winless
Хира събира смелост и се изправя пред Афифе, но вместо благословия получава жесток удар, който разклаща вярата ѝ в самата нея. Междувременно Афифе изпраща предупреждение на Нурша, напомняйки ѝ, че е способна на всичко, за да я принуди да се разведе с Кенан. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.175 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 12 януари от 16:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 174 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
В новия епизод на „Плен“, надеждата и жестокостта се изправят в челен сблъсък, който ще остави дълбоки белези в сърцето на Хира.
Водена от чистата си любов и желанието да изгради истинско семейство, Хира взема съдбоносно решение. Тя събира целия си кураж и се изправя пред Афифе, за да направи немислимото, да поиска нейната благословия за брака си с Орхун. Хира вярва, че искреното ѝ признание за това колко много означава синът ѝ за нея, ще смекчи сърцето на ледената кралица.
Но Афифе Демирханлъ не познава милостта. Тя заявява, че дори Хира да е невинна, тя никога няма да бъде достойна за сина ѝ. С думите си Афифе прекършва крилете на Хира, кара я да се усъмни в собствената си стойност и да повярва, че наистина е „нищо“ до мъжа, когото обича.
Междувременно Афифе изпраща предупреждение на Нурша, напомняйки ѝ, че е способна на всичко, за да я принуди да се разведе с Кенан.
Ще успее ли Хира да се издигне над пепелта на своето минало, или думите на Афифе ще се превърнат в присъда за любовта ѝ с Орхун?
Нощта е обвила в тишина новото имение. Орхун и Хира влизат в стаята на Хира, а Орхун я поглежда с онзи специфичен пламък в очите, в който се чете едновременно нежност и решителност. Гласът му, приглушен и леко закачлив, нарушава тишината.
– Поспи добре. Опитай се да си починеш. Защото утре започва голяма война. Подготви се.
Хира се усмихва и кимва. Усмивката ѝ е спокойна, но погледът ѝ издават, че казаното от него вече се е настанило в мислите ѝ.
Орхун прави крачка по-близо, гласът му става по-сериозен.
– Знаеш, че по този въпрос мисля различно от теб, ние не се нуждаем от ничие одобрение, от никого.
Тя кимва, поема въздух и вдига поглед към него.
– Знам, но не е ли по-добре да получим одобрението на госпожа Афифе?
Настъпва кратка, тежка тишина. Орхун я гледа право в очите, сякаш за първи път вижда истинската сила, която се крие в тази нежна и красива жена.
– Въпреки целия ѝ гняв, въпреки думите, които раняват, ти казваш, че ще застанеш срещу Афифе Демирханлъ и ще поискаш нейното одобрение. Това значи да обърнеш света с главата надолу.
По лицето му се появява усмивка, изпълнена с удовлетворение.
– Колко си смела, гордея се с теб.
Той се навежда и я целува по челото. Докосването е кратко, но тежи повече от обещание.
Действието прескача на сутринта. Хира стои пред огледалото, загледана в образа, който вижда срещу себе си. Тя оправя косата си с прецизни движения, слага обеците си, но мислите ѝ са някъде далеч. В очите ѝ, обикновено меки и смирени, сега гори непознат досега пламък. Тя се оглежда критично, сякаш проверява дали бронята ѝ е достатъчно здрава за предстоящата битка. Поема си дълбоко дъх, изпъва рамене и събира целия си кураж в един последен поглед. Времето за колебание е изтекло, сега тя е готова да се изправи лице в лице с Афифе Демирханлъ.
Хира слиза по стълбите с бавни, премерени крачки. Ръката ѝ леко докосва парапета, сякаш търси опора. Отдолу, от хола, се появява Афифе. Погледът ѝ е строг, походката – уверена. Двете се срещат по средата на стълбището.
В мига, в който погледът на Афифе попада върху Хира, нещо в лицето ѝ се стяга. Напрежението се усеща във въздуха. Тя иска да я подмине, да се престори, че не я е видяла. Прави крачка встрани.
Хира не се отказва. Гласът ѝ е тих, но ясен.
– Ако имате време…
Афифе спира за частица от секундата. Не се обръща. Не я поглежда. Само леко изправя рамене и продължава надолу, сякаш думите изобщо не са достигнали до нея.
