покривалото…
