winless
Афифе признава, че Хира се е справила отлично с планирането на сватбата, но подчертава едно нещо,че тя не е подходяща да бъде снаха в семейство Демирханлъ. В същото време Орхун има съвсем различни планове за сватбата си с Хира. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.54 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 54 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
След като приключва с планирането на сватбата в детайли, Хира представя на Афифе новата концепция. Афифе признава, че Хира се е справила отлично, че е планирала безупречна сватба, но я пита дали смята себе си за подходяща булка за семейство Демирханлъ.
Независимо, че майка му е одобрила планираната сватба от Хира, Орхун казва на любимата си жена, че ще направят сватбата на плажа, както Хира мечтае. Хира не иска да разстрои Афифе, но той настоява да направят проста сватба, която да ги направи щастливи.
Рашид научава от Нефес, че Кенан и Нуршах ще се женят, и казва на Тунч. Няколко часа преди сватбата Тунч се обажда на Нуршах и ѝ напомня, че е оттеглил жалбата си в замяна на обещанието ѝ, че ще обядват заедно. Нуршах отива да говори с него, а Тунч се опитва да я убеди да се откаже от формалния брак.
Кенан отива след Нуршах в ресторанта и побеснява като я вижда с Тунч.
Муса разпалено обяснява на Хира, докато тя прилежно си води бележки. Очите му блестят от въодушевление, сякаш сам преживява всяка сцена, която описва.
– Така, слушай, сестричке – най-важният момент на черкезката сватба е влизането на младоженците. – Муса прави драматична пауза. – То трябва да е като в приказка. Великолепие, разкош, величие – всичко в едно. Да окъпеш всички с блясък!
Хира вдига поглед от тефтера.
– А как точно става това?
Муса почти играе сцената пред очите ѝ.
– Първо пристигате до вратата на кон. Харизма. Младоженецът, като принц, булката, като принцеса. Слизате от коня с достойнство…
Муса изведнъж се спира. Мръщи се и колебание се изписва по лицето му.
– Добре де… казах харизма, ама… не ти ли се струва, че конят е малко… прекален?
Хира го гледа озадачено.
– Какво искаш да кажеш?
– Ами… не е ли прекалено като уестърн? Като в каубойски филм? – Муса вдига вежди. – Според мен, по-добре щеше да е с камила.
– Това да не ти е Африка, Муса! – отвръща Хира с усмивка.
– Добре, добре… до къде бяхме стигнали? А, да, стигате до сватбата. После трябва да седнете… на тръна.
Хира го гледа стъписано.
– На тръна?!
– Да! Там, където са сядали султаните!
– Ааа… имаш предвид трона?
– Ъъъ… да, точно така. – изчервява се леко.
– Добре. – кимва тя, все още объркана, но се опитва да следи мисълта му.
– Зет ми – като султан, ти – като султанка, ще седите на сватбата на трона си!
– Не преувеличаваш ли малко, Муса? То си е като сцена от филм. Сигурен ли си, че така трябва да е?
Муса е непреклонен.
– Сигурен съм. И какво като е пищно? Подхожда ви! Това е черкезка сватба, сестро! Дори да искаш, не можеш да го промениш!
Хира вдига рамене с недоумение, но решава да не спори.
– Добре, добре… пиша го.
– Запиши го! И това запиши! – настоява той с ентусиазъм.
Хира сяда и записва старателно, а Муса продължава с още по-голямо въодушевление – сякаш е сценарист на най-грандиозната сватба на века.
Докато Орхун работи съсредоточено на бюрото си, се чува почукване на вратата.
– Влез – казва той спокойно, без да откъсва поглед от документите.
Вратата се открехва и вътре влиза Хира. Лицето на Орхун светва веднага щом я вижда.
– Защо си станала? – пита я той нежно. – Нали щеше да си почиваш?
– Омръзна ми да лежа – отвръща тя с усмивка. – Освен това… нещо ми се върти в главата.
Орхун е заинтригуван.
– Какво е?
– Да приемем, че вече сме в деня на сватбата. Къде ще седим? Ще има ли специално място за нас?
Орхун кимва, а Хира се изчервява.
– Чух, че било трон. Но… седим заедно или поотделно?
– Трон?! – учудено повтаря Орхун.