Хира остава на стълбите, усмивката ѝ изчезва, погледът ѝ помръква.
В същото това време на третия етаж интригите не стихват. Нева излиза от стаята си, но пътят ѝ е препречен от Перихан, чието лице сияе от злорадо удоволствие. Тя едва сдържа вълнението си, бързайки да сподели новината, която знае, че ще прободе Нева право в сърцето.
– Охо! Тъкмо те търсех. Чу ли какво се случва?
Нева спира, опитвайки се да запази самообладание, но в гласа ѝ се долавя леко напрежение.
– Какво е станало?
– Орхун и Хира се женят! Чух Афифе да говори с иконома.
Гневът прорязва лицето на Нева като мълния, но тя е твърде опитна в игрите на преструвки, за да позволи на Перихан да триумфира. Тя бързо овладява изражението си, придавайки му вид на пълно безразличие.
– Това вече се знаеше. Не е новина.
Перихан обаче не се отказва толкова лесно. Тя повдига вежди, търсейки пукнатина в защита на събеседницата си.
– Да, да разбира си. Не е невъзможно, но моментът е доста странен, не мислиш ли?
– В какъв смисъл? – пита Нева, стараейки се гласът ѝ да звучи напълно безразлично.
– Ами току-що научихме, че Нуршах се е омъжила. Още не сме се съвзели от този шок, и ето, сега Орхун и онази. Можеха поне да изчакат малко, докато нещата се успокоят.
Перихан се усмихва. Наслаждава се.
– Щом не могат да чакат, значи положението е много сериозно. Очевидно не искат да отлагат.
Перихан внимателно следи реакцията на Нева, опитвайки се да претегли ефекта от думите си. Нева обаче остава като отлята от камък.
– Щом не могат да чакат, значи положението е много сериозно. Очевидно не искат да отлагат.
– Вероятно.
Разочарована, че не е получила желаната драматична реакция, Перихан си тръгва с пренебрежително сумтене. Но в момента, в който гърбът ѝ се изгубва от поглед, привидното спокойствие на Нева изчезва, ръцете ѝ бавно се свиват в юмруци, дъхът ѝ се ускорява и става ясно, че тази новина няма да остане без последствия.
Действието се пренася в стаята на Хира, където слънчевата светлина влиза през прозореца, но не успява да разсее мислите на Хира. Тя стои неподвижно, погледът ѝ е вперен в нищото. В ума ѝ се върти само едно име – Афифе, как да я накара да чуе.
Вратата се отваря. Орхун влиза тихо, неговият проницателен поглед веднага улавя напрежението, изписано по лицето ѝ.
– Случило ли се е нещо?
Хира едва забележимо поклаща глава, а на устните ѝ се появява насилена усмивка, която не успява да скрие безпокойството ѝ. Орхун я наблюдава известно време, докато по лицето му не се изписва онази характерна, леко насмешлива гримаса. Той е разгадал всичко.
– Ясно. Осъществен е контакт с Афифе Демирханлъ и е получен очакваният отговор. Изобщо не съм изненадан.
Хира вдига поглед към него. Гласът ѝ е спокоен, но твърд.
– Денят е дълъг.
Орхун я поглежда с неподправено възхищение, оценявайки силата, която се крие зад крехката ѝ външност.
–Значи нямаш намерение да се отказваш?
– Никога – отговаря без колебание.
Орхун кима одобрително, приемайки решението ѝ.
– Знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от мен?
Хира му отговаря с кратко кимване. Когато той излиза, тя изпъва рамене, сякаш се подготвя за следващия рунд. Решителността ѝ е по-силна от всякога.
Долу в хола Афифе прелиства сутрешните вестници, обгърната в своята хладна аура. Тишината е нарушена от появата на Нева, която сяда срещу нея, без да губи време в излишни любезности. Тя решава да премине направо към атака.
– Госпожо Афифе, Орхун и Хира са решили да се оженят.
Афифе вдига поглед и я поглежда с лека изненада – не от самата новина, а от факта, че я чува точно от Нева. Младата жена обаче продължава, опитвайки се да разчете мислите на ледената кралица.
