winless
От неочакваното си начало в сферата на финансите до главните роли в най-обсъжданите турски телевизионни драми, той говори откровено за дисциплината, себепознанието и личния си живот.
Баръш Бакташ може и да е получил широко признание с главната си роля в „Кървави цветя“, но актьорството не е било първият му избор. Завършил факултета по счетоводство и одит в Истанбулския университет, Баръш прави решителен скок към актьорската професия по препоръка на семейството си и оттогава се превръща в едно от най-разпознаваемите нови лица на турската телевизия. С магнетичното си присъствие на екрана той завладява сърцата не само като Баран в „Кървави цветя“ (който се излъчва впечатляващо дълго – три години), но и в поразително различна роля в „Завоевателят на Йерусалим – Селяхатин Еюби“ (Kudüs Fatihi: Selahaddin Eyyubi), където се превъплъщава в образа на Бьорю, брат на легендарния мюсюлмански пълководец. Миналата седмица започнаха записите на най-новия му сериал – „Ти си този, когото обичам“ (Sevdiğim Sensin), в който ще играе брата на главната героиня, изиграна от Хелин Кандемир.
Баръш е известен със завладяващите си образи, но най-любимият му е този на татко. Актьорът и съпругата му – собственичката на център за красота Гюлюм Бакташ, които са щастливо женени от четири години, станаха родители наскоро на момче.
– Кои са отраженията от детските ти години, които са оказали голямо влияние върху това да станеш това, което си днес? Можеш ли да споделиш най-хубавия си спомен от онези дни?
– Детството ми беше пълноценно и изпълнено със събития. Най-хубавият спомен, който си спомням от онези години, е времето, когато с братята и сестрите ми отивахме до кухненския прозорец на къщата ни и молехме майка ми за вода, когато се уморявахме, докато играехме на улицата… Ние сме петима братя и сестри: трима братя и две сестри, а аз съм най-големият.
– Детството ми беше пълноценно и изпълнено със събития. Най-хубавият спомен, който си спомням от онези години, е времето, когато с братята и сестрите ми отивахме до кухненския прозорец на къщата ни и молехме майка ми за вода, когато се уморявахме, докато играехме на улицата… Ние сме петима братя и сестри: трима братя и две сестри, а аз съм най-големият.
– Учил си във факултета по счетоводство и одит в Истанбулския университет. Как премина към актьорското майсторство?
– Да, докато учех в катедрата по счетоводство и одит, след като завърших първата година, по настояване на братовчед ми и на хората около мен се насочих към актьорството и тъй като много обичам тази професия, оттогава се стремя към нея и винаги ще продължа да го правя.
– Да, докато учех в катедрата по счетоводство и одит, след като завърших първата година, по настояване на братовчед ми и на хората около мен се насочих към актьорството и тъй като много обичам тази професия, оттогава се стремя към нея и винаги ще продължа да го правя.
– Изглежда си започнал да се занимаваш с актьорство случайно, но…
– Да, това е събитие, което и мен ме кара да се усмихвам. (Смее се) Първо, се появи работа като статист. В началото не се явих, но после, докато бях на почивка, получих друго обаждане и този път приех. За първи път виждах снимачна площадка, а това беше сериал, който бях гледал по телевизията, и ме развълнува. След като прекарах няколко часа там този ден, си казах: „Защо не започнах тази работа по-рано?“ Работил съм като поддържащ актьор на над 200 снимачни площадки.
– Да, това е събитие, което и мен ме кара да се усмихвам. (Смее се) Първо, се появи работа като статист. В началото не се явих, но после, докато бях на почивка, получих друго обаждане и този път приех. За първи път виждах снимачна площадка, а това беше сериал, който бях гледал по телевизията, и ме развълнува. След като прекарах няколко часа там този ден, си казах: „Защо не започнах тази работа по-рано?“ Работил съм като поддържащ актьор на над 200 снимачни площадки.
– Как се обърна късметът ти тогава?