Хира замира, разбира, че Муста ѝ е наговорил пълни глупости. Орхун става и се приближава до нея с усмивка.
– Виж, не е зле и трон да има – шеговито казва той. – Но две стилни столчета ще свършат същата работа.
Хира се смущава.
– Прекалено е, нали! Аз и така му казах!
– Какво си му казала? – Орхун я гледа с любопитство.
– Муса каза, че черкезка сватба без трон не става. А аз си помислих – „Не може да е вярно!“ Радвам се, че те попитах.
Хира се обръща, за да си тръгне.
– Получих си отговора. Ще вървя.
Орхун я хваща за ръката. Поглежда към устната ѝ, където по-рано имаше херпес.
– Как е?
– По-добре. Намазах го с мехлем, скоро ще мине.
Орхун се вглежда в лицето ѝ.
– Чудесно. Нашият херпес си отива.
– Има и малко коректор отгоре.
– Виждам… или по-скоро, не виждам.
Той нежно докосва лицето ѝ, а Хира се вълнува, сърцето ѝ забива лудо. Орхун се усмихва.
– Притесняваш се напразно.
– Просто… ако не мине до сватбата…
– Нищо не може да засенчи красотата ти. Дори херпесът стои красиво на теб.
Орхун е толкова близо, че Хира едва диша от вълнение.
– Трябва да тръгвам – прошепва тя. – Имам да си дописвам бележките.
– Остави повечето неща на сватбената агенция. Нека си заслужат парите.
– Не съм уморена.
Хира излиза от стаята. Орхун я изпраща с поглед, пълен с обич.
В кухнята на имението цари веселие. Халисе и Гонжа не могат да спрат да се смеят, Муста е объркал сватбата с обрязване и е напълнил главата на Хира с абсурдни ритуали. Той обаче не се дава – защитава с плам идеите си.
– На моята сватба всичко ще го има! – заявява с гордост, докато Халисе и Гонжа се смеят с глас.
Афифе рисува върху керамика с грациозни, премерени движения. На вратата тихо се почуква. Без да поглежда, тя казва с ясен, хладен глас:
– Влез.
Хира открехва вратата и пристъпва с уважение.
– Ако не ви безпокоя, бих искала да ви покажа, това което подготвих за сватбата.
Гласът ѝ кара Афифе да замръзне. Погледът ѝ се губи в една точка, сякаш мислите ѝ отлитат назад във времето. Хира затваря вратата внимателно и пристъпва сдържано.
– Планирах всичко от самото начало, с най-малките детайли. Ето.
Афифе се надига бавно с нежелание. Взима папката от ръцете ѝ. Започва да прелиства. Погледът ѝ е строг, без никакви емоции.
– Можете да видите концепцията още на първата страница – казва Хира. – Сватбата е планирана за хиляда души, плюс-минус сто.
Афифе прелиства, сякаш търси слабото място.
– А гостите? Къде ще отседнат?
– Погледнете следващата страница – отговаря Хира, без да губи самообладание. – Там са хотелските резервации. След одобрение, потвърждаваме незабавно.
Афифе обръща страницата, все така безкомпромисно. Хира продължава, уверена:
– Ако обърнете още една страница, ще видите и менюто за вечерята.
Афифе чете, мърморейки с лека изненада:
– Черкезки пъдпъдък, сарми с вишневи листа, сирене в платно, кошничка с печени зеленчуци…
– Заложих на местни деликатеси – казва Хира професионално, – но и с уважение към световната кухня. Ако се чудите кое надделява, бих казала, че е балансирано.
Афифе присвива очи, сякаш най-сетне е открила пропуск:
– Сватбена торта?
– Ще има и безглутенови варианти – отговаря Хира веднага. – Меню за диабетици също е подготвено.
– Не виждам шербет – отсича Афифе. – Това е черкезка традиция.
– Включен е – уверява я Хира. – Долу, в менюто. Отбелязала съм го като „традиционен семеен шербет“.
Хира стои изправена, като експерт, изпълнил мисията си. Афифе не променя изражението си, но нещо в погледа ѝ показва, че е изненадана.
– Това поне не е някакво долнопробно парцалче като предния път – казва хладно Афифе. – Този път изглежда… сериозно.
Лицето на Хира светва от радост. Афифе ѝ подава обратно папката.
