winless
Пристигането на Джихангир и Нева разклаща спокойствието в имението. Те настояват за дела от наследството на баща си и искат да останат в имението на Демирханлъ. Междувременно Кенан и Нуршах официално сключват брак. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.56 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 56 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Пристигането на Джихангир и Нева разклаща спокойствието в имението. Те настояват за дела от наследството на баща си и искат да останат в имението на Демирханлъ.
Афифе твърди, че той е бил лишен от права още преди години. Орхун, сдържан и хладнокръвен, решава да ги приеме временно, докато се изясни истината.
Междувременно Кенан и Нуршах официално сключват брак.
В кухнята на имението Халисе е заета с почистване на ориз, докато разстроена Гонжа прибира мълчаливо чиниите. Влиза Муса с храна, която е носи от килера и веднага забелязва, че Гонжа още е разстроена. Опитва се да разведри обстановката с хумор, като казва, че икономът го „бие“ всеки ден, но той още е жив. След като разсмива Гонжа, Муса започва да пита за новопоявилите се роднини.
Халисе обяснява, че Нева и Джихангир са деца на чичото на г-жа Афифе – т.е. те са ѝ братовчеди. Когато Муса се усъмнява заради голямата разлика във възрастта, тя уточнява, че бащата на Нева и Джихангир е имал деца в късна възраст. След това Муса пита защо тези роднини са били в чужбина.
Халисе се поколебава, после тихичко започва да разказва историята, която преминава в глас зад кадър, докато камерата показва как Нева и Джихангир се разхождат в градината, а Афифе ги наблюдава строго през прозореца на хола.
Историята е следната: Агях (бащата на Нева и Джихангир) и Сади (бащата на Афифе) са били братя и синове на Фахир. Семейният бизнес е попаднал в тежка криза и когато всичко се е разпадало, Агях се отказал да се занимава и заминал в чужбина. Баща им, Фахир, се опитал да го спре, но неуспешно. Разочарован от сина си, го лишил от наследство. След това починал. Сади останал и възстановил бизнеса, като възвърнал семейното име и репутация. След него ръководството било поето от Орхун, който според думите на Халисе е човекът, запазил това наследство до днес. Именно затова името на Агях никога не се споменава в дома на Демирханлъ.
Гонджа и Муса слушат с отворени усти. Муса е впечатлен от историята и възкликва, че това звучи като сюжет от филм. Но Халисе остава сериозна, тя има предчувствие, че пристигането на Нева и Джихангир не е добър знак, макар и да не знае защо.
Действието се пренася в градината на имението, Нева е изпълнена с дълбока обида и гняв, докато споделя спомените си за покойния си баща. Тя си припомня как това място е било любимото му кътче, особено дървото с изглед към морето, под което той често е четял с часове. Въпреки че многократно е разказвал за него, така и не е успял да покаже самото дърво на децата си. Нева усеща горчивина, че дори това просто нещо е било отнето от баща им.
Джихангир, мълчаливо, с поглед потвърждава думите ѝ. Той ѝ напомня, че баща им все пак им е оставил най-важното, ясно указание какъв път да следват. За Джихангир това е сигнал да се придържат към плана си и да си върнат всичко, което смятат, че им принадлежи.
Нева, все още кипяща от гняв, не може да приеме случилото се, изгнанието на баща ѝ в чужбина, конфискуването на наследството, както и пълното изключване от рода Демирханлъ. Тя заявява убедено, че истинската кръвна линия са те с брат ѝ и че името, наследството и всичко, свързано с фамилията, трябва да принадлежи именно на тях, в чест на баща им, който е починал далеч от дома.
–Не се тревожи, ще си върнем всичко! – отговаря с увереност Джихангир.
В салона на имението напрежението се покачва. Афифе наблюдава неспокойно Нева и Джихангир, а Перихан тайно се наслаждава на ситуацията.
Орхун се опитва да успокои майка си, но тя излива гнева си, според нея братът на покойния ѝ баща, Агях, ги е изоставил в най-трудния момент, и затова децата му, Нева и Джихангир, нямат право на нищо от наследството и името Демирханлъ. Хира долавя причината за враждебността и мълчи, а Перихан наблюдава със задоволство.