– Първо исках да разбера дали тази работа е за мен. Обстановката беше забавна, но и невероятно напрегната. След като реших, че искам да работя, започнах да се обучавам. Но никой не правеше нищо специално по това време. Правех музика, пишех текстове и композирах. Отидох на едно място, където продавах песни, и те наистина ме харесаха. Казаха, че ще правят филм, и първата ми главна роля беше във филм на ужасите. След това участвах в друг филм на ужасите. После дойде един ирански фестивален филм. Участвах и в исторически документален филм, където играех краля. Търсеха герой за телевизионния сериал „Кървави цветя“. Бяха впечатлени от изражението на лицето ми и така започна всичко. Този проект продължи три години и 434 епизода.
– Първо исках да разбера дали тази работа е за мен. Обстановката беше забавна, но и невероятно напрегната. След като реших, че искам да работя, започнах да се обучавам. Но никой не правеше нищо специално по това време. Правех музика, пишех текстове и композирах. Отидох на едно място, където продавах песни, и те наистина ме харесаха. Казаха, че ще правят филм, и първата ми главна роля беше във филм на ужасите. След това участвах в друг филм на ужасите. После дойде един ирански фестивален филм. Участвах и в исторически документален филм, където играех краля. Търсеха герой за телевизионния сериал „Кървави цветя“. Бяха впечатлени от изражението на лицето ми и така започна всичко. Този проект продължи три години и 434 епизода.
– Телевизионният сериал „Кървави цветя“, който беше първата ти главна роля, продължи три години. Предвиждаше ли, че сериалът ще се хареса толкова много, когато прие проекта?
– Да, „Кървави цветя“ беше първият сериал, в който участвах. Когато започнахме, мислехме за три сезона и бяхме уверени във всичко. Защото историята и светът, които бяха създадени, бяха подготвени внимателно. Очаквахме успеха, тъй като се старахме много и бяхме напълно отдадени, но получихме отзиви, които надминаха очакванията ни, което, разбира се, ни мотивира много. Още веднъж благодаря на всички, които допринесоха… Респект и поздрави на нашите зрители, които ни подкрепиха и не ни оставиха сами.
– Да, „Кървави цветя“ беше първият сериал, в който участвах. Когато започнахме, мислехме за три сезона и бяхме уверени във всичко. Защото историята и светът, които бяха създадени, бяха подготвени внимателно. Очаквахме успеха, тъй като се старахме много и бяхме напълно отдадени, но получихме отзиви, които надминаха очакванията ни, което, разбира се, ни мотивира много. Още веднъж благодаря на всички, които допринесоха… Респект и поздрави на нашите зрители, които ни подкрепиха и не ни оставиха сами.
– Какво научи от Баран Карабей? Харесваш ли героя си?
– Обичам го. Уважавам го много. Той е силен човек. И е много търпелив. Аз не бях много търпелив човек. Благодарение на Баран се научих на търпение. Изследвах много емоционални състояния, докато играех Баран, и той е герой, който допринесе значително за актьорската ми игра.
– Обичам го. Уважавам го много. Той е силен човек. И е много търпелив. Аз не бях много търпелив човек. Благодарение на Баран се научих на търпение. Изследвах много емоционални състояния, докато играех Баран, и той е герой, който допринесе значително за актьорската ми игра.
– Как се работи с Ямур Юксел, която играе Дилан? Лесно ли се получи партньорството ви?
– В творческата част на работата нашите продуценти, сценаристите, актьорите… всички създадохме такава атмосфера, че се чувствахме като семейство. С Ямур, с Гьоксел Кайхан (Джихан Карабей), с Гьокхан Гюрдеиш (Фърат Карабей) станахме като братя и сестра. Ерол (Кудрет) ни беше като баща. Този реализъм зрителите го усетиха. С Ямур имаме страхотна енергия, ние сме с еднакви мисли. Забавна е и е невъзможно да не се разбираш с нея. Когато се разбирате, това се превръща в искреност, а когато тази искреност се превърне в енергия, се отразява на работата ти, отразява се пред камерата, отразява се в разговорите ти. Отразява се във всичко. (бел.р. към днешна дата Баръш Бакташ и Ямур Юксел не се следват в социалните мрежи)
– В творческата част на работата нашите продуценти, сценаристите, актьорите… всички създадохме такава атмосфера, че се чувствахме като семейство. С Ямур, с Гьоксел Кайхан (Джихан Карабей), с Гьокхан Гюрдеиш (Фърат Карабей) станахме като братя и сестра. Ерол (Кудрет) ни беше като баща. Този реализъм зрителите го усетиха. С Ямур имаме страхотна енергия, ние сме с еднакви мисли. Забавна е и е невъзможно да не се разбираш с нея. Когато се разбирате, това се превръща в искреност, а когато тази искреност се превърне в енергия, се отразява на работата ти, отразява се пред камерата, отразява се в разговорите ти. Отразява се във всичко. (бел.р. към днешна дата Баръш Бакташ и Ямур Юксел не се следват в социалните мрежи)
– Коя черта в характера на Ямур харесваш най-много?
– Нейната честност.
– Нейната честност.
– Как прекарваш времето си на снимачната площадка, когато не снимаш? Какво правиш?
– Почивам си. Концентрирам се върху следващите сцени. Опитвам се да отделя малко време за себе си. Така или иначе нямаме много свободно време. Този сезон Баран и Дилан са много фокусирани върху сценария. Ако има трудни, емоционално заредени сцени в тези пространства, се опитвам да се съсредоточа върху тях.
– Почивам си. Концентрирам се върху следващите сцени. Опитвам се да отделя малко време за себе си. Така или иначе нямаме много свободно време. Този сезон Баран и Дилан са много фокусирани върху сценария. Ако има трудни, емоционално заредени сцени в тези пространства, се опитвам да се съсредоточа върху тях.
– Беше изключително популярен в „Кървави цветя“. След това се присъедини към актьорския състав на „Селяхадин Еюби, завоевателят на Йерусалим“. Не беше ли трудно да преминеш от страстна любовна история към историческа драма?
– Да, това беше преход към съвсем различен свят и се случи много бързо. Само преди 18 часа играех Баран и изведнъж станах Бьорю. Но това е нашата работа. Може би бяхме избрани, защото можехме да го направим, не знам, но за мен преходът не беше труден.
– Да, това беше преход към съвсем различен свят и се случи много бързо. Само преди 18 часа играех Баран и изведнъж станах Бьорю. Но това е нашата работа. Може би бяхме избрани, защото можехме да го направим, не знам, но за мен преходът не беше труден.
– Какъв герой най-много би искал да изиграеш?
– Всъщност за един актьор е трудно да посочи конкретен герой, защото в актьорството има ненаситност. Актьорът иска да вкуси и да изживее всяка емоция, всяка ситуация, всеки характер, но ако трябва да назова персонаж, искам да опитам и да преживея неща, които са трудни за психиката и душата ми.
– Всъщност за един актьор е трудно да посочи конкретен герой, защото в актьорството има ненаситност. Актьорът иска да вкуси и да изживее всяка емоция, всяка ситуация, всеки характер, но ако трябва да назова персонаж, искам да опитам и да преживея неща, които са трудни за психиката и душата ми.
– Сред нещата, които актьорската професия ти е донесла, от какво се чувстваш най-удовлетворен? Кои са осъзнатите от теб неща, които, ако не беше актьор, нямаше да имаше тази перспектива?
– Например щастлив съм, че съм по-спокоен и търпелив човек, когато съм напрегнат в трафика 🙂 Това ме научи да съпреживявам още повече. И преди бях съпричастен човек, но актьорската игра ме накара да изпитам това чувство много по-силно.
– Например щастлив съм, че съм по-спокоен и търпелив човек, когато съм напрегнат в трафика 🙂 Това ме научи да съпреживявам още повече. И преди бях съпричастен човек, но актьорската игра ме накара да изпитам това чувство много по-силно.
– В днешно време всички с право се стремят да се „почувстват по-добре“… Какво правиш, за да се излекуваш, особено психически, след натоварен ден?