– Дай я на иконома. Той ще се заеме с останалото. Признавам, изненада ме. Добра работа. Даже повече, за сватба от рода Демирханлъ… планирано е перфектно.
Хира се обръща, готова да излезе, но тогава тонът на Афифе рязко се променя.
– Единственото нещо, което не става… си ти! – отсича тя със студено презрение.
Хира замръзва на място, сякаш целият кислород в стаята се изпарява за миг. Афифе пристъпва бавно към нея, поглежда я с високомерен поглед.
– Наистина ли мислиш, че си достойна да станеш снаха в семейство Демирханлъ?
Усмивката на Хира угасва, всичката ѝ увереност се стопява. Мълчи. Сама срещу стената от лед.
Хира слиза по стълбите с папката, която притиска с двете си ръце. В главата ѝ ехтят думите на Афифе, които не дават мира:
– Единственото нещо, което не става… си ти! Мислиш ли, че си достойна да бъдеш снаха в семейство Демирханлъ?
Очите ѝ се насълзяват, но тя спира. Поема дълбоко дъх, преглъща болката. Изправя рамене, притиска папката до гърдите си и тръгва напред, с решимост да докаже, че ще се справи, въпреки всичко.
Хира се отправя към кабинета на Орхун, с увереност и доза тревога в очите. Орхун работи съсредоточено на бюрото си. Хира влиза, а Орхун вдига поглед и за миг забравя какво чете, поглежда към нея с възхищение.
– Сватбата вече е напълно подготвена – казва Хира и му подава папката.
Орхун я взима. Хира го наблюдава напрегнато, докато той прелиства документацията.
– Списък на гостите. Меню. Стая за булката. Цветна декорация и аксесоари… – изброява той, леко повдигайки вежда.
На устните му се появява едва доловима усмивка, изненадан е от прецизността.
– Г-жа Афифе също го одобри – добавя Хира.
Орхун я поглежда, разбирайки вече всичко. Прехвърля отново страниците.
– Толкова ли е бляскаво, че дори тя да го хареса?
– А ти? – пита Хира колебливо. – Не ти ли харесва?
Орхун затваря папката и я поставя на бюрото.
– Имам много по-добра идея.
Отваря чекмедже и изважда лист, който преди беше разкъсан, но сега е прилежно залепен. Поднася го към нея.
– Спомняш ли си тези? – пита Орхун.
Действието се връща назад. Орхун се преоблича, когато телефонът му звъни, той трябва да запише нещо и посяга към бележника на Хира, за да си откъсне листче, на което да запише.
Отваря бележника и пред него изпадат сгънатите, разкъсани от Афифе страници. Върху тях, е скица на мечтаната сватба на Хира. Очите му се спират на рисунките. Усмихва се леко.
– Ще ти се обадя по-късно… Добре.
Затваря телефона. Внимателно взима листовете и започва да ги подрежда.
Връщаме се в реалността.
Орхун гледа Хира с топлина. Очите му казват повече от всяка дума. Тя го гледа с благодарност и обожание. Взима листа в ръцете си.
– Това си… ти – не може да повярва Хира.
– Искам сватбата ни да бъде точно такава – казва Орхун с дълбок глас.
– Но г-жа Афифе… – прошепва Хира.
Орхун сякаш не я чува.
– Нашата сватба ще е на брега на морето, изключително семпла.
Орхун я гледа право в очите.
– Сега ще отидем на плажа, за да видим мястото, където ще се оженим.
Орхун взима списъка от Хира и го пъхва във вътрешния джоб на сакото си.
– Ще го държа при мен. Ако забравя нещо, ще се подсещам.
Хира се усмихва плахо, свенливо навежда глава.
– Хайде, приготви се и тръгваме – казва Орхун.
– Ще взема чантата си и се връщам! – отвръща тя и тръгва към вратата, но спира.
– Какво има? – пита Орхун, усещайки колебанието ѝ.
– Мисля… че не бива.
– Защо? – пита Орхун сериозно.
– Докато майка ти е съгласна… нека не я объркваме. Искам и тя да го хареса.
Орхун се приближава и поставя ръце на раменете ѝ.
– На тази сватба се женим ние, Хира. Никой друг. Затова всичко ще бъде такова, каквото ние искаме. Достатъчно, не искам повече да се измъчваш.