Орхун, виждайки, че няма да промени мнението на майка си, се оттегля с думите, че има срещи, а Афифе продължава да мърмори, обвинявайки новодошлите, че усложняват живота ѝ.
Действието се връща в градината, където Нева и Джихангир продължават да разговарят.
Нева закача брат си, че е нарисувал очите на Хира и го подозира, че се опитва да „завладее крепостта отвътре“. Джихангир реагира хладно и я предупреждава да не прекалява. Нева се шегува, но той остава замислен и напрегнат.
Ситуацията в имението става все по-напрегната. Шевкет влиза в салона и се обръща към Афифе с въпрос дали да подготвят нещо специално за вечеря. Афифе, все още държаща хладна дистанция към новопоявилите се гости, категорично отговаря, че не е необходимо, не вярва, че ще останат достатъчно дълго.
Перихан, която както винаги подхожда със саркастичен тон, подхвърля:
– Ако питаш мен, изглежда ще останат, скъпа Афифе.
Афифе я поглежда ледено, карайки Перихан да смекчи тона си:
– Разбира се, ти знаеш най-добре.
Афифе остава вярна на себе си, сдържана, но категорична. Изказва предположение, че тъй като гостите са дошли без предупреждение, също толкова неочаквано ще си тръгнат. А ако не го направят, тя ще им даде да разберат по подходящ начин, че не са желани.
Но точно в този момент напрежението в салона се изостря още повече – Джихангир и Нева влизат отново в хола. Афифе насочва студения си поглед към тях. А малко след това пристига и Муса, който с невинен тон съобщава:
– Куфарите на г-н Джихангир и г-ца Нева пристигнаха. Къде да ги отнеса?
Всички погледи се насочват към Афифе, която пребледнява от изненада. Видимо изненадана и разтърсена, тя едва успява да изрече:
– Какви куфари?
С уверен и спокоен тон Джихангир се обръща към нея:
– Ние вече сме тук.
Малко след това и Орхун влиза обратно в стаята и става свидетел на скандала.
Джихангир заявява твърдо и с непоклатима увереност:
– Ще останем тук, където ни е мястото, в дома на баща ни!
Джихангир е уверен и решителен. Тогава Хира го поглежда, явно уплашена от реакцията на Орхун, който, макар и спокоен, пита Джихангир с хладен тон какво точно има предвид
Джихангир, със самоуверен и провокативен тон, обявява, че оттук нататък те, той и Нева, ще бъдат навсякъде, където се споменава името Демирханлъ. Според него е време за промяна, макар и закъсняла. Нева одобрително кимва, потвърждавайки думите на брат си. По лицето на Перихан пробягва мимолетно удовлетворение, докато Афифе, с ледено изражение, бързо поема контрола над разговора.
Афифе отговаря остро и с безкомпромисен тон: наследството на фамилията вече е в ръцете на истинските Демирханлъ – хората, които са останали и се борили, когато е било най-тежко. Тя предупреждава Джихангир и Нева да не си въобразяват, че могат да претендират за дял само защото носят същата фамилия. Напомня, че баща им, Агах, е избягал от семейството и компанията в момент на криза, оставяйки брат си Сади сам да се оправя с кризата. Именно Сади възражда бизнеса от пепелта със собствени сили, а днешната империя е резултат от усилията на Орхун.
С последните си думи Афифе заявява категорично.
– Това богатство е в ръцете на законните му собственици! И ние не го обсъждаме с никого!
– Не мога да кажа, че сме съгласни, скъпа ми братовчедке. Това, което ние знаем, е много по-различно от това, което казваш! – отговаря хладно и невъзмутимо Джихангир, като насочва погледа си върху Орхун, показвайки, че битката тепърва започва. Хира е напрегната от нарасналото напрежение.
Джихангир, изпълнен с увереност, прави сериозно обвинение: баща му Агях е бил принуден да замине и му било отнето всичко, което заслужава.
