Наследство – Епизод 650 (Ето какво ще видим)

Епизодът започва в полицейското управление, където Нана влиза придружена от униформен полицай. В погледа ѝ няма нито страх, нито колебание, а само решимост. Тя влиза в стаята, където е Волкан, който усеща, че това посещение не е обикновено.

– Тук съм, за да подам сигнал за убиеца на брат ми – Азиз Яхяоглу – произнася тя спокойно, без да трепне. – Този човек е Идрис Яхяоглу. Имам доказателство. – Поднася телефона си на полицая. – На това видео е записано всичко. Идрис не само уби Азиз, но и Сехер Къръмлъ, Ялчън Къръмлъ, и баща си. Той е виновен за смъртта на всичките тези хора.

Малко по-късно Волкан отваря вратата на кабинета на комисар Ферит. Влиза бързо, почти на бегом, с лице, което издава вълнение.

– Имаме напредък – съобщава, опитвайки се да овладее гласа си. – Открихме доказателство за убийството на Азиз Яхяоглу. Извършителят е брат му – Идрис. Имаме го заснето.

Той поставя флашката в компютъра. Двамата застават рамо до рамо пред екрана. Видеото започва, а светлината от монитора озарява лицата им – напрегнати, съсредоточени.

– Кой донесе това? – пита Ферит, без да откъсва поглед от екрана.

– Бавачката от дома на Къръмлъ – Нана Мерйам. Оказа се, че е полусестра на Азиз и Идрис. Твърди, че Идрис стои и зад смъртта на Сехер и Ялчън Къръмлъ, но за момента нямаме други доказателства.

– Къде е сега тази жена?

– Излезе преди малко. Каза, че хората на Идрис я следят. Предложих ѝ охрана, отказа. Изпратихме я само до дома ѝ.

– Предупреди всички екипи – нарежда Ферит. – Летища, гари, пътища – всичко под наблюдение. Не искам дори вятър да мине незабелязан.

– Разбрано, комисарю.

В същото време, в парка, Нана се среща с приятелката си Пънар.

– Спазих обещанието си. Най-после предадох записа на полицията. Сега те знаят… Идрис е убиецът – казва Нана.

– Това е чудесно, Нана. Свърши нещо велико… Но какво ще правиш сега? – пита притеснена Пънар.

– Не мога да остана повече тук. Връщам се у дома. Вече имам билет.

– Не! – гласът на Пънар звучи остро, почти умолително. – Няма да те пусна никъде. Ще останеш при мен, докато всичко утихне.

– Не, Пънар… това е прекалено опасно за теб – отвръща Нана тихо, но твърдо. – Докато този демон е на свобода, не мога да рискувам. Ще се махна далеч, докато го заловят… – за миг гласът ѝ омеква. – Само ще ми липсва Юсуф. Много.

Действието се пренася в колата на Яман, който заедно с Юсуф пътуват към летището.

В колата на Яман, тишината е прекъсната от леко подскачане на автомобила. Юсуф се хваща за седалката и се обръща към чичо си.

– Какво стана, чичо? Катастрофирахме ли?

– Не, юначе. Просто не видях дупката на пътя – отговаря замислен Яман.

В същото това време Ферит се опитва се да се свърже с Яман. След няколко неуспешни обаждания най-сетне чува познатия глас.

– Най-после, братко – въздъхва Ферит. – Имаме напредък по делото. Получихме запис, който доказва, че убиецът на Азиз е неговият брат Идрис. Не ти.

Яман застива, а споменът от думите на Азиз изплува в съзнанието му:

– Никога не бих наранил Сехер или когото и да било. Не съм направил нищо. Всичко е негова работа. Брат ми. От самото начало той е дирижирал всичко. Целта му е била да ме накара да убия теб.

Яман затваря очи, сякаш времето спира.

– Имаше право – прошепва Яман. – Всичко, което каза, е било истина.