Гласът му е категоричен, но нежен.
– Искам да бъдеш щастлива, останалото е просто фон.
Хира се усмихва срамежливо, кимва леко и излиза от стаята, вече с по-леко сърце.
Хира влиза в кабинета. Орхун тъкмо приключва разговор по телефона.
– Добре – казва кратко, докато затваря.
– Готова съм – усмихва се Хира. – Можем да тръгваме.
– Изникна нещо в работата. Трябва да проведа още няколко разговора – отвръща Орхун с извинителен тон.
– Разбира се. Свърши си работата, ще те изчакам в градината – казва тя с разбиране и се обръща да излезе.
– Добре. Ще приключа бързо – кимва Орхун.
Хира само махва с ръка в знак на „няма проблем“ и напуска стаята. Щом тя излиза, Орхун отново вдига телефона.
– Ало!
Сцената затихва, докато Орхун продължава разговора…
Действието продължава от предния епизод след като Рашит разбира от Нефес, че Кенан и Нуршах ще се женят, побеснява и вади вещите на Нефес от чантата ѝ, което момиченцето така щастливо прибираше.
– Значи баща ти ще се жени! – прецежда през зъби Рашид. – Няма начин! Онзи глупак може да се напъва колкото си иска, но никой няма да те вземе от мен!
Нефес поглежда дядо си изненадана. Рашид захвърля чантата ѝ на дивана.
– Прибери ги обратно! – нарежда Рашит с леден тон. – Завинаги ще останеш тук! Разбра ли? Край!
Без да чака отговор, той излиза от стаята, а Нефес гледа тъжно вещите си, разпилени върху дивана. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
Рашит влиз във всекидневната, сам, но говори на глас, толкова е ядосан, че не може да си мълчи.
– Виж, ти какво става? Баща ѝ се жени, щял да я вземе със себе си?! Няма да стане! Да не съм луд?! Ще му позволя ли да ми вземе златната гъска?!
Афет, както обикновено, се лакира и първоначално изглежда безразлична.
– Какво има, лъвчето ми? – пита тя с усмивка. – Защо пак си ядосан?
Рашит избухва още повече: – Какво мислиш става?! Тези двамата адвокати, щели да се женят!
Чувайки това вниманието на Афет се изостря.
– Кои? Г-н Тунч? С кого?! Само не ми казвай Нуршах, кълна се, ще припадна!
– Нуршах се жени, ама не за Тунч! – процежда Рашит. – За бащата на тази тук, Кенан!
– О-о-о! – изпуска Афет и ококорва очи. – Това пък как стана?! Заедно ли са? Изобщо не съм забелязала. От кого го разбра?
– От нея самата! – отвръща той, все по-ядосан. – Всичко си беше наред, и сега само това ни липсваше! За малко да стъпим в капан! Тези двамата адвокати са се крили пред очите ни! Плановете им са ясни, ще използват брака, за да отнемат внучката ми!
Афет застива. Разбира, че положението е сериозно.
– Виж, ти какви дяволи са! А сега какво ще правим? Да не би… детето да е загубено?
Действието се връща при Нефес, а мислите ѝ се въртят около всяка дума, изречена от дядо ѝ.
– Ами ако е прав? – шепне притеснена. – Ами ако татко наистина не ме иска?
Рашит решава да се обади на Тунч. Афет е до него, слуша внимателно.
– Господин Тунч, добър ден! Обаждам се за нещо… Кенан се жени. Знам, че за един решителен адвокат като вас това не е нищо, но мен нещо ме човърка отвътре. Какво ще стане с делото за попечителството?
Тунч обаче не изглежда впечатлен.
– Нищо няма да стане – отвръща хладно. – Не се притеснявай.
Рашит въздъхва с облекчение.
– Благодаря ви, г-н Тунч! Честно, олекна ми. Като чух, че тия двамата адвокати ще се женят, се зачудих…
Тунч вече е готов да затвори, но една дума го спира.
– Какво каза? – пита Тунч изненадан. – Двамата адвокати?
Рашит се сепва.
– Ем… ами… тази адвокатката, Кенан ще се жени за нея.
Лицето на Тунч се променя. Очите му застиват.
