winless
Нана, сестрата на Азиз, случайно среща Юсуф, който плаче на гроба на Сехер. Как ще реагира Яман, когато види Нана да говори с Юсуф? Междувременно Идрис се опитва да се сближи Нана, за да я използва срещу Яман. Вижте какво ще се случи в епизод 566 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 10 юли 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 566 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 10 юли 2025 по NOVA.
Нана, сестрата на Азиз, случайно среща Юсуф, който плаче на гроба на Сехер. Как ще реагира Яман, когато види Нана да говори с Юсуф? Дали ще допусне някой друг толкова близо до племенника си, особено след загубата на Сехер?
Междувременно Идриз, с хладна решителност, започва да търси начини да се доближи до Нана. Зад маската на симпатията се крие опасна цел – да я използва като пешка в играта срещу Яман.
Дуйгу най-накрая се завръща у дома. Но нищо не е както преди. Студеното посрещане на майка ѝ, болезнените истини и неизказаните тайни ще преобърнат всичко.
Нана си тръгва от гроба на Азиз и забеляза момче, което седи на един от гробовете и прегръща студената надгробна плоча. Заинтригувана, тя се приближи към момчето.
Детето е Юсуф.
– Скъпи, сам ли си тук? – попита Нана, поглеждайки тъжното му лице.
Юсуф мълчи, взирайки се в надгробната плоча. Нана погледна в същата посока, докато погледът ѝ не се спира на надписа:
Сехер Къръмлъ – съпруга на Яман Къръмлъ и единствена леля на Юсуф Къръмлъ.
Сърцето ѝ се свива от болка.
Значи това е Юсуф… – мисли си тя. Внимателно протяга ръка, за да го докосне, но момчето се отдръпва инстинктивно.
– Донесъл си много красиви цветя – казва тя нежно, стараейки се да не го уплаши. – Искаш ли да ги посадим заедно? Леля ти със сигурност ще се зарадва…
Без да чака отговор, тя кляка и започва внимателно да разравя пръстта до надгробния камък. Юсуф се колебае, после бавно коленичи до нея. Двамата засаждат цветята, мълчаливо, но със споделена тъга.
Усещайки, че момчето започва да ѝ се доверява, Нана се опитва да се представи:
– Казвам се Нана. Може ли да се запознаем?
Юсуф мълчи. Нана въздъхва тихо. В мислите ѝ изплуват болезнени спомени от детството, самота, подигравки, усещането, че е невидима. Тя знае какво е да се чувстваш изоставен.
Вдига поглед към небето.
– Погледни, Юсуф… – заговаря нежно Нана. – Небето е толкова голямо. Знаеш ли, понякога майките птици трябва да отлетят надалеч. Малките им си мислят, че са ги изоставили, че мама вече не ги вижда, не ги чува, не ги обича…
Юсуф я поглежда с дълбок и неразбиращ поглед изпод дългите си мигли.
– Но това не е вярно – продължава тя. – Майката не е изчезнала. Просто трябва да бъде на друго място, а детето. трябва да порасне. Да се научи да размахва крила и да лети само. И някой ден… отново ще бъдат заедно. Защото нищо на този свят не може да раздели тези, които се обичат истински. Знаеш ли къде е твоята леля сега? Тя е тук – в теб.
Нана поставя ръка върху гърдите му, гледайки го в очите.
Юсуф се притеснява, но не се отдръпва.
И тогава… внезапно се появява Яман Къръмлъ. Очите му хвърлят мълнии. Мощен и гневен вик пронизва тишината:
– Стой далеч от племенника ми! – крещи Яман – В колата, веднага! Край на разходките без разрешение! Коя си ти?! Какво правеше с него?!
Нана подскача от изненада. Обръща се и вижда висок, строг мъж, който се приближава към тях с бързи, заплашителни крачки.
Юсуф тръгва без дума, със сведена глава. Нана го изпраща с изненадан поглед.
– Просто… се опитах да помогна – трепери Нана, но гласът ѝ остава твърд. – Той плачеше. Беше разстроен…
– Той няма нужда от ничия помощ – прекъсва я Яман рязко, думите му режат като остриета.
