„Лейля“: Нур се събужда и прикрива страха си със сарказъм

„Лейля“: След операцията Нур идва в съзнание и още с първите си думи започва да се шегува. С ироничен тон заявява, че след като вече е в болница, може да си направи и някоя козметична процедура. Усмивката ѝ обаче не успява да скрие напрежението. Първият ѝ въпрос е за Джерен – дали е жива и как се възстановява.

Дживан не се отделя от Джерен

По време на възстановяването Джерен не остава сама нито за миг. Дживан е до нея през цялото време. Когато тя се събужда след операцията, първото, което прави, е да го потърси с поглед. Присъствието му ѝ дава сигурност в момент, когато тялото ѝ е слабо, а страхът – силен.

Ипек се моли за майка си

Вкъщи малката Ипек е разтърсена от тревога. Тя не може да се успокои, трепери от страх и се страхува да заспи. Лейля остава при нея през нощта, за да я утеши. Детето се моли на Бог майка ѝ да оздравее бързо и да се върне у дома. Болката ѝ е тиха, но дълбока.

Нападението над Нур става обществена тема

Междувременно медиите отразяват нападението над Нур като пореден тежък случай на насилие срещу жени в Турция. Случаят предизвиква обществено възмущение и отваря болезнени теми, които отдавна чакат отговори.

Лейля дарява кръв, водена от омраза

Лейля посещава Нур в болницата и взема трудно решение – дарява кръв, въпреки силната си омраза към нея. Когато остава насаме с безсъзнателната Нур, Лейля прошепва, че тя не трябва да умира. Не от състрадание, а защото иска възмездие. Лейля иска Нур да живее, да страда и да бъде върната обратно там, откъдето е дошла – на „сметището“, което символизира началото на всичко.

Първите стъпки на Джерен са невъзможни

Джерен започва физиотерапия, но опитите ѝ са изключително мъчителни. Тялото ѝ не я слуша. Тя не успява да направи нито една крачка и рухва емоционално. Сълзите ѝ издават най-големия ѝ страх – че може никога повече да не проходи.

Изповедта на Дживан

Дживан е до нея и не ѝ позволява да се предаде. Той ѝ разказва своята история – как е бил изоставен като бебе на сметище и как е трябвало сам да се бори, за да оцелее. Казва ѝ, че животът не започва честно за всички, но силата е в това да не се отказваш. Призовава я да вярва в себе си, дори когато тялото ѝ отказва да я последва.