winless
Нуршах е изненадана, когато Орхун и Хира пристигат, за да я поздравят за сватбата. Нева разбира за миналото на Хира, че е била робиня, но Джихангир ѝ казва да не прави нищо, защото има добре измислен план. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.58 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 58 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Нева разбира за миналото на Хира, но Джихангир ѝ казва да не прави нищо, защото има добре измислен план.
Нева слага снимката на баща си в хола на имението на Демирханлъ между семейните снимки и казва, че той е истинският собственик на къщата. Афифе не приема това и докато се карат, ѝ прилошава и трябва да отиде в болницата.
Хира вижда, че Орхун е напрегнат заради братовчедите си, и постоянно го изненадва с малки жестове, с които му показва, че е до него и иска да му помогне.
Нуршах е изненадана, когато Орхун и Хира пристигат, за да я поздравят за сватбата.
Действието се развива по време на неспокойна нощ в имението на Демирханлъ, където няколко членове на семейството не могат да заспят.
В слабо осветената всекидневна Али излиза от стаята си и вижда силует на човек, стоящ до прозореца. Помислил, че това е чичо му Орхун, Али го вика тихо, но открива, че всъщност е Джихангир, чийто пронизващ, студен поглед веднага притеснява момчето.
Когато Джихангир пита Али защо е още буден, детето признава, че не може да заспи. Вместо да го изпрати обратно в леглото, Джихангир включва лампата и се настанява на дивана, потупвайки възглавницата до себе си в жест, който е едновременно покана и заповед. Али колебливо се присъединява към него и следва интензивен разговор, който разкрива много за мирогледа на Джихангир и намеренията му към семейството.
Джихангир започва, като признава Али за „най-младия Демирханлъ“, коментар, който предизвиква гордост у Али. Това води Джихангир до философски разсъждения за властта и значението на името Демирханлъ. Говорейки с тежестта на човек, който предава важни житейски уроци, той казва на Али, че да си Демирханлъ означава да притежаваш власт, но предупреждава, че тази власт трябва да се заслужи и постоянно да се защитава.
Използвайки метафората за лъв, който властва в гората, Джихангир обяснява, че Али трябва да се научи да се бори непрекъснато, за да защити позицията си, семейството си и фамилното си име от враговете. Когато невинното дете протестира, че няма врагове, изражението на Джихангир се променя и става по-зловещо. Той предупреждава Али никога да не вярва на никого около себе си, обяснявайки, че враговете често се маскират като съюзници – „чакали и хиени“, които крият истинската си същност.
Междувременно, в градината на имението, Орхун и Хира прекарват моменти насаме. Орхун, който винаги се грижи за Хира, забелязва, че ръцете ѝ са студени и настоява да се прибират, въпреки протестите ѝ. Орхун категорично отхвърля възраженията ѝ. Двамата се насочват към къщата, преди входната врата Орхун я моли да влезе, защото той иска да говори нещо с охраната.
Хира се връща в къщата и открива Али и Джихангир да водят задълбочен разговор.
–Аличо? Ти не спиш ли? – пита изненадана Хира.
–Не можах да заспя – признава Али.
В същото време Хира усеща странния поглед на Джихангир върху себе си. Тя се опитва да не му обръща внимание, като предлага на Али, да ходи да го сложи да спи, но момчето, явно очаровано от разговора им за семейното наследство, моли да остане още.
–Мога ли да остана още малко? Говорехме за това да си Демирханлъ.
В този момент Орхун влиза и чува разговора. Неговите защитни инстинкти към Али веднага се активират и той твърдо казва на момчето, че е време за лягане. Мълчаливата комуникация между Орхун и Хира, прост жест, който показва, че тя трябва да заведе Али в стаята му, говори за взаимното им разбиране и споделената загриженост за доброто на детето.
Докато Хира отвежда Али, Орхун се изправя пред Джихангир с едва сдържан гняв.
–И така, какво означава да си Демирханлъ? Слушам те – пита Орхун.
–Не е нужно да ти го казвам. Ти го знаеш добре – отвръща Джихангир.
В този момент Али, който държи ръката на Хира и е на път да влезе в стаята си, ги чува, спира и вика.
–И аз знам. Да си Демирханлъ означава да си справедлив! Чичо ми ми каза.
Докато Хира влиза с Али в стаята му, Орхун се обръща към Джихангир. Той прави жест, сякаш му дава път, подсказвайки му да напусне залата. Джихангир напуска стаята, сякаш не му пука.
Действието прескача на сутринта. Джихангир седи сам на верандата на имението. Изглежда изтощен, погледът му е вперен в далечината. Явно не е мигнал цяла нощ. В този момент се появява Нева и сяда ядосано до него.
– Рано си станал – отбелязва тя рязко.
– Да. Предполагам и ти не си спала много, нали? – казва Джихангир спокойно, почти философски.
Нева го поглежда с раздразнение.
– Как да спя, за Бога? В това огромно имение, което по право е наше, спