Наследство – Епизод 692 (Ето какво ще видим)

В кухнята на имението цари необичайно оживление.

– Айнур, дъще, какво си подготвила тук? – пита Адалет, вдигайки вежди. – Лимонов сок за госпожа Акча, како Адалет. Кръвното ѝ пак е скочило до небето. Кой знае защо тази жена е в такова състояние… – отвръща Айнур, а в гласа ѝ се долавя скрита ирония. – Сигурно просто ѝ е скучно там горе – предполага Адалет.

–Аз приготвих и билков чай за Нана, дано я поуспокои. Адалет поглежда Айнур с истинско възхищение: – Айнур, направо ме изумяваш! Толкова много грижи полагаш за Нана, не съм го очаквала. – Правя го с чиста съвест, сестро Адалет – процежда Айнур през зъби, докато слага предпазната маска. – Искам по–бързо да оздравее и всичко да приключи. Отивам да ѝ го занеса.

Но щом прекрачва прага и се насочва към кабинета на Яман, лицето на Айнур се променя. Гневът избива под маската.

– Оздравявай по–бързо, госпожице Нана, и се изнасяй от тази стая! – съска тя под носа си. – Истинска вещица си! Виж само как номерцата ти не минаха пред леля Акча. Единственото лекарство за нас е ти да се махнеш оттук, вещице такава!

Айнур влиза в спалнята на Яман с фалшива усмивка, която не се вижда от маската.

– Нана, виж, всичко това приготвих за теб. Хапни, за да се вдигнеш на крака. Юсуф непрекъснато пита за теб. Нана я гледа с премрежен поглед, сякаш не вярва на ушите си: – Ти… ти наистина ли си помисли за мен? О, Боже, сякаш се върнах от оня свят!

Изведнъж в главата на Нана пламва безумна идея. Погледът ѝ става странен, почти трескав. „Това е моят шанс!“ – мисли си тя. – „Ако тя се разболее, ще я оставят тук под карантина и аз няма да полудявам сама в стаята на Яман!“

– Толкова си добра, Айнур! Ела… позволи ми да те прегърна! – крещи Нана и се засилва към нея. – Не! Не се доближавай! – отскача ужасената Айнур. – Ела де, почувствай го! Тази прегръдка идва право от сърцето ми! – Нана не се отказва и започва да я преследва из стаята. – Спри! Не прави глупости! Не подхождай по–близо! – пищи Айнур, притисната до стената. – Ти си луда! Спри веднага!

В този момент вратата се разтваря рязко и на прага се появява Яман. Нана обаче е твърде заета със „сърдечната“ си мисия. Точно когато Айнур се опитва да се изплъзне, Нана се извива и… Апчих! Киха право в лицето на вцепенената си съперница.

Настъпва пълна тишина. Яман гледа сцената с пълно недоумение.

– Какво направи ти, бе?! — изкрещява Айнур, бършейки лицето си. – Нали имаш маска… – заеква Нана, опитвайки се да се оправдае. – Каква маска, ти ми кихна в очите! Безумие! – Нана, аз просто исках да ти благодаря… съжалявам – преструва се на невинна Нана, а след това се обръща към Яман с надежда: – Сега и тя е заразена! Трябва да остане тук, при нас!

Яман я изпепелява с поглед. Гласът му е тежък и раздразнен: – Явно, този вирус определено е поразил и последната работеща клетка в мозъка ти!

Той грубо отпраща Айнур навън и затръшва вратата с трясък, оставяйки Нана сама в тишината. Тя въздъхва тежко, докато се свлича на леглото: – И това не проработи… сега трябва друго друго да измисля?

Нана внимателно се измъква от спалнята на Яман, вярвайки, че най-после е успяла да измами Яман. Но още преди да направи и няколко крачки в коридора, тя се натъква на ледения му поглед.

– Какво правиш тук? – гласът на Яман е нисък, властен и не търпи възражение. Нана се опитва да запази самообладание. Изправя се гордо, оправя косата си и с най-уверена усмивка заявява: – Вече съм добре! Починах си, събрах сили… виж ме, здрава съм! – тя се опитва да мине покрай него, но тялото ѝ я предава в най-неподходящия момент. Силна кихавица разтърсва крехката ѝ фигура, издавайки, че вирусът все още е господар на положението.

Без да пророни и дума, Яман само посочва с властен жест вратата на спалнята. Нана прави опит да го заобиколи, сякаш не е разбрала знака, и се втурва към стълбите, но той е по-бърз. Сянката му я застига моментално. Той отново застава пред нея – непреклонен и респектиращ. С очи, които стрелят мълнии, той пак посочва стаята. Този път Нана разбира, че няма къде да бяга.

Тя влиза в спалнята под строгия му поглед. Яман я следва по петите и с нов жест ѝ дава да разбере, че трябва да облече палтото си, за да не изстине още повече. Нана, пречупена от неговата загриженост, облечена в „желязна“ дисциплина, се подчинява мълчаливо и навлича дрехата.

Яман се обажда на Недим.

– Какво стана, Недим? – гласът на Яман е леден. – Каква е последната информация? Изплува ли нещо за онези момчета? – Все още са в интензивното – отговаря Недим, без да трепне. – Не изглежда да са свързани с хората, с които контактуваме. Най-вероятно са действали на своя глава. – Не ми се вярва… – промълвява Яман под носа си. – Продължавай да търсиш. Искам да знам всичко. – Спокойно, аз имам грижата – хладнокръвно заявява Недим.

Разбираме, че Недим е в скривалището на Идрис.

– Защо ме извика? – пита хладно, без да губи време Недим. – Обиждаш ме, Недим – отвръща Идрис, като се преструва на засегнат. – Нали вече сме много по-близки.

– Какво искаш да кажеш?

– Да кажем, че… сме семейство. Все пак аз съм ти скъп зет.

– Откъде ги измисляш тези глупости? Какви роднини, какви пет лева? – Кого се опитваш да измамиш? – Идрис се приближава опасно близо. – Мислиш ли, че не видях вчера? Ръцете и краката ти трепереха от страх да не се случи нещо с Нана. Дори цялата пратка да беше в опасност, нямаше да се тресеш така! – Млъкни! – изкрещява Недим. – Не произнасяй името на Нана! – В началото мислех, че просто искаш властта на Яман. Чиста амбиция. Но имало и друга причина… Любов. Искаш да му отнемеш и нея. Но ще е трудно, нали? Сега Къръмлъ е нейният герой. Рискуваха животите си един за друг. Бъди честен, Недим. Нека ти помогна. Знаеш ли защо? Защото ако Яман обича Нана… за мене ще е истинско удоволствие да ги разделя! Сега говори – какъв е планът ти?

Недим поема дълбоко дъх, очите му пламтят от омраза: – Ще го вкарам в затвора. – отвръща студено Недим. – Ще му подхвърля стоката. Всичко е планирано – стъпка по стъпка.

– Отлично! – потрива ръце Идрис. – Но нека те науча на нещо. Първата стъпка е: подаваш оставка! – Какво говориш? Това е безумие! – възразява Недим. – Казим, какво използва човек, който не иска да си цапа ръцете? – пита Идрис със зловеща усмивка. – Маша, братко! Аз съм твоята маша! – обажда се Казим от ъгъла. – Ще управляваш пратката от разстояние, чрез твой човек вътре. Така, когато Яман получи ножа в гърба и полудее от ярост, ти ще се разхождаш невинен. Полицията няма да може да те пипне! Недим се замисля. Логиката е безмилостна. – Прав си… – Но ще се разделите „с добро“ – продължава Идрис. – Без обиди. Казим, чаят е готов, донеси чашите! Слушай ме добре, зетко Недим… Ще напуснеш кораба, преди да е потънал, но незабелязано. Ще подпишеш нещо от негово име, което той никога няма да приеме. Без да го питаш! Той ще вдигне скандал, ще побеснее. А ти ще кажеш: „Как може да нямаш вяра в мен?“. Ще се направиш на обиден, сякаш не си ти главата на змията. Причината за оставката ти ще бъдат неговите думи, а не твоите работи. Разбра ли ме, зетко?

