winless
„Преродена“: крясък в тишината и истини, които не могат да се скрият
Парла се затваря в себе си, след като научи истината за майка си и баща си в „Преродена“. Еврен се опитва да разговаря с нея, но тя отказва да разкрие какво точно е преживяла. Въпреки това, благодари му за подкрепата – макар и с поглед, а не с думи. Малко по-късно към тях се присъединява Бахар, която предлага нещо необичайно – да се качат на покрива на болницата. Там, под откритото небе, тримата изкрещяват болката си, опитвайки се да прогонят страха и напрежението.
„Преродена“: сделки със заплаха и обещания, които не струват
В същото време Тимур се среща със Селим. Предлага му сделка – ако Селим стои далеч от Ренгин, той ще я убеди да се откаже от наследството. Селим се съгласява, но скоро нарушава дадената дума. Парла го вижда в болницата и изпада в паника. Започва да крещи, неспособна да се справи със стреса. Бахар се намесва и я отвежда, а Еврен принуждава Селим да напусне, без да му даде възможност да се оправдае.
Дом, който вече не е дом
След случката Бахар и Еврен се обединяват в грижата за Парла. И двамата усещат, че момичето има нужда от стабилност. Бахар дори ѝ предлага да остане в дома им, докато Ренгин оздравее. Вечерта, когато Парла отново сяда на трапезата в хола на Явузоглу, напрежението е осезаемо. Тимур и Невра я гледат, сякаш присъствието ѝ е неприемливо напомняне за нещо, което се опитват да скрият.
Съмнение, което не мълчи
На следващата сутрин Гюлчичек посещава болницата, а Бахар я заговаря. Без да назовава истината, Бахар пита дали някога е подозирала баща си в изневяра. Гюлчичек разбира какво стои зад въпроса. С цялата сила на преживяното ѝ минало, тя казва на дъщеря си, че ако дори за миг почувства, че Тимур е изневерил – трябва да си тръгне. Без да моли. Без да чака. Бахар е силна жена и заслужава повече.
Гривна, която разкрива всичко
Еврен споделя с Чагла нещо важно – видял е Тимур да изпуска диамантена гривна, същата като тази, която Бахар носи. Чагла опитва да го успокои, да омаловажи случилото се. Но Еврен не ѝ вярва. Още повече – спомня си как Тимур е прегърнал Ренгин след смъртта на баща ѝ. За Еврен това не е била проява на състрадание, а поглед, в който имаше страст, вина и минало. И този поглед не може да бъде обяснен с приятелство.