От другата страна на линията Ферит продължава:

– Записът е донесен от Нана Мерйам – твоята бавачка. Тя е полусестра на Азиз и Идрис. На видеото се чува как Идрис признава, че е убил Сехер Къръмлъ, брат ти Ялчън и дори собствения си баща, Исмет Яхяоглу… Засега няма достатъчно доказателства, но е ясно, това е неговият почерк. Авторът на записа е един от бившите му хора. Нана е в опасност, Яман. Нашите хора я придружиха, но я е отказала охрана, но трябва да знаеш, че тя е в сериозна опасност.

– Разбрах, Ферит. Благодаря. Ще се погрижа!

Яман прекъсва разговора и хвърля поглед към Юсуф.

– Какво става, чичо? Връщаме ли се в имението?

– Да, юначе. – Яман завърта волана. – Връщаме се в имението.

Малкият се усмихва, без да разбира всичко, но усеща, че нещо се е променило. Камерата улавя лицето на Яман – решителен, мълчалив, с пламък в очите. А зрителят усеща, че бурята, която идва, ще промени всичко.

Действието се връща в парка при Нана и Пънар.

– Трябва да тръгна възможно най-скоро – казва Нана. – Но преди това имам още една задача… Трябва да отида при брат си и да му кажа цялата истина.

Пънар я поглежда притеснена.

– Ще дойда с теб. Тези хора, които те следят… те са опасни. Могат да ти навредят.

Нана се усмихва тъжно.

– Не можеш. Оттук нататък пътищата ни се разделят. Това е моята битка. Не се тревожи за мен, Пънар… моля те.

След кратка пауза Пънар преглъща трудно и кимва.

– Добре… но бъди внимателна. Ако нещо се случи – звънни ми веднага. И нека Бог те пази.

Нана ѝ стиска ръката за последно и тръгва. Камерата проследява стъпките ѝ по алеята, където вятърът разпилява листата след нея като следи от съдба.

На улицата Нана спира, обръща се и вдига ръка. Едно такси спира рязко пред нея. Нана отваря вратата и сяда на задната седалка.

– До гробището, моля – казва спокойно.

Шофьорът само кимва. Не обелва нито дума. Шапката му е дръпната ниско, така че лицето остава в сянка. Колата потегля

Минута по-късно колата внезапно намалява. Нана инстинктивно се навежда напред. Шофьорът бавно обръща глава.

Това е Идрис.

– Не се притеснявай – изрича с хладен тон и дяволска усмивка. – Ще отидем там… в края на краищата, това ще е новият ти адрес.

Преди Нана да успее да отвори вратата, от сянката на близка улица се появява Казим. Той пристъпва бавно, уверено, и влиза в колата. С едно движение поставя ръка върху устата на Нана, за да не вика.

Нана замръзва. Дъхът ѝ секва, а погледът ѝ среща студените очи на Идрис в огледалото. Идрис потегля, а Нана разбира, че е в капан.

Действието се пренася в имението, където се връща Яман с племенника си. Дженгер, Адалет и Айнур излизат притеснени в двора.

– Защо ли се върнаха? – пита Адалет. – Да не би г-н Яман да е забравил нещо?

Айнур вдига рамене – не знае, но усеща, че нещо не е наред.

– Има ли проблем, г-н Яман? – пита внимателно Дженгер.

Яман вади телефона си, а с жест показва на Дженгер да се погрижи за Юсуф.

– Недим, трябва веднага да намерим Нана – казва Яман с тон, в който няма място за съмнение.

– Търсим я навсякъде – отговаря Недим.

– Всичко се промени – изрича Яман и гласът му звучи твърдо. – Този път ще я защитим. Тя няма вина. Била е невинна през цялото време. Животът ѝ е в опасност. Идрис я преследва…

Яман приключва разговора и тичешком влиза в къщата, а след това в кабинета си. Бързо поглежда в коша до бюрото, където преди да тръгне за летището хвърли писмото на Нана, но сега то е празно. В този момент влиза Дженгер, който внася куфара на Яман.