Той се обръща и тръгва обратно, но Нана не издържа. Стиска юмруци.
– Той е тъжно дете! Току-що е загубил леля си. Не му трябват заповеди, а хора, които го разбират!– извиква тя след него.
Яман спира, но не се обръща. Той си спомня думите на Сехер: „Той изгуби майка си. Не виждаш ли? Той има нужда от мен.“
Яман се обръща бавно, а погледът му е безмилостен. Той се приближава към нея.
– За кого се мислиш? – процежда през зъби.
– За никого – отвръща тя, впивайки очи в неговите. – Просто съм човек, който вижда болката в сърцето на едно дете.
– Щом толкова държиш да разбереш… тогава разбери едно – стой далеч. Ако искаш да живееш дълго, не се бъркай там, където не ти е работа! – прецежда заплашително Яман.
Яман се обръща и си тръгва. Нана, със сълзи в очите, гледа подире му.
– Дивак! Надявам се Бог да изпрати някой, който да защити това дете от теб.
Действието прескача в колата на Яман. Юсуф седи неподвижно, гледайки в ръцете си. Яман го наблюдава през огледалото за обратно виждане.
– Тази жена направи ли ти нещо, юначе? – пита рязко.
Юсуф поклаща глава мълчаливо.
– Не те доведох тук, за да се натъжаваш. – гласът на Яман звучи напрегнато, с усилие се сдържа. – Ако още веднъж не ме послушаш, ще променим правилата.
Юсуф стиска устни и извърта поглед към прозореца.
Действието прескача. Нана застана пред имението на Яхяоглу, усещайки как в сърцето ѝ отново се пробужда старата болка.
Мислите ѝ веднага се връщат към деня, когато се появила тук за първи път. Тогава е била едва на осемнадесет години – млада, наивна и пълна с надежда, че най-накрая ще намери мястото си.
Застава пред висок, суров мъж и вдигна брадичката, гледайки го право в очите.
– Ти ли си Исмет Яхяоглу? – попита тя, усещайки как гласът ѝ засяда в гърлото.
– Аз съм дъщерята на Елена. Ти се ожени за майка ми в Грузия. Ти я остави, когато беше бременна. Казвам се Нана… Аз съм твоя дъщеря.
В очите на Нана се прокрадва надежда, може би най-накрая ще намери семейството, което ѝ липсваше толкова много. Може би баща ѝ ще я прегърне, както трябваше да направи преди години.
Но вместо това Исмет се отдръпна като от прокажена.
– Махни се! – изръмжа той, а в очите му нямаше и следа от нежност. – Не познавам нито теб, нито майка ти!
Сърцето ѝ замря.
– Татко… – прошепна тя, простирайки към него трепереща ръка.
Но той вече се е обърнал.
– Не я пускайте вътре! – заповяда на охраната на имението.
А после затвори портата пред нея.
Нана удряше с юмруци по металната ограда.
– Не лъжа! Татко, отвори! Моля те, отвори!
Но портата остана затворена.
Действието се връща в настоящето.
Сега, след толкова години, тя отново стои на същото място. Същото имение, същата охрана, но тя вече не е същото момиче.
Зад портата Идрис Яхяоглу, нейният полубрат, говори с Казим.
– Птичките донесоха, че Кърмълъ търси нова бавачка – съобава му Казим. – Опитахме се да го хванем, но без резултат. Стреляхме от далеч, но не уцелихме. От седмици не се е появявал на работа в холдинга. Може би това е нашият шанс. Може би това е единственият начин да се отървем от него… Да вкараме там някой наш човек.
Идрис погледна го скептично.
– Той няма да наеме всеки, който се яви – отбеляза той.
В този момент до ушите на Идрис стигна твърд женски глас:
– Пуснете ме! Казвам се Нана! Аз съм сестрата на Азиз!
– Какво говори тази момиче? Наистина ли е твоя сестра? – пита невярващо Казим.
Идрис въздъхна тежко.