– Знам, че не обичате да се говори открито по такива теми, но наистина не разбирам, госпожо Афифе. Орхун е един от най-разумните и логични хора, които познавам. Имам предвид семейството му, позицията му в обществото… и най-вече вас. Не проумявам как може да пренебрегне собствената си майка и да се ожени за такъв човек. Не го казвам само защото е ваш син, но Орхун заслужава много повече.
Афифе слуша внимателно, без да трепне, скривайки всяка емоция зад каменната си маска. Тя преценява всяка дума на Нева, но в същото време анализира и самата нея. В този момент в хола се появява Орхун. Преди да се насочи към кабинета си, той забелязва прислужницата Гонча.
– Гонча, документите от секретарката ми пристигнаха ли?
– На бюрото ви са, господине — отвръща тя.
Орхун кима, но в същия миг Нева бързо се съвзема от разговора. Тя се изправя и го вика, опитвайки се да изглежда професионално пред очите на Афифе.
– Орхун! Ако си свободен, ще продължим ли срещата ни?
Този рязък преход не убягва на Афифе. Тя наблюдава Нева с проницателно око, улавяйки всеки детайл от поведението ѝ. Орхун се съгласява с кратко кимване, а Нева се обръща към Афифе, сякаш да се оправдае.
– Госпожо Афифе, след смъртта на брат ми цялата работа в компанията остана върху мен. Помолих Орхун за подкрепа и той, за щастие, не ми отказа. Вчера имахме среща, но не я завършихме. Сега, ако ни извините…
Афифе кима мълчаливо. Докато Нева и Орхун се отдалечават към кабинета, Афифе я проследява с поглед, дълъг и пронизващ, защото в този дом вече не се води само една война, а и най-опасната тепърва започва.
В кабинета на новото имение цари делова атмосфера, която обаче е наелектризирана от скритото напрежение на Нева. Орхун е напълно погълнат от работата, разгръщайки папки с договори и оферти върху масивното бюро. Гласът му е равен, професионален и лишен от излишни емоции, докато разяснява тънкостите на пазарната стратегия.
– Разбира се, културната структура, навиците и начинът на живот на целевата аудитория са от критично значение. Трябва да вземем предвид предпочитанията за потребление и нивото на доходите им.
Той показва документите един по един, сочейки графиките и предишните споразумения на компанията. Нева обаче почти не чува думите му. Тя го наблюдава с нескрито възхищение, пленена от неговия интелект и властното му присъствие, което изпълва стаята, за нея тези папки, документи и цифри са само инструмент, който да я държи по-близо до мъжа, когото желае.
– Ето, виж. Това е докладът за приложимост, който подготвихме, преди да стъпим на пазара в Близкия изток.
Без да вдига глава от файловете, Орхун усеща упорития ѝ поглед върху себе си. Острият му инстинкт му подсказва, че вниманието ѝ не е насочено към бизнеса. Той леко отклонява очи към нея, изненадвайки я в момент на пълно прехласване.
– Слушаш ли ме изобщо?
Нева трепва и веднага се опитва да върне деловата си маска, оправяйки стойката си.
– Разбира се. Слушам те много внимателно.
Орхун не изглежда убеден, но решава да не задълбава. Той отново се заравя в книжата, продължавайки настъпателно със своите обяснения.
– Ето това е точката, на която трябва да обърнеш най-голямо внимание.
Но в момента, в който той свежда поглед, очите на Нева отново се приковават в него със същия копнеж, игнорирайки всяка цифра и отчет на бюрото.
Долу в хола Афифе седи на дивана, втренчила леден поглед в телефона си. В този момент влиза Хира. Тя върви решително, опитвайки се да прикрие вътрешното си треперене зад маската на смелостта. Застава точно пред Афифе и изрича думите, които е репетирала цяла сутрин.
– Бих искала да поговоря с вас.
Афифе я пронизва с поглед, изпълнен с презрение. След това, сякаш Хира е просто досадна сянка, тя отново свежда очи към екрана. Точно когато момичето се кани да настоява, телефонът на Афифе иззвънява. Тя се изправя рязко и започва разговора със студен, авторитарен тон, пренебрегвайки присъствието на Хира напълно.