– Кога изхвърли коша? – обръща се рязко към Дженгер. – Вътре е имаше важен лист.

– След като напуснахте имението – признава Дженгер. – Изхвърлихме всичко с останалите боклуци…

В гората, далеч от града – едно такси спира встрани от пътя. Дърветата хвърлят дълги сенки, а вятърът свири като злокобно предупреждение. Вратата се отваря с трясък.

– Изкарай я, Казъм – нарежда Идрис. – Най-после стигнахме до края на твоя път…

Нана се дърпа и крещи.

– Не ме докосвай! Казах ти – не ме докосвай!

Идрис се приближава, лицето му е изкривено от гняв.

– Танцът ти със смъртта свърши! Движи се! Казах – движи се!… Ти ми съсипа живота, Нана! Проклет да е денят, в който те срещнах! Но сега… свършено е с теб. Ще умреш от ръцете ми – както брат ти!

Очите на Нана блестят от сълзи и решителност.

– Мога да умра спокойно… – отвръща тя. – Защото ти ще бъдеш наказан. Всички ще разберат, че си убиецът на брат ми… Твоят край вече е написан, Идрис.

Гласът на Нана се чува в мислите на Яман, докато той чете писмото ѝ. Камерата се приближава към редовете, написани с трепереща ръка.

„Аз съм Нана Мерйам. В това писмо искам да ти кажа цялата истина, Къръмлъ. Аз съм сестрата на Азиз Яхяоглу. Дойдох в имението като детегледачка, но истинската ми цел беше отмъщение. Вярвах, че ти си убиецът на брат ми… Пишейки тези думи, искам да ти се извиня. Идрис ме излъга. Убеди ме, че именно ти си убил брат ми. А аз му повярвах. Но после всичко се промени. Първо опознах Юсуф… това дете ме накара да видя света различно. Казвах си, как едно невинно сърце може да обича чудовище? Тогава разбрах, че ти не си убиецът. Истинското зло е Идрис. Той отвлече Юсуф, опита се да те убие, подготви капан за брат ти Зия. Когато се опитах да го спра, стана мой враг. И искаше да ме унищожи. А ти… ти ме защити. Къщата, в която дойдох, за да се отмъстя, стана моят дом.

Сега вече не мога да крия истината от теб. Същият човек, който уби брат ми, уби и твоята съпруга, и брат ти Ялчън Къръмлъ – това е Идрис. Един от неговите хора ми изпрати записа от убийството. Ако го беше видял, щеше да отидеш и да го убиеш. Не можех да позволя това. Не можех да допусна да загубиш Юсуф. Затова ще предам доказателството на полицията. Идрис е демон, и този път няма да остане ненаказан. Прости ми… за всичко!“

– Какво направих? – прошепва Яман, докато стиска листа, сякаш може да върне времето.

Сцената се сменя отново. Идрис насочва пистолет към Нана. В очите му няма милост.

– Хайде, стреляй! – крещи тя, гледайки го право в лицето. – Убий ме! Аз съобщих на полицията за убиец като теб. И е чест за мен да умра за това!

Идрис се усмихва – усмивка, която смразява кръвта. – Кажи последната си молитва, Нана. Дори и да съм убиец, ще живея по-дълго от теб. Скоро ще се срещнеш с брат си… и му кажи от мен „здравей“. Кажи му, че не съжалявам, и че бих го направил отново.

Камерата се отдалечава бавно – чува се как изстрел прорязва тишината.

(Бележка на редактора: Това е краят на турския епизод.)

Действието се връща отново при Идрис и Нана и разбираме, че Идрис е ранил Нана в ръката.

– Хайде – казва Идрис, а пистолетът му е насочен в Нана, какво чакаш? Кажи последната си молитва.

Нана го гледа без страх.

– Помолих се – отговаря тя – моля се за справедливост. Тя ще дойде, дори да не доживея да я видя.

Идрис се усмихва през зъби.