– Адвокатката? Искаш да кажеш… г-ца Нуршах?
– И аз се изненадах, честно! – продължава Рашит. – Такава хубавица, а се хваща с тоя скитник!
Афет се свива, засегната от думите. Рашит я вижда и бърза да се поправи.
– То тя не може да се мери с моята Афет, де! Не знам…
Афет се усмихва, горда.
– Питай го! – прошепва. – Питай го дали могат да вземат детето!
– Да, щях да питам…, могат ли да ми отнемат внучката? Това исках да разбера.
Тунч мълчи. Лицето му придобива замислен вид. Без да отговори, затваря телефона.
Камерата остава върху лицето на Рашит, объркан и напрегнат. Гледа телефона невярващо.
– Затвори ти, така ли? – пита Афет.
Рашит се чуди.
– Не знам… Изведнъж затвори. Може би е зает. Скъпа, тоя човек може и дявола да измами. Не се тревожи, няма да ги остави да ни вземат детето.
Нуршах седи на бюрото си неспокойна, замислена. Кенан до нея работи спокойно, сякаш нищо не се е случило.
– Още не са дошли, нали виждаш? – казва тя.
– Сигурно си мислят, че ни дават пространство…– Мисля, че се тревожиш прекалено – отговаря Кенан спокойно.
– Каквото искат, това да си мислят. Те не са деца, а възрастни хора. И не се притеснявай, ще дойдат скоро.
– Все едно изобщо не те притеснява… – казва тя, смутена.
– Чак ще кажа, че ти хареса, че ни хванаха.– Защо да ми хареса? – отвръща той.
– Просто ускори нещата. Нали искахме да разберат? Добре. Цялото криене, игрите… Всичко се нареди само. Нали говорихме за това? Говорихме. И?
Нуршах замлъква, думите му я притискат.
– Да, говорихме, ама… Не знам. Видяха ни така, после изчезнаха. А ти знаеш много добре, че в момента говорят само за едно, за нас.
– Само за едно? Кажи си направо, само за нас говорят, откакто слязоха по стълбите! Сто процента!
– Точно това ме притеснява…
– Няма какво да направим – отговаря Кенан. – И аз не исках така да се разбере, но вече няма връщане назад. Не го мисли толкова. Имам и работа.
Кенан се навежда над папката си. В този момент телефонът на Нуршах звъни. Поглежда и замръзва – Тунч. Не иска Кенан да види. Вдига с усилие, прикривайки гласа си.
– Ало?
– Здравей, г-це Нуршах – гласът на Тунч е иронично весел. – Помните ли, че ми дължите обяд? Само да ти напомня…
– Помня, помня, но днес не е подходящ ден…
– Защо? Да не би да закъснеете за сватбата? – подмята той двусмислено. – Само един обяд, няма да отнеме много време.
Нуршах настръхва, Тунч знае. Поглежда към Кенан, после бързо отвръща очи, опитвайки се да не показва емиции.
– Добре… Само за час…
Кенан я поглежда подозрително отстрани.
– Добре, ще се видим в ресторанта в Куручешме. Пращам ти локация – казва Тунч.
– До скоро… – казва Нуршах и затваря.
Изправя се и започва да се приготвя. В бързината забравя телефона си на бюрото и взема чантата си.
– Имам една дребна работа. Ще я свърша и ще се върна.
– Сватбата е съвсем скоро, къде тръгна? Не може ли по-късно?
– Ще стане бързо.
Излиза, преди Кенан да успее да я спре. Той остава замислен.
Фатих и Джейлян се връщат в кантората. Разчупват гевреци и отпиват чай, но атмосферата е напрегната. Кенан се опитва да се съсредоточи върху работа, поглежда към часовника от време на време. Фатих не издържа:
– Нуршах не си тръгна заради нас, нали? Влязохме така, без предупреждение…
Обръща се към Джейлян:
– Не че видяхме нещо, нали?
Джейлян го сръчква с лакът и го кара да млъкне. Фатих се усеща и замълчава.
– Сигурно е при фризьора – казва Джейлян. – Няма жена, която да се омъжи с ежедневна прическа. А и… къде може да е тръгнала с пет минути до сватбата?
Звъни телефон.
– Исо, телефонът ти звъни – отбелязва Фатих.