– Да? Да, разбрах. Не забравяйте да ѝ предадете бележката, която изпратих. Това е много важно.
Без дори да трепне, Афифе минава покрай Хира, говорейки по телефона, сякаш преминава покрай неодушевен предмет.
В кухнята на имението цари обичайното оживление, но под повърхността се усеща напрежение. Докато икономът подрежда лекарствата на Афифе върху сребърен поднос, Гонча и Муса работят мълчаливо в дъното на помещението. В този момент влиза Хира. Погледът ѝ веднага се приковава в подноса и тя решително пристъпва напред, протягайки ръце към него.
– Мисля, че това са лекарствата на госпожа Афифе? Оставете ги на мен, аз ще се погрижа.
Шевкет трепва нервно и здраво стиска подноса, сякаш се бори за оцеляването си.
– Невъзможно, госпожо! Това е моя работа. Моля ви…
Хира обаче не отстъпва нито крачка. Гласът ѝ е спокоен, но изпълнен с такава категоричност, че дори Муса и Гонча спират работата си, за да проследят сцената.
– Господин Шевкет, аз ще занеса лекарствата на госпожа Афифе.
– Но… – започва икономът, но думите му замират. Хира взема подноса с властен жест и излиза от кухнята, оставяйки Шевкет в паника.
Хира застава пред стаята на Афифе. Ръцете ѝ леко треперят, докато държи подноса. Тя затваря очи, поема дълбоко въздух, опитвайки се да усмири препускащото си сърце, и едва тогава чука на вратата. Вътре Афифе е изцяло погълната от рисуването на порцелан. Гласът ѝ звучи властно и безапелационно.
– Влез!
Хира прекрачва прага и оставя подноса на масичката. Виждайки я, Афифе сбръчква вежди, а погледът ѝ става леден.
– Какво мислиш, че правиш? Това ли са задълженията ти, докато икономът е тук?
– Донесох лекарствата ви, защото исках да поговоря с вас — отвръща Хира с неочаквана твърдост.
Афифе я измерва с тежък, смазващ поглед, сякаш претегля шансовете си да я изгони.
– Няма да ме оставиш на мира, докато не поговорим, нали?
Хира кима решително.
– Няма да ви отнема много време.
Афифе разбира, че този разговор е неизбежен и че момичето пред нея няма да се пречупи лесно. Тя оставя четката и се обръща към нея.
– Щом няма друго спасение… говори, слушам те.
Хира започва да говори искрено, влагайки цялата си душа в думите, но запазвайки дълбоко уважение.
– Орхун е най-ценният и специален човек, когото познавам на този свят. Това, че го срещнах, е най-големият шанс в живота ми. Може би той е повратната точка на съдбата ми, която ме направи това, което съм, и осмисли живота ми.
Лицето на Афифе остава като каменно, непроницаемо и безизразно.
– Преди него бях друг човек. Той ми даде стойност, каквато никой не ми беше давал. Винаги ме пазеше, винаги беше до мен. Благодарение на него отново повярвах на хората. Но най-важното е, че благодарение на него опознах себе си. Открих Хира, която бях скрила дълбоко в себе си и никога не бях показвала.
Хира се отпуска, докато говори, но Афифе не реагира.
– Знам, че още вярвате, че съм го измамила. Знам и че никакво доказателство няма да ви убеди. Но няма начин да го предам. Защото да предам него означава да предам себе си.
Тя замлъква за миг, търсейки поне знак в погледа на Афифе. Нищо.
– Повярвайте ми. Не мога дори да помисля лошо за него, камо ли да го измамя и предам.
Хира прави кратка пауза, вперила очи към Афифе, в опит да разбере дали думите ѝ са докоснали поне малка частица от леденото ѝ сърце.
Афифе вдига поглед от масата и се взира право в очите на Хира. Пауза. После леко кимва, сякаш признава нещо, което не ѝ харесва.
– Може би казваш истината. Може би наистина никога не си предала Орхун. Може би всичко е било просто един долен заговор. Може би всяка твоя дума е вярна.
Хира усеща как леденият обръч около сърцето ѝ за миг се разхлабва. Надеждата пламва в очите ѝ, но това е само миг преди бурята. Афифе се изправя бавно оставя четката и застава срещу нея, а гласът ѝ става по-студен от януарска нощ.