– Всъщност нека ви кажа следното: моето житейско мото е да се опитвам да не се чувствам зле, но ако се уморя, да хапна хубаво с жена ми и приятелите ми, да си поговорим приятно и след това да поспя за малко, ми е достатъчно. Защото е необходимо първо да си почине умът, а не тялото. Човек трябва да бъде там, където намира покой…
– Всъщност нека ви кажа следното: моето житейско мото е да се опитвам да не се чувствам зле, но ако се уморя, да хапна хубаво с жена ми и приятелите ми, да си поговорим приятно и след това да поспя за малко, ми е достатъчно. Защото е необходимо първо да си почине умът, а не тялото. Човек трябва да бъде там, където намира покой…
– Друго нещо, което дигиталната епоха и популярната култура внесоха в живота ни, са социалните медии. Какво означават социалните медии за теб? Каква е твоята дистанция от социалните медии?
– Въпреки че изглежда, че съм активен в социалните медии, това не е място, което много харесвам. Понякога си мисля, че ако не бях актьор, сигурно нямаше да използвам социалните медии, но е важно да ги използвам, защото съдържат много полезни неща. Оттам научаваме много иновации.
– Въпреки че изглежда, че съм активен в социалните медии, това не е място, което много харесвам. Понякога си мисля, че ако не бях актьор, сигурно нямаше да използвам социалните медии, но е важно да ги използвам, защото съдържат много полезни неща. Оттам научаваме много иновации.
– Кои са твоите лични граници и никога не правиш компромиси с тях?
– Неуважение и наглост във всяка ситуация.
– Неуважение и наглост във всяка ситуация.
– Твърде строг ли си към себе си?
– Аз съм малко бреме. Не би трябвало да имам слабост. Защото винаги съм живял живот, изпълнен с отговорности. Имах прекрасно детство; имам много голямо семейство. Имах прекрасно детство, но преживях и много болезнени събития.
– Аз съм малко бреме. Не би трябвало да имам слабост. Защото винаги съм живял живот, изпълнен с отговорности. Имах прекрасно детство; имам много голямо семейство. Имах прекрасно детство, но преживях и много болезнени събития.
– Травматични ли бяха?
– Разбира се. Но тези неща ме успокоиха. Бях на 10 години, а чичо ми беше на 29. Почина точно пред очите ми. Той беше моят идол; например ходех като него. Носеше кожено яке и аз носех такова. Имаше едно нещо, което той правеше, а аз не: караше мотоциклет. Поне веднъж ще имам такъв и ще карам такъв. Може да не пътувам много, но и това искам да направя. Но Баран ме успокои най-много. Той е много търпелив човек.
– Разбира се. Но тези неща ме успокоиха. Бях на 10 години, а чичо ми беше на 29. Почина точно пред очите ми. Той беше моят идол; например ходех като него. Носеше кожено яке и аз носех такова. Имаше едно нещо, което той правеше, а аз не: караше мотоциклет. Поне веднъж ще имам такъв и ще карам такъв. Може да не пътувам много, но и това искам да направя. Но Баран ме успокои най-много. Той е много търпелив човек.
– Освен от актьорско майсторство се интересуваш и от музика. Ще можем ли да те видим професионално и в тази област?
– За съжаление, не планирам да се занимавам професионално с музика. Вече казах, че правенето на музика за мен е като ядене на десерт, а актьорството е като пиене на вода. Искам да кажа, че никой не може да живее, без да пие вода и да яде храна, но всеки може да живее, без да яде десерт. Просто понякога ти се иска да хапнеш десерт, искаш да нарушиш диетата си например… Затова музиката е просто хоби, което много обичам.
– За съжаление, не планирам да се занимавам професионално с музика. Вече казах, че правенето на музика за мен е като ядене на десерт, а актьорството е като пиене на вода. Искам да кажа, че никой не може да живее, без да пие вода и да яде храна, но всеки може да живее, без да яде десерт. Просто понякога ти се иска да хапнеш десерт, искаш да нарушиш диетата си например… Затова музиката е просто хоби, което много обичам.
– Каква е връзката ти със спорта? Занимаваш ли се редовно с някакъв спорт?
– Преди спортувах редовно, но не успявах да намеря време за това, тъй като през последните 3 години работих 6 дни в седмицата с интензивно установено работно време. За съжаление, просто се опитвам да обръщам внимание на диетата си и да правя кардио понякога, но мога да кажа, че сега отново започнах да спортувам.