– Да. Това е по-малката ми сестра, плод на неформална връзка на баща ни – обясни той. – Майка ѝ почина и познай кой се е грижил за нея.
– Азиз? – досеща се Казим.
– Точно. Покойният ми брат, ангел в човешки облик. – Идрис стисна юмруци. – След като е намерила смелост да дойде тук, аз сам ще изгоня.
Идрис се приближи до портата и кимна на охранителите да я пуснат.
– Моля, моля – каза той, гледайки момичето с иронична усмивка. – Значи нашата малка Нана е пораснала и е станала голямо момиче. Не ме ли позна? Аз съм Идрис. Идрис Яхяоглу.
Нана го гледа с каменно изражение на лицето.
– Няма да те питам защо си тук – продължава Идрис. – Защото не е трудно да се досетя. Азиз умря и явно си похарчела парите, които получаваше от него и дойде тук, за да просиш още. Прав ли съм?
Нана вдигна брадичката си.
– Грешиш! – отговаря тя решително. – Не съм дошла тук да моля за пари.
Идрис я хваща здраво за рамото.
– Погледни ме в очите! Мислиш ли, че ще се хвана на тези трикове?
Нана се измъкна от хватката му.
– Ти ме погледни в очите! – отвръща тя остро. – Кой уби брат ми? Трябва да знам!
Идрис се поколебава за част от секундата.
– Наистина ли дойде, за да разбереш кой уби Азиз?
– Не ме разбираш ли? Говоря ти на турски! Кой го направи?! – пита бясна Нана.
Идрис се усмихна хищно, като си мисли, че момичето може да му бъде полезно.
– Влез – каза Идрис внезапно.
Пуска я в къщата, отиват в кабинета му, където включва компютъра и пусна записа от охранителните камери.
Нана задържа дъха си. На екрана се виждаше как Яман Къръмлъ брутално се разправя с хората, които охраняват имението на Яхяоглу.
– Това е убиецът на нашия брат Азиз – обявява Идрис, сочейки екрана. – Психопатът Яман Къръмлъ.
Нана гледа записа, потресена. Това е същият мъж. Дивакът, когото срещна днес на гробището…
– Този луд уби душата ми, а сега се разхожда на свобода! – Идрис стисна юмруци.
– Как е възможно? – скача бясна Нана. – Защо не е наказан?
Идрис разперва безпомощно ръце.
– Опитах се, но той убеди съда, че е невинен. Зад гърба си имаше армия от адвокати. Замърсиха случая. Куршумът, който лекарите извадиха от тялото на Азиз, не съвпадаше с оръжието, което Кърмълъ предаде. Дори този запис не помогна. Но аз знам… Знам, че той го уби!
Идрис я поглежда внимателно.
– Слушай, ти не знаеш това, но Яман има брат, Зия Къръмлъ. На пръв поглед изглежда наивен и добър човек, но и той има кръв по ръцете си. Те са еднакви – зверове, които са убили много хора. За съжаление, нашият брат беше един от тях.
Идрис понижава глас.
– Заклех се, че ще отмъстя, но не мога да се добера до него. Той има своя крепост, своя охрана… Но ти…
Идрис се доближава до Нана и приятелски поставя ръце върху раменете ѝ.
– Ти можеш да го направиш.
В същото време в имението Адалет споделя на Дженгер притеснена, че Юсуф нищо не яде и много се притеснява за него.
–Аз също се притеснявам, затова бъдете по-внимателни към него – казва Дженгер.
Действието прескача във вечерта. Идрис ходи нервен напред-назад в кабинета си.
– Ще се съгласиш, Нана. Трябва! – говори си сам като шепне. – Беше разтърсена, но нямаш избор. Ако наистина искаш убиецът на брат ти да бъде наказан… Ще направиш това, което ти казвам.
Вратата на кабинета се отваря и влиза Казим.
– Задача изпълнена, братко – обяви той. – Направих това, което ме помоли. Преместих нещата на г-н Азиз от склада в стаята му.
Идрис се усмихна под мустак.