– Но има нещо, което не разбираш. Дори и да не си изневерявала, това не променя нищо. Защото остават въпроси, на които не можеш да отговориш.
Хира я гледа неразбиращо, сякаш се опитва да разбере смисъла на думите ѝ.
– Например… коя си ти? Каква е твоята квалификация? Какво образование имаш?
Хира застива, парализирана от бруталната прямота на жената пред себе си. Афифе усеща, че е нанесла точен удар, и засилва натиска, без да проявява и капка милост.
– Мъжът, за когото се опитваш да се омъжиш, е учил икономика в Лондон. Има магистратура по международна търговия от Америка. Днес е един от най-влиятелните бизнесмени в страната! Единственият наследник на фамилия, която целият свят познава! Къде стоиш ти в тази картина? Какво е твоето място до Орхун Демирханлъ? Бивша робиня? Домакиня? Или какво? Коя си ти всъщност? Достойна ли си за него?
Огорчението и болката се изписват по лицето на Хира, но Афифе не спира дотук. Тя прави още една крачка напред, скъсявайки дистанцията до минимум, и придава на гласа си най-жестокия възможен тон.
– Сега ще ми отговориш искрено! Няма да те питам какво заслужаваш ти, защото човек лесно мами себе си, когато търси такъв отговор. Има един друг въпрос, на който трябва да ми отговориш!
Пауза. Тежка. Режеща.
– Наистина ли вярваш, че си жената, която Орхун Демирханлъ заслужава? Защото мъж като него се жени за жена, която не се страхува да отговори на този въпрос. За жена, която има самочувствието да каже, че този мъж я заслужава, защото му е равна във всяко едно отношение! Имаш ли отговор на това?
Хира стои като вцепенена, докато Афифе продължава да я пронизва с победоносен поглед. Младото момиче изглежда съкрушено, очите ѝ се насълзяват и тя свежда поглед към земята, неспособна да понесе тежестта на думите. Афифе триумфира, повдигайки високомерно вежда.
– Мълчиш, нали? Точно както очаквах. Знаех, че няма да имаш отговор.
Тя се обръща с пренебрежение, взема отново четката си и се връща към рисуването на порцелана, сякаш Хира вече не съществува в стаята.
–Вземи обратно подноса, който донесе! Кажи на иконома да смени водата и да донесе лекарствата отново.
Хира взема подноса с треперещи ръце и напуска ателието, прекършена от ледената логика на жената, която никога няма да я приеме за своя снаха.
Градината на имението е потънала в слънчева светлина, но за Хира светът е сив и размит. Тя върви без посока сред зеленината, а в съзнанието ѝ, като натрапчив рефрен, отекват думите на Афифе. Гласът на ледената кралица е толкова ясен, сякаш тя стои точно зад гърба ѝ и продължава своя разпит.
„Какво е твоето място до Орхун Демирханлъ? Бивша робиня? Домакиня? Коя си ти всъщност? Достойна ли си за него? Наистина ли вярваш, че си жената, която той заслужава?“
Хира спира, притисната от тежестта на спомена. Сълзите замъгляват погледа ѝ, а гърдите ѝ се стягат от непосилна болка.
–Тя не греши – прошепва тя, докато гласът ѝ се пречупва. – Коя съм аз? Достойна ли съм за него? Не е ли вярно… не съм ли просто една бивша робиня?
В този момент Муса я забелязва от другия край на градината и веднага се втурва към нея.
– Сестричке!
Хира трепва и бързо се опитва да избърше сълзите, но е твърде късно. Муса вече е пред нея, а загрижеността е изписана на лицето му.
– Какво се е случило? Защо плачеш? Вещицата Нева ли ти каза нещо? Или пак госпожа Афифе е направила някоя от своите?
– Просто научих най-болезнения урок в живота си от госпожа Афифе – отвръща Хира, а гласът ѝ трепери неконтролируемо. – Тя ми напомни, че всъщност не заслужавам Орхун… че до него аз съм едно нищо. Семейството ми, образованието ми, животът, който съм водила… Каза, че по нищо не му отстъпвам. „Коя си ти?“, попита ме тя. Попита ме дали мисля, че го заслужавам. И знаеш ли… не можах да кажа нищо. Просто замълчах.
