Опасността за Ферит в „Златно момче“

Ферит е затворен в индустриален фризер и отчаяно се опитва да се измъкне. Студът вече започва да го пречупва, но той не се отказва – успява да освободи ръцете си, макар да не може да отвори тежката врата. Ситуацията става все по-критична, а всяка минута намалява шансовете му за оцеляване. Междувременно Орхан и Казъм решават да не чакат повече и сами да тръгнат да го търсят. Усещат, че времето им изтича.

Споменът на Сейран

Докато всички са погълнати от тревога, Сейран се опитва да успокои малката Дуру. За да отвлече вниманието ѝ, тя ѝ разказва историята на собственото ѝ раждане – как всичко е започнало седмица по-рано, когато Ферит е бил в командировка, как тя е отказвала да отиде в болницата без него и как в крайна сметка е родила в имението. Споменът е болезнен, но и ценен. Сейран говори тихо, надявайки се да скрие страха си за Ферит.

Търсенето, което решава всичко

Орхан и Казъм разбират, че Тарък често е посещавал определен ресторант и се интересувал от склад наблизо. Решават да проверят адреса и Сейран настоява да тръгне с тях. Именно тя чува слабия вик на Ферит изпод металната врата. Тримата успяват да го открият и извадят навреме – жив, но напълно изтощен.

Три дни по-късно обаче семейството се сблъсква с нов удар: лекарят на Халис съобщава, че той се нуждае спешно от операция. Ферит веднага отлита за Швеция, за да бъде до дядо си.

Бягството на Тешко от училище

Сейран получава тревожно обаждане – Тешко е избягал по време на междучасие. Скоро след това той се връща сам. Уплашена и ядосана, тя му се кара, без да го изслуша. Когато гневът ѝ отшумява, тя отива в стаята му и се опитва да говори с него, но момчето настоява, че нищо не е станало. На следващата сутрин Сейран разговаря с учителя и научава, че задачата е била да изготвят родословно дърво. Тогава разбира истинската причина: Тешко все още не се чувства напълно част от семейството.

Философски цитат:

„Понякога най-дълбоките рани не се виждат – те се чуват само в тишината между думите.“