– Браво. Сега картината на опечаленото семейство ще бъде пълна.
Казим поглежда Идрис за миг, а после клати глава с недоверие.
– Ти ѝ го разказа толкова болезнено, че дори и мен почти разплака. За миг забравих, че ти си убил г-н Азиз.
Идрис го поглежда предупредително.
– И забрави за това. – тонът му е леден. – Брат ми е убит от Къръмлъ, това е единствената истина, която трябва да помниш. Ще видим какво ще направи сега нашата г-ца Нана. Ако ни се подчини, ще ни бъде полезна. Но ако започне да задава твърде много въпроси… Е, може да се превърне в проблем.
Нана седи на леглото в една от стаите на имението на Яхяоглу, мислите ѝ са в пълен хаос.
Спомня си думите на Идрис:
– Можеш да го направиш, Нана. Ако успееш да влезеш в това имение, можеш да унищожиш Къръмлъ. Можеш да отмъстиш за нашия Азиз.
Нана стиска завивката си със ръце.
– Той трябва да бъде наказан. Убиецът на брат ми не може да остане на свобода.
Но тогава пред очите ѝ се появи лицето на Юсуф.
Малкото момченце, което не е виновно за нищо.
– Той е останал в ръцете на този човек. – прошепва тя. – Затова търсят бавачка за него. Какво да правя?
Стана рязко и излезе от стаята. Докато вървеше по коридора, забеляза отворената врата на друга стая. Нещо я привлече към нея.
Влезе вътре. Това е стаята на Азиз.
Дъхът ѝ се учести, когато вижда познатите вещи. На леглото лежи сгънато сакото на брат ѝ. С треперещи ръце тя го вдигна и притисна към себе си, вдишвайки познатия аромат.
До него, на нощното шкафче, стои снимка на Азиз. Нана я взема в ръце и поглежда усмихнатото лице на брат си.
– Батко, какво би направил на мое място? – прошепва тя. – Би ли позволил на този убиец да се разхожда на свобода?
Очите ѝ се напълват със сълзи.
– Ако само можеше да ми покажеш правилното решение…
Нана чувства, че целият ѝ свят се разпада на парчета.
Има избор, да влезе в имението на Къръмлъ и да чака подходящия момент… или да се откаже от отмъщението и да си тръгне, оставяйки миналото зад себе си.
Дуйгу най-накрая се връща у дома. Знае, че я очаква труден разговор с майка ѝ, но дори тя не е подготвена за леденото посрещане, което я очаква. Семра, без да знае истинската причина за бягството на дъщеря си, стои в хола с кръстосани ръце пред гърдите, лицето й беше напрегнато, а в очите ѝ пламти строгост, каквато Дуйгу не беше виждала от години.
– Остави хората на произвола на съдбата! – изрича най-накрая с гняв Семра. – Заради твоите действия не мога да погледна никого в очите. Мислиш ли, че е достатъчно просто да се върнеш, за да поправиш това, което си съсипала? Разруши всичко около себе си, не остави камък върху камък!
Всяка дума на майка й беше като удар. Дуйгу не казва нито дума, не се опита да се защити. Знае, че в очите на Семра е виновна. Но истината… истината е много по-болезнена, отколкото майка ѝ може да си представи.
Семра без да каже и дума повече се оттегля в стаята си, оставяйки Дуйгу с мълчанието и вина, която не може да се изрече.
Ясемин, която знае истината се приближи до Дуйгу и сяда до нея на дивана.
– Трябва да ѝ кажеш, како. Ако мама не разбере истинската причина, никога няма да ти прости.
– Не, Ясемин. Ще бъде твърде тежко за нея. Не трябва да разбира. Никога не трябва да разбере, че не мога да имам деца. Това ще остане между нас.
За миг между тях настъпва мълчание, което Дуйгу прекъсва с въпрос:
– Как е той?
Ясемин въздъхна.
– Вече не се виждаме толкова често, но когато го виждам от далеч, изглежда добре.
Дуйгу се усмихна тъжно.
– Опитва се да се преструва, но аз го познавам. Той е съкрушен.