winless
Баран и Дилан пресъздават първата си среща, докато някой ги наблюдава и снима от разстояние. Вижте какво ще се случи в епизод 157 на турския сериал „Кървави цветя“.
Баран и Дилан се събуждат прегърнати. Дилан признава, че е влюбена за първи път, а моментът е топъл и истински за двамата. Те решават да внесат нещо ново във връзката си и да създадат специален спомен заедно. Баран осъзнава, че не може да обясни чувствата си с прости думи – Дилан вече живее в сърцето му и той иска да ѝ подари нещо значимо.
Баран пише на Дилан бележка, с която я кани във фермата, надявайки се, че ще могат да върнат времето назад и да започнат отново. Иска да пресъздадат първата си среща, но не така, както се е случила преди под натиск, а сякаш нищо болезнено не ги е докосвало. Дилан прочита бележката и вижда, че Баран я чака и я моли да започне отначало с него. Тя приема с радост и избира рокля, която знае, че той харесва.
Дилан се отправя с колело към конюшнята, изпълнена с вълнение. Изведнъж вижда Баран, който се приближава към нея на кон. Това наподобява първата им среща, но този път той идва спокойно, протяга ръка и се представя. Те си казват имената, а очите им се изпълват с любов. Докато споделят този момент, някой наблизо ги снима.
В конюшнята Баран признава, че се е влюбил в Дилан веднъж завинаги. Показва ѝ гривната, която тя е изпуснала в деня на първата им среща. Тя го прегръща силно. Баран ѝ помага да се качи на кон и обещава да я научи да язди.
Междувременно Зюмрут казва на Джевдет, че иска да замине за Германия, за да бъде с Али, и го моли за помощ, за да съобщи на семейството.
Гюл се разплаква, след като сервира кафе на Фърат и Деря. Един красив непознат ѝ подава кърпичка, за да я утеши. По-късно, все още наранена, тя връща на Фърат обеците, които той някога ѝ е подарил, и казва, че може да ги подари на новата си годеница. Кадер също говори с Фърат и му казва, че не се ядосва на него, а на себе си – задето му е повярвала.
Баран и Дилан продължават специалния си ден с вечеря в крайбрежен ресторант – първата им официална среща. Двамата споделят нежни, романтични моменти край водата, докато слънцето залязва. Прегръщат се и си казват, че вече не се страхуват – чувстват се готови да посрещнат каквото и да се случи. Междувременно същият мъж, който е подал кърпичката на Гюл, ги наблюдава от разстояние и снима.
По-късно същата вечер Баран чете стихотворение на Дилан в леглото, а двамата са на ръба да се целунат.