– Убиецът на брат ми ще бъде наказан – продължава тя.

– Така ли? – пристъпва Идрис към нея.

Нана кимва.

– Приличаш на него – отвръща Идрис – ще усетиш смъртта от моята ръка и ти ще го последваш, скъпа ми полусестро.

Тя затваря очи за миг и обръща лице, не от страх, а за да не гледа омразата в очите му.

– Кой от нас ще свърши по-зле – пита Идрис, а в гласа му проблясва неувереност.

– Помисли – отвръща Нана спокойно – ще прекараш години затвора. Няма къде да бягаш вечно. Ще те хванат.

Идрис изръмжава.

– Млъкни! – крещи той – свършено е с теб!

В този момент телефонът на Нана звъни. Казим го вади нервно от джоба си и изглежда уплашен. Идрис махва с ръка.

– Изключи го! – нарежда той.

– Братко – чува се гласът на Казъм – звъни Яман Къръмлъ.

Нана застива, в погледа ѝ проблясва надежда. Идрис се забавлява.

– Нека чуем какво ще каже – казва той и заповядва на Казим да ѝ затисне устата – не искам да слуша, ако тя мрънка.

Чува се гласът на Яман от телефона – напрегнат, разтревожен:

– Не бягай повече – казва той – говорих с полицията. Прочетох писмото. Знам, че си невинна. Къде си? Идвам за теб. Нана? Чуваш ли ме?

Нана опитва да отговори, но ръката на Казим ѝ затиска устата. В този миг батерията на телефона пада и слага край на разговора

– Какво стана? – пита Идрис с подигравка.

– Батерията умря – промърморва Казим.

Идрис се усмихва доволно.

– Прекрасно – казва той – какъв драматичен завой. Яман разбра, че си невинна – почти ме развълнува. Сега той ще направи всичко за теб – все едно нищо не се е случило.

Нана хапе ръката на Казим и се опитва да се откъсне – всяка секунда е борба. Идрис продължава с хладно възхищение.

– Винаги сте се пазили – казва той – ти го защитаваше като свой. Дори рискувашживота си.

– И той те защитава – допълва той с глас, пълен с цинизъм – значи ще ви направя услуга, ще умрете заедно.

– Какво говориш?! – крещи ядосана Нана.

– Защо да си губя куршумите само за едно птиче? – отговаря той и маха на Казъм – върни я в колата. Тръгваме към друг склад. Там ще посрещнем Яман.

– Не! – крещи Нана, борейки се с Казим. – Няма да ти се размине!

– Казах, трима пазачи по периметъра – изрича Идрис, без да ѝ обръща внимание. – Нещата станаха сериозни.

– Това е между нас двамата! – крещи Нана. – Работата ти е с мен, не с него!

– Ще ви заровя заедно – отвръща спокойно Идрис.

– Никога няма да излезеш оттам – отвръща тя.

– Аз ще изляза от килията си – усмихва се Идрис. – Ти няма да излезеш от гроба си.

Нана се дърпа, вика и обижда, но Казим я натиква обратно в колата.

Недим кара автомобила си, телефонът не млъква в ръката му. Някакъв глас отговоря, със спокоен професионален тон.

– Няма следи! Претърсихме болниците и всички изоставени места в Истанбул, но няма следи.

– Потърсете навсякъде – изрича Недим с гняв, който не може да сдържи. – Всяко скривалище на Идрис, всяко място, където би могъл да я държи. Не оставяйте камък необърнат. Намерете я!

– Разбрано, господине.

Недим затваря телефона и погледът му се замъглява от спомени – думите на Яман ехтят в главата му:

„Тя е невинна. Напълно невинна.“

– В опасност е заради теб, Яман – прошепва Недим. – Ако ѝ се случи нещо… ако Нана пострада…

Недим натиска педала на газта

Действието се пренася в имението. Яман побеснял влиза в къщата. Дженгер се втурва към него, притеснен.

– Г-н Яман, какво се случи? Всичко наред ли е?

