„Имало едно време в Чукурова“: Зюлейха не губи надежда за Демир

„Имало едно време в Чукурова“:Зюлейха все още живее с болката от отсъствието на Демир, но отказва да повярва, че го е изгубила. Тя се вкопчва в надеждата, че той е жив, и това ѝ дава сили да продължи напред в един свят, който сякаш се разпада без него.

Докато тя се бори със собствените си страхове, в холдинга „Яман“ настъпва изненадваща промяна – появява се нов акционер. Името му е Мехмет Кара, мъж, за когото никой в Чукурова не е чувал доскоро.

Бетюл крои планове, а Зюлейха се връща към работата

Бетюл мечтае за момента, в който Зюлейха ще подпише документите и тя самата ще стане ръководител на компанията. В ума ѝ това е път към властта – власт, която никой няма да успее да ѝ отнеме.

Но плановете ѝ се разпадат в мига, в който по време на важна среща в залата влиза самата Зюлейха. Вместо да се крие и да страда, тя решава да се върне към работата, за да отвлече мислите си от болката. За Бетюл това е истински удар.

Появата на Мехмет Кара буди съмнения

Малко след това в кабинета влиза и Мехмет Кара. Той учтиво се извинява пред Зюлейха, че досега не е успял да ѝ се представи. Макар да изглежда учтив, още първият миг буди напрежение у Фикрет.

Фикрет усеща, че появата на този мъж не е случайна. За него Мехмет е твърде спокоен, твърде уверен – човек, който пристъпва с цел, която не разкрива. Затова решава да се добере до колкото се може повече информация за него.

Зюлейха, напротив, не разбира откъде идват тези подозрения. В поведението на новия акционер тя не вижда нищо тревожно. За нея Мехмет изглежда като човек, който просто иска да си върши работата.

Зюлейха получава знак, че Демир е жив

Докато Фикрет разследва новия играч в холдинга, Мехмет Кара е убеден, че Демир е мъртъв и затова смело се стреми да заеме мястото му. Той е готов да се превърне в новата силна фигура на „Яман“, без колебание да влезе в ролята, която някога е била на Демир.

Но съдбата поднася обрат, който променя всичко. В ръцете на Зюлейха попада пръстенът на Демир. Този малък предмет става огромен знак – доказателство, че нейното усещане не е било измама. Болката, надеждата, вярата ѝ… всичко се подрежда в едно.

Демир е жив
И Зюлейха вече знае това със сърцето си.