Недим кимва бавно, а в главата му вече звучи трясъкът от рухването на империята на Яман Къръмлъ.

Нана спи в спалната на леглото на Яман, когато отваря очи и за секунда губи ориентация. Усеща мекотата на завивките и аромата, който познава толкова добре – тя е в леглото на Яман! Стресната, тя скача и започва да оправя дрехите си.

– Спах твърде дълго. Достатъчно! Трябва да се върна в стаята си… веднага! – прошепва тя на себе си, борейки се с замаяното чувство в главата си.

Тя излиза тихо в хола и замръзва. Там, на дивана, спи той – могъщият Яман Къръмлъ, който е отстъпил леглото си заради нея. В този момент силна кихавица нарушава тишината. Нана посяга към салфетките, но ръката ѝ трепва и събаря кутията, а от нея изпада стара снимка.

Очите на Нана пламват от ревност. От снимката я гледа усмихната, красива жена до Яман. Коя е тя? Преди да успее да скрие находката, се чува леденият, но дрезгав от сън глас на Яман:

– Какво правиш? – Исках само салфетка… и тази лична снимка падна – заеква Нана, опитвайки се да прикрие ревността, която се надига в душата ѝ. – Коя е жената? – Нищо специално – отвръща той сухо, но погледът му е прикован в нейния. – Изглежда твърде лично… – Познавам Мине от 14-годишна – прекъсва я Яман. – Родителите ѝ не я пращаха на училище. Това е снимка от дипломирането ѝ. Вече е инженер-химик.

Нана прелиства и другите снимки, виждайки тълпи от хора, на които той е помогнал.

– И на тях ли? Ти на всички ли помагаш? – Влизай вътре, Нана! – заповядва той, но в гласа му вече няма студенина.

Сама в стаята, Нана притиска длани до пламналите си бузи. Образът на Яман не излиза от ума ѝ. Тя се сеща за всяко дете, което той е защитил, за всяка сълза, която е изтрил. Пред очите ѝ изплуват спомените – как той я спаси от дъжда от куршуми, притискайки я до гърдите си: „Вбий го в главата си, никога няма да позволя да ти се случи нещо!“ Спомня си момента на бесилката, когато той я отряза от примката и я понесе на ръце, шепнейки: „Не е време да се предаваш, Нана Мариам! Днес е денят да докажеш, че си воин!“. И обещанието му над гроба на брат ѝ Азис… как призна, че са били врагове заради чужди лъжи и я прие за свое „наследство“ – което ще пази с цената на живота си.

Нана поставя ръка върху сърцето си, което бие лудо. Една нежна усмивка озарява лицето ѝ. Тя е влюбена!

В този момент влиза Дженгер.

– Оправяйте се бързо, госпожице Нана. Как се чувствате? – Привиквам… уча се на търпение с този вирус – отвръща тя, сияейки. – Навън е студено. Донесох ви жилетката ви – казва икономът и ѝ подава дрехата. Нана сваля връхната дреха на Яман, която досега я е топлила, и внимателно я сгъва, сякаш е най-ценното съкровище.

Когато остава сама, тя прибира косата си и поглежда отражението си в огледалото. Очите ѝ се насълзяват.

– Нямам право да чувствам това към него… Тук съм заради Юсуф. Не знам нищо за любовта, но знам как да се боря! – проплаква тя, докато сълзите се стичат по лицето ѝ. – Ще се боря и ще победя! Ще победя и тази болест, и този враг, който се е вмъкнал в мен – любовта!

Но дали едно ранено сърце може да спечели битка срещу съдбата, която вече е предначертала пътя им?

Ферит не се отказва от разследването – нито за миг. Той е решен да стигне до производителя и разпространителя на нелегалните хапчета за отслабване – същите, които довеждат Неше до ръба на смъртта, а друго момиче – до гроба. За него това вече не е просто служебен случай – това е лична война.

Източник: PoTv.bg