Муса я слуша със свито сърце, а в очите му се чете искрено съжаление.
–Но какво общо има това с любовта? Ако един човек е истински влюбен, той не пресмята кой кого заслужава. Ако обичаш някого и той те обича, значи вече си го заслужила. Виж, ако питат зет ми, и той няма да може да отговори. Никой не може. Това е глупав въпрос!
– Но в този въпрос има истина – промълвява Хира с горчивина. – Аз съм точно това, което тя описа. Погледни ме… аз съм едно нищо.
–Не, не и не! – възразява Муса енергично. – Семейство, фамилно име, богатство… всичко това е празно, ако в човека няма доброта. А ти притежаваш тази доброта. Сърцето ти е като диамант. Точно това видя зет ми в теб.
Муса се опитва с всички сили да вдъхне кураж на отчаяното момиче, но думите му потъват в морето от мъка. Хира остава притихнала, а погледът ѝ е вперен в хоризонта, където слънцето бавно започва да залязва над техните разбити надежди.
Кенан лежи на дивана в кухнята, втренчил изгубен поглед в тавана, докато мислите му препускат неспокойно. Обръща се настрани, опитвайки се да прогони демоните в главата си, но в съзнанието му с болезнена яснота изплува леденият образ на Афифе Демирханлъ. Гласът ѝ ехти в ума му като остър бръснач.
„Кенан, Синан, Аднан… Все едно! Името ти няма значение, ти самият нямаш никакво значение! Всеки на твое място би преживял абсолютно същото. Знаеш ли защо Нуршах се омъжи за теб? Само за да ми натрие носа. Ти си просто една незначителна пешка, която тя жертва в своята игра на инат срещу мен. Ти си този, който не познава Нуршах. Съвсем скоро ще разбереш истината.“
Кенан се връща в реалността, а думите на Афифе продължават да го разяждат отвътре. Съмнението е посято, а образът на Нуршах в съзнанието му започва да се пропуква под натиска на тези жестоки обвинения. Точно в този момент на тягостна тишина, до ушите му достига вик. Той замръзва и се заслушва.
– Не! Моля те!
Гласът на Нуршах идва от съседната стая, изпълнен с неподправен ужас. Кенан скача от мястото си, сърцето му бие лудо в гърдите.
– Нуршах!
Следва пронизителен писък, който го кара да изхвърчи от кухнята и да се втурне към стаята ѝ. Там заварва картина на пълно отчаяние. Нуршах се върти конвулсивно в леглото, заклещена в лапите на жесток кошмар. Тя води своята невидима битка с властната си майка дори в съня си.
– Майко, моля те! Не!
Кенан нахлува в стаята, но Нуршах не се събужда. Тя е потънала в дълбок делириум, а лицето ѝ е изкривено от болка.
– Майко, моля те… Моля те, мамо. Не бях аз!
Кенан се приближава бързо и сяда на ръба на леглото, затаил дъх. Гледа я с болка, разкъсван между желанието да я утеши и страха да не я стресне още повече.
– Не си тръгнах. Не съм отишла… Не съм го направила.
Ръката на Кенан се протяга към нея, за да отнеме страха ѝ, но той спира за миг, колеблив. Изведнъж Нуршах отваря очи, в които се чете ужас.
– Майко!
Той нежно поставя ръка на рамото ѝ, опитвайки се да я приземи в реалността. Когато тя извърта глава и разпознава чертите му, дишането ѝ започва бавно да се успокоява.
– Спокойно, Нуршах. Добре си. Беше просто кошмар. Тук съм, с теб съм.
Кенан посяга към нощното шкафче и ѝ подава чаша вода с треперещи от загриженост ръце.
– Ето, пий малко вода, вземи.
Тя отпива жадно, сякаш се опитва да отмие горчивината от съня си, и отново отпуска глава върху възглавницата. Умората и изтощението са изписани на лицето ѝ.
– Ще можеш ли да заспиш?