Хира наблюдава реакцията на Орхун, а Афифе, въпреки опитите да запази самообладание, избухва, категорично отрича думите на Джихангир. Според нея, заминаването на Агях е било личен избор, а не насилствено изгонване. Нарича историята за „изгнанието“ пълна измислица.
Джихангир, с хладно самочувствие, заявява, че не става дума само за наследство, а за отнето достойнство. Заявява, че той и Нева търсят справедливост, макар и със закъснение, и не са дошли с лоши намерения.
Афифе е на ръба да избухне, но Орхун поема контрола с хладна решителност. Обръща се към майка си с уважителен, но настоятелен тон, молейки я да го остави да се справи. След което се обръща към Джихангир.
– Като човек от фамилията Демирханлъ, ще кажа нещо важно: никой от нас не е хапвал залък, който не е заслужил. Никога. – заявява уверено Орхун. – Несправедливост няма в нашето име. Явно има огромно недоразумение. Но това не са неща, които се обсъждат публично. Ела в кабинета, ще продължим там!
Джихангир се съгласява, подчертавайки, че където и да се води разговорът, фактите си остават същите. Нева и Джихангир тръгват напред, а Орхун тръгва след тях, като мълчаливо подканя майка си да се успокои с жест.
В хола остават Афифе, Хира, Перихан и Шевкет. Орхун, Джихангир и Нева се оттеглят към кабинета за продължение на напрегнатия разговор, който заплашва да разклати баланса в семейство Демирханлъ.
В кабинета на имението Орхун води напрегнат разговор с Джихангир и Нева. Като глава на фамилията, той се опитва да запази спокойствие и да поддържа баланс, въпреки че атмосферата е напрегната.
Джихангир отправя директни обвинения, че семейството му е било ощетено в миналото:
– Това, което казвам, не са намеци, нито твърдения, а безспорни факти. Баща ми беше принуден да напусне това място, и ние имаме право да си искаме онова, което ни бе отнето.
Орхун, макар вътрешно ядосан, не позволява емоциите му да проличат. Отговаря твърдо, но сдържано:
– Добре е да подбираме думите си. В крайна сметка сме семейство, носим едно и също фамилно име. Да се държим като такива.
Нева не крие презрението си и се изсмива иронично, без да каже нищо.
Орхун продължава с ясен тон:
– Няма да постигнем нищо с празни приказки. Оттук нататък ще говорят документите. До тогава, вратите на този дом са отворени за вас.
Джихангир с хладна самоувереност добавя:
– Точно така. Всичко може да бъде доказано. Както спечелих търга, така ще си върна всичко, което ни принадлежи!
След тези думи, двамата гости напускат стаята.
Орхун остава напрегнат и дълбоко замислен. Веднага вади телефона и звъни на Явуз:
– Искам пълна проверка. Всичко за миналото на Джихангир Демирханлъ и сестра му. Имат ли изобщо правно основание за претенции към наследството на Демирханлъ? Предполагам, че не, но искам да сме сигурни. Най-вече, намерете писменото заявление на Агях Демирханлъ за отказ от дял от наследството. Когато си е тръгнал, той взе голяма сума и остави компанията почти без средства. Този документ е ключов. Очаквам всичко това спешно. Разбра ли ме?
Орхун затваря телефона. Сцената завършва с твърдото му изражение и увереност, че ще разкрие истината и ще защити семейството си.
Действието се връща в салона. Афифе, въпреки че се опитва да се държи достойно, е видимо изнервена от присъствие на Нева и Джихангир. Хира, загрижена за здравето ѝ, ѝ подава чаша вода, а след това предлага да ѝ измери кръвното налягане, но и двете предложения са категорично отказани, Афифе не иска да показва слабост.
Перихан се намесва лицемерно загрижена, уж споделяйки притеснението си, но всъщност скрито се радва на ситуацията. Точно тогава Шевкет съобщава, че ще направи чай, но разговорът е прекъснат от влизането на Нева и Джихангир, Орхун обаче не е с тях. Това допълнително напряга атмосферата.