Яман се спира в средата на хола. Раменете му треперят от напрежение, гласът му е дрезгав.

– Не знам… – казва той. – Не знаех, че тя е невинна. Не знаех, че е жертва. Тя е сестрата на Азиз, но не е съучастничка на Идрис. Не е предателка… Всичко го е направил онзи изрод – Идрис! Той е убиецът на всички, които обичах. Той ме оклевети, раздели ме с Азиз, обърна ни един срещу друг. Бавачката падна в капана му. Помисли, че аз съм убил брат ѝ. Дойде тук за отмъщение, но разбра истината. През цялото време… ме е защитавала. Мен, брат ми, Юсуф…

Яман започва да крачи напред-назад, нервно прокарва ръка през косата си.

– Тя се е опитвала да хване Идрис. А аз… – гласът му се пречупва – аз я изложих на опасност.

Камерата ни показва Айнур, която слуша скрита зад вратата.

– По дяволите… – прошепва тя. – Защо не изгорих онова писмо? Сега той знае всичко за Нана.

Дженгер пристъпва внимателно.

– Г-н Яман, как ще открием бавачката?

– Не знам… – отговаря той. – Следите ѝ се губят.

Яман се обажда на Ферит.

– Ферит… обаждах се на Нана, но нищо. Телефонът ѝ беше включен, после сигналът изчезна… Не знам къде е. Може би полицаят, който я е придружил, знае нещо.

От другата страна Ферит звучи спокойно.

– Добре, братко, не се притеснявай. Ще проверя веднага. Ще ти се обадя, щом науча нещо.

Яман затваря и издишва тежко.

В този момент се появява Юсуф.

– Чичо, каза, че ще ми обясниш в колата… Защо се върнахме? Това е заради Нана, нали? Разбрал си, че тя е добър човек!

Яман го поглежда, а в погледа му се появява болка и вина.

– Да, юначе… беше прав. Постъпих несправедливо – с нея и с теб. Тя е добър човек.

Айнур, която подслушва, бавно се отдалечава към кухнята побесняла.

Юсуф се усмихва през сълзи, хвърля се в прегръдките му.

– Къде е тя, чичо? Добре ли е? Ще се върне ли?

– Ще я намеря, юначе… обещавам. – Гласът на Яман трепери. Той усеща вина, която го дави.

Действието се пренася в отдалечена хижа в гората, където Идрис държи Нана. Казим я блъсва грубо назад. Дъските изскърцват под обувките му.

– Пусни ме! Не можеш да ме държиш тук! – гласът ѝ е ясен, твърд, но зад него прозира отчаяние.

Казим се усмихва студено, сякаш всичко това му доставя удоволствие.

– Не си губи времето, Нана. Оттук няма измъкване – произнася бавно, наслаждавайки се на всяка дума.

В ума ѝ се прокрадва мисълта – ако не действа, ще бъде късно. Тя не се притеснява за себе си, а за него… за мъжа, когото трябва да защити.

– Добре… – промълвява след миг, уж примирена. – Прав си. Боря се напразно. Предавам се. Само… дай ми малко вода, моля те.

Казим се засмива доволно и посяга към бутилката.

(Бележка на редактора: Интересното в този момент е, че в порутената хижа в гората, в която има само една паянтова маса, но на нея има стъклена бутилка с вода и чиста чаша. Явно тук сценаристите много не са мислили върху сцената?! )

Точно когато се навежда, за да подаде чашата с вода, Нана рязко вдига крака си и го рита в слабините. Мъжът се сгърчва от болка и пада на земята. Тя не губи секунда, скача, грабва парче стъкло от пода и започва да реже въжето, с което са вързани ръцете ѝ.

Вратата изведнъж се отваря с трясък. На прага стои Идрис – с пистолет в ръка и усмивка, която не предвещава нищо добро.

– Все така упорита, а? – гласът му звучи гладко, почти весело. – Тъкмо се събрахме, скъпа Нана. Скоро и Киръмлъ ще ни прави компания.