Нуршах е видимо разтревожена, но само кима едва забележимо и затваря очи, търсейки спасение в съня. Кенан не се отдръпва. Той остава до нея, хванал здраво ръката ѝ, докато наблюдава спящото ѝ лице под бледата светлина на нощната лампа.
Сутринта Кенан седи на бюрото и се опитва да работи, но вниманието му е изцяло насочено към стаята Нурша, където тя все още спи.
След малко Нуршах излиза от стаята си и се приближава към Кенан, който я поглежда с тревога, търсейки следи от снощния кошмар по лицето ѝ. Краткият им разговор разкрива притеснението му и опита на Нуршах да изглежда добре, въпреки вътрешния си дискомфорт. Нуршах се чувства неловко от факта, че Кенан е станал свидетел на нейния срив. Смущението я кара трескаво да потърси изход от ситуацията и тя бързо се опитва да смени темата, заравяйки се в папките на бюрото.
– Е… трябва да проверя нещо в материалите по делото.
Тя се преструва на заета, но очите ѝ бягат от неговите всеки път, когато погледите им се срещнат. Кенан остава притихнал, потънал в своите мисли, докато наблюдава как жената, която обича, се опитва да се скрие от самата себе си.
Кенан и Нуршах се опитват да се съсредоточат върху работата, но атмосферата бързо се разведрява с появата на Нефес. Детето внася живот, смях и искрена радост. Кенан е нежен и внимателен баща, горд от мечтите и увереността на дъщеря си, която разказва за училищното си представление и похвалите на учителката.
Нефес търси одобрението и близостта на Нуршах и я кани на представлението си. Нурсах се съгласява без колебание. Докато ги наблюдава, напрежението ѝ за миг се разсейва и на лицето ѝ се появява истинска усмивка. Този кратък момент на щастие обаче е прекъснат от ехото на думите на Афифе, които звучат в съзнанието ѝ като заплаха. Усмивката изчезва, а на нейно място се появява решимостта на жена, която е готова да се бори, за да не загуби хората, които обича.
Кенан и Нуршах се готвят да тръгнат към съда за важното дело. Всичко е подредено, документите са готови, но Нуршах не спира да преглежда папките отново и отново. Напрежението ѝ е осезаемо. Кенан се опитва да я успокои, уверява я, че са подготвени отлично и че няма причина за притеснение. Постепенно става ясно, че тревогата ѝ не е само за делото, а и заради заплахите на майка ѝ. Нуршах се страхува, че майка ѝ няма да остане безучастна. Кенан омаловажава думите на Афифе и настоява да се съсредоточат върху професионалния си ангажимент. Двамата тръгват към съда, но Нуршах остава неспокойна.
Времето минава с общи кадри, които подчертават напрежението преди предстоящото съдебно заседание.
Кенан и Нуршах чакат пред залата, облечени в адвокатските си тоги. Нуршах отново преглежда делото, а Кенан вече открито се притеснява за здравето ѝ. В този момент при тях се появява непознат адвокат, който се представя като новия защитник на отсрещната страна. Новината е шокираща – компанията вече е купена от Афифе Демирханлъ. Това означава, че срещу тях стои не възрастен и немощен противник, а могъща фигура с цяла армия от юристи. Кенан е видимо разтърсен, докато Нуршах сякаш е очаквала подобен удар.
Нуршах реагира гневно, осъзнавайки, че майка ѝ отново се намесва. Новият адвокат потвърждава, че Афифе е страната срещу тях, и подава на Нуршах плик. Вътре има послание лично от Афифе – предупреждение, че това е само началото. Думите разклащат и двамата, а напрежението рязко се покачва.
Нуршах смачква бележката, изпълнена с гняв и разочарование. Тя осъзнава, че майка ѝ няма да спре. Кенан също признава, че не е очаквал толкова агресивен ход, но бързо поема контрола над ситуацията. Той напомня на Нуршах, че са подготвили делото професионално и че разполагат с доказателства и подкрепата на хората. Дори срещу тях да застанат десетки адвокати, законът е на тяхна страна. Увереността му действа успокояващо. Нуршах се съвзема, изправя се с нова решимост и заявява, че имат дело за печелене. Двамата тръгват към съдебната зала, готови за битка, която тепърва започва.