Афифе веднага ги напада словесно: заявява, че баща им, Агях Демирханлъ – е оставил документ, в което е заявил, че напуска доброволно и няма претенции към имението и наследството. Джихангир я обвинява, че си измисля, а Нева иронично предлага, ако този документ наистина съществува, да го видят.
Убедена в правотата си, Афифе нарежда на Шевкет да намери документа. След като той излиза, тя гледа предизвикателно брата и сестрата и ги уверява, че скоро ще се изясни истината. Хира усеща напрежението и се притеснява от агресивната конфронтация.
Орхун е все още в кабинета си, когато при него влиза напрегната Афие и изразява недоволство от присъствието на Нева и Джихангир. Според нея те не трябва да остават в имението. Орхун обаче остава спокоен и решителен, смята, че е по-добре да ги държи под око. Уверява майка си, че ще се погрижи за всичко. Макар и с неохота, Афие се съгласява да се довери на сина си, разбирайки, че няма друг избор.
В залата на гражданското всички са заели местата си и церемонията започва. Атмосферата е тиха, но наситена с напрежение и емоции. Фатих и Джейлян наблюдават развълнувани.
Служителят обръща се към Нуршах и ѝ задава традиционния въпрос дали приема Кенан Чевик за свой съпруг. Тя за момент се колебае, вперила поглед в него, сякаш търси потвърждение в очите му. Получава го. Събира сили и с увереност отговаря:
– Да.
Фатих не сдържа радостта си и шеговито отбелязва, че „един е готов, остава още един“. Настроението се разведрява.
Следва въпросът към Кенан. Той не се колебае нито за миг и категорично казва:
– Да!
Служителят се обръща към Фатих и Джейлян, за да потвърдят участието си като свидетели. Те с усмивка и гордост заявяват, че са „най-истинските свидетели“. Настъпва моментът за подписите – първо Кенан, после Нуршах се подписват в акта. След тях същото правят и Фатих и Джейлян.
Служителят се изправя, вдига официално брачната книга и обявява Кенан и Нуршах за законно съпруг и съпруга. После с усмивка връчва свидетелството за брак на булката, според традицията.
Фатих и Джейлян ръкопляскат. Нуршах, макар да е знае, че това ще е само формален брак, не може да скрие вълнението си, когато взема документа. Този миг, макар и облечен в условност, носи тежестта на едно истинско решение.
След като официалната част от церемонията приключва, Кенан и Нуршах се гледат замислено и в пълно мълчание, сякаш времето е спряло. Потънали в собствените си мисли, те остават така, докато гласът на Фатих не ги изважда от унеса:
– Вие наистина се оженихте.
Реалността ги връща на земята. Джейлан, по-наблюдателна, забелязва, че Нуршах няма халка на ръката си и обръща внимание:
– Но не си сложихте пръстените.
Кенан се усеща, че ги е забравил от притеснение и изважда кутийката от джоба си. Двамата взаимно си поставят халките, без церемониалност, но с усещане за неизбежност. Това е жест, който затваря една важна глава.
Фатих, със своя типичен хумор, подхвърля:
– Нуршах, няма ли да настъпиш брат ми?
Тя използва възможността и го настъпва със задоволство. Изненадан, Кенан се сгърчва от болка и я поглежда леко укорително, но без гняв. Това предизвиква смях у останалите.
Джейлан, за да обясни ситуацията, казва с усмивка:
– Помисли си, че това е като соленото кафе на годежа. Нещо като ритуал.
Но Фатих не се отказва от шегите си:
– Не е само символично, в някои среди, който настъпи, той има последната дума у дома.
Кенан не се съгласява веднага:
– Не съм казал, че последната дума трябва да е на мъжа, но и обратното не го приемам.
Нуршах, с насмешка, го предизвиква:
– Защо не? Последната дума не може ли да е на жената?
Фатих завършва сцената със самоирония:
– Последната дума винаги е на мъжа – „Да, скъпа“. Това е тайната на щастливия брак.
Всички се засмиват. Макар Кенан и Нуршах да се включват с усмивки, между тях витае лека неловкост, всичко е станало твърде бързо, твърде неочаквано.