Нана се изправя, трепереща, но горда. В следващия миг изстрел прорязва въздуха. Куршумът се забива в гредите над главата ѝ, а димът от барута се смесва с мириса на прах.

– Не хаби сили да бягаш – казва Идрис с хладен сарказъм. – Приеми съдбата си, ще умреш красива.

Той се обръща към Казим, който все още лежи на пода.

– Стани, безмозъчен нещастник! – изръмжава. – Вържи я, преди да загубя търпение.

Казим с мъка се изправя и пристъпва към нея. Въжето стяга китките ѝ отново, а тя извиква:

– Пусни ме! По-бавно… боли!

Но Идрис само се подсмихва и вдига оръжието си по-високо, готов да натисне спусъка при първия знак на неподчинение.

В същото време, в града, Яман крачи в кабинета си като звяр в клетка. Тревогата и вината го разяжда отвътре.

– Хайде, Ферит, обади се… – шепти той и гледа телефона си.

Вратата се отваря и влиза Недим. Лицето му е напрегнато, а погледа тревожен.

– Обадих ѝ се – казва Яман, като стиска лист в ръка. – Телефонът ѝ е изключен. Страхувам се, че е в опасност.

Телефонът на Яман звъни – Ферит. Гласът му звучи спокойно, но под думите му се усеща напрежение.

– Полицаите са я оставили близо до Бейкоз – съобщава той. – Казала, че ще се срещне с приятелка.

– С Пънар – промърморва Яман. – И после?

– Взела е такси. Имаме номера на колата, сега проверяваме къде е слезла. Ще ти изпратя регистрацията на съобщение.

– Добре, Ферит, благодаря ти. Трябва да я намерим – отговаря Яман с глас, в който напрежението едва се удържа.

– Ще я намерим, братко. Обещавам! – казва Ферит и затваря.

Яман се обръща към Недим.

– Полицаите са я оставили в Бейкоз, после е взела такси. Намери Пънар, научи всичко.

Недим въздъхва.

– Идрис е след нея. Ако ме беше послушал по-рано…

– Казах ти да намериш Пънар! – прекъсва го Яман и гласът му отеква в стаята като гръм.

Телефонът му отново звъни – Идрис. Яман отговаря, зъбите му са стиснати до болка.

– Отдавна не сме си говорили, Къръмлъ – гласът на Идрис звучи почти весел. – Добре си, чувам. А аз… аз просто съм доволен, че най-накрая знаеш истината. Признай, изненадах те.

– Кажи ми… наистина ли ти уби брат ми и жена ми? – гласът на Яман трепери от ярост.

– От този момент няма да отричам – отвръща Идрис спокойно. – Твоето семейство беше лесна мишена. Лесно е за човек, който може да убие собствения си брат?

Яман изригва като вулкан.

– Ще те намеря, ще те унищожа! С ръцете си ще те изтрия от лицето на земята!

– Спокойно, Къръмлъ – смее се Идрис. – Ще си скъсаш нервите, а аз обичам спокойствието. Искам само да чуеш нещо… ще я спасиш ли, или да я изпратя при останалите, които не успя да защитиш?

– Кажи какво искаш! – крещи Яман. – Кажи цената!

– Ето, вече говорим сериозно – отвръща Идрис, доволен. – Искам десет милиона долара. Ще ти пратя мястото, където ще предадеш парите. Идваш сам. Ако не – тя ще умре.

Линията прекъсва. В стаята настъпва мъртвешка тишина. Яман стои неподвижен, но в очите му гори ярост.

– Искат десет милиона – казва на Недим. – Намери Пънар. Проверете и таксито. Нямаме време за губене.

Недим се спира на прага и си мисли наум: „Няма да позволя повече тя да страда, заради теб, Яман. Не и този път!“

Яман остава сам, притиснат от вина и гняв – готов да запали целия свят, ако това е цената да върне жива Нана.

Източник: PoTv.bg