– Преди спортувах редовно, но не успявах да намеря време за това, тъй като през последните 3 години работих 6 дни в седмицата с интензивно установено работно време. За съжаление, просто се опитвам да обръщам внимание на диетата си и да правя кардио понякога, но мога да кажа, че сега отново започнах да спортувам.
– Следиш ли модата? Как би определил стила си?
– Предпочитам обикновените неща, т.е. такива, които не привличат вниманието, нямат шарки и са тъмни на цвят 🙂
– Предпочитам обикновените неща, т.е. такива, които не привличат вниманието, нямат шарки и са тъмни на цвят 🙂
– Кои са трите думи, които най-добре те описват?
– Честност, оптимизъм, постоянство.
– Честност, оптимизъм, постоянство.
– Считан си за един от най-красивите и секси мъже в Турция. Как се виждаш ти?
– Предпочитам да се говори за работата и постиженията ми, а не за външния ми вид. Но когато се погледна в огледалото, си казвам: „Слава Богу, изглеждам добре.“
– Предпочитам да се говори за работата и постиженията ми, а не за външния ми вид. Но когато се погледна в огледалото, си казвам: „Слава Богу, изглеждам добре.“
– Изиграл си много страстни влюбени мъже. Какво научи за любовта от тези роли?
– Аз вече съм мъж на любовта.
– Аз вече съм мъж на любовта.
– Кой е най-специалният човек на този свят за теб?
– Жена ми и семейството ми.
– Жена ми и семейството ми.
– Как се запозна със съпругата си?
– По стечение на обстоятелствата… Моят бизнес партньор познаваше някого от Анкара. Той беше репортер и беше дошъл в Истанбул за интервю за работа… На първата среща с нея нищо съществено не се случи. После я видях насън. Влюбих се в нея, намерих Instagram профила ѝ и започнахме да се следваме. Говорихме си известно време и след това се озовах във влак за Анкара.
– По стечение на обстоятелствата… Моят бизнес партньор познаваше някого от Анкара. Той беше репортер и беше дошъл в Истанбул за интервю за работа… На първата среща с нея нищо съществено не се случи. После я видях насън. Влюбих се в нея, намерих Instagram профила ѝ и започнахме да се следваме. Говорихме си известно време и след това се озовах във влак за Анкара.
– Знаем, че имаш щастлив брак. Доколко бракът убива любовта?
– Любовта никога не умира, ако умре, не е любов. Истинската любов се развива с брака, но не умира.
– Любовта никога не умира, ако умре, не е любов. Истинската любов се развива с брака, но не умира.
– Наскоро стана баща. Как можеш да опишеш това чувство?
– Това е съвсем различно усещане, което не може да се опише… Все още не разбирам какво чувствам, а съм само в състояние, в което с голямо вълнение мечтая за бъдещето.
– Това е съвсем различно усещане, което не може да се опише… Все още не разбирам какво чувствам, а съм само в състояние, в което с голямо вълнение мечтая за бъдещето.
– Къде и какво правиш обикновено, когато казваш „Това е животът“?
– Ако цялото семейство седи на една маса и яде – „Това е живот“… Какво повече може да иска човек? Ако всичките ти близки са с теб, това е най-прекрасният момент 🙂
– Ако цялото семейство седи на една маса и яде – „Това е живот“… Какво повече може да иска човек? Ако всичките ти близки са с теб, това е най-прекрасният момент 🙂
– Какви принципи формират философията ти за живота?
– Ако нямаш смелост, си обречен да загубиш. Един ден ще се отвори врата, която ще те накара да благодариш на Бог за всички други врати, които са се затворили. Дори това да доведе до смърт, никога не се отказвай от това, което знаеш, че е правилно. Не се обръщай назад, а се съсредоточи напред. Не падай. Ако паднеш, изправи се. Ако се изправиш, бъди силен.
– Ако нямаш смелост, си обречен да загубиш. Един ден ще се отвори врата, която ще те накара да благодариш на Бог за всички други врати, които са се затворили. Дори това да доведе до смърт, никога не се отказвай от това, което знаеш, че е правилно. Не се обръщай назад, а се съсредоточи напред. Не падай. Ако паднеш, изправи се. Ако се изправиш, бъди силен.