След това идва предложение за снимка за спомен от сватбата. Нуршах не иска, казва, че няма нужда, но под натиска на Джейлан и Фатих, които настояват, че това е важно дори за Нефес, тя се съгласява.
Когато заемат мястото си за снимката, между Фатих и Нуршах зее разстояние. Фатих, винаги с чувство за хумор, настоява:
– Приближете се. В момента между вас може да мине камион!
Нуршах не знае къде да сложи ръцете си, притеснена е. Тогава Кенан я хваща нежно през кръста и я придърпва към себе си. Тя се смущава, но не се отдръпва. Снимката е направена, а кадърът улавя не само образите им, но и цялата сложност на този брак – единство и разстояние, нежност и напрежение, обвързаност и неизвестност.
Кенан решава час по-скоро да отидат с Нуршах в съда и да регистрират брака си официално, за да започне процедурата по получаване на попечителство над дъщеря си Нефес. За него това е приоритет и не може да губи време.
Нуршах не се противопоставя, съгласява се веднага, и двамата тръгват решително към съда.
Действието се пренася в дома на Рашид.
В кухнята Рашит мие чинии, облечен с престилка, но видимо е разсеян и напрегнат. Наум си повтаря, че не може да позволи да загуби внучка си Нефес. Иска да я задържи на всяка цена. Афет влиза с още съдове за миене и с престорено възхищение го хвали, че е толкова сръчен. След това с критичен тон му показва, че чинията, която мие, все още е мръсна.
Рашит признава, че мислите му са другаде, страх го е, че Кенан ще си върне Нефес. Афет веднага започва да го насърчава. Казва му, че е лъв, мъж с влияние, че той е дядото и няма как съдът да даде детето на „някакъв си чужд човек“. Рашит започва да се надъхва от думите ѝ, че няма да позволи това да се случи.
Афет, виждайки как е подхранила увереността му, го подканя да измие и останалите съдове на печката. Рашит приема с готовност. След като Афет излиза, той тихо си повтаря като мантра, че няма да позволи да загуби „златната си кокошка“, прозвище, с което символично нарича Нефес, подчертавайки че я вижда като средство за лична изгода, не толкова като обичана внучка.
В следващия кадър, Нефес рисува в книжка за оцветяване, когато Афет влиза с пране. Под формата на „възпитание“, я кара да ѝ помага с прости домакински задачи. Докато я учи как да сгъва чаршафи, ѝ подхвърля отровни думи за бъдещия брак на баща ѝ. Казва ѝ, че когато Кенан и Нуршах имат свое дете, ще забравят за нея. Ще бъдат погълнати от новото бебе и тя ще остане настрана и ще бъде изоставена.
Нефес, наивна и с чисто сърце, настоява, че баща ѝ никога не би я изоставил. Но думите на Афет започват да разклащат увереността ѝ. След като Афет напуска стаята, детето стои замислено, видимо наранено и съмняващо се.
Нуршах и Кенан вървят към къщата на Рашит. По пътя обсъждат възможните действия на Тунч, след като разбере за документите, които са подали в съда. Кенан усеща нужда да поясни думите си, за да не бъде погрешно разбран, а Нуршах го уверява, че с брака си са отнели най-силното оръжие на Тунч и съдията няма как да го игнорира. Малко след това Кенан получава съобщение от Фатих със снимките от сватбата, които обаче не им правят особено впечатление. И двамата признават, че приятелите им са повярвали твърде лесно в „сценария“ за брака и дори са го приели прекалено емоционално.
Пред дома на Рашит Кенан изразява съмнение, че отново ще им бъде отказано да видят Нефес. На вратата ги посреща Афет, а скоро се появява и Рашит, който категорично заявява, че няма да покаже внучката си. С бърз ум и хитрост Нуршах измисля история, че имат билети за кино, които биха дали на Рашит и Афет, ако те им позволят да вземат Нефес. Споменава дори, че местата са във „VIP зона за двойки“. Това веднага предизвиква интереса на Афет и тя започва да убеждава мъжа си да приемат предложението. Рашит омеква и накрая се съгласява.