– Не, не е моят – отвръща Джейлян.
Кенан забелязва, че звъни телефонът на бюрото на Нуршах. Приближава се. На екрана се изписва името „Тунч“. Лицето му се напряга.
– Тоя пак какво иска? – изрича на глас.
Преди да успее да отговори, разговорът прекъсва. Кенан оставя телефона на масата, но на екрана се появява съобщение от Тунч.
„Дойдох в ресторанта. Чакам.“
Кенан е изненадан, напрежението го обгръща.
Действието прескача Нуршах седи срещу Тунч в полупразния ресторант. В действителност, съвсем празен. Тишина, студени бели покривки и един-единствен разговор, който не ѝ се води. Тя оглежда пространството, притеснено, сякаш търси изход.
– Специално го избрах – казва Тунч, забелязал колебанието ѝ. – Ресторанта имам предвид. По това време винаги е празно.
Нуршах се чувства все по-неловко. Цялата тази „интимност“ ѝ тежи.
– Г-н Тунч… дойдох, но днес изобщо не е подходящ ден.
– Според мен – казва той с увереност, – днес е най-подходящият ден и най-подходящото време. Исках да те видя преди сватбата. Защото искам да ме опознаеш по-добре.
– Как така? Извинявайте, но… затова ли сме тук? За да ви опознавам? – изненадана и ядосана е Нуршах.
Тунч се навежда леко напред и казва не агресивно, по-скоро твърдо:
– Много добре знам защо се омъжвате, г-це Нуршах.
Нуршах вече не изглежда объркана. Стяга се, изправя рамене и отвръща с увереност, без да губи самоконтрол:
– Очевидно искате да намекнете нещо, г-н Тунч, но не си хабете усилията. Аз много добре знам какво правя.
Тунч присвива очи и отговаря със самоуверен тон: – Знаете? Дори начинът, по който обяснявате, ви издава. Невъзможно е някой от рода Демирханлъ да се забърка в такъв брак.
Нуршах се готви да отговори, но Тунч вдига ръка в жест и вежливо я прекъсва:
– Моля те. Разбирам те. Познавам Кенан много добре. Той обича да си играе. Първо е докоснал съвестта ти… После дълбоко в теб е посеял чувство за вина. И така, неусетно си се вживяла в ролята си в тази „сватбена комедия“.
Нуршах го поглежда със студена, почти презрителна усмивка:
– Грешите! Тази сватба е истинска. Това не е игра. Казвате, че познавате Кенан… а според мен изобщо не го познавате.
Тунч поклаща глава с иронична усмивка, не е съгласен.
– Уверявам ви – казва Тунч, – познавам Кенан отлично.
– Можете да се лъжете колкото си искате. Това си е ваш проблем – отвръща Нуршах и тонът ѝ става още по-твърд. – Но аз ще ви кажа кой е истинският Кенан: той не печели живота си чрез манипулации и игрички. Напротив, жертва себе си, за да бъдат щастливи другите. В този смисъл… вие не можете, дори да бъдете негова сянка.
Тунч я гледа с напрегнато мълчание. После се засмива, дрезгаво, с подигравателна нотка:
– Казах, че е комедия, а то излезе перфектна мелодрама! Аплодирам те. Наистина. Убедителна си. Г-це Нуршах, почти повярвах, че си влюбена…
Нуршах се готви да му отговори, но Тунч не ѝ оставя време – продължава да говори, хладно и самоуверено:
– Толкова си потънала в тази роля на страдаща героиня. Но аз много добре знам кой играе главната роля в това твое падение! Дори да не го признаваш… настоявам – познавам Кенан отлично. О, и между другото, съветвам те да преосмислиш кой на кого не може да бъде сянка.
Нуршах не издържа. В гнева си удря с длан по масата.
– Нито този брак е игра, нито Кенан е онзи човек, когото се опитваш да изкараш! Не искам да водя този разговор повече!
Тя се изправя, готова да си тръгне, но точно в този момент се обръща и… застива. Очите ѝ се впиват в една позната фигура.
На входа стои Кенан. Погледът му е напрегнат, тревожен. Нуршах разбира, че е чул поне част от разговора.
Тунч се усмихва самодоволно, доволен от хаоса, който е създал.
Нуршах не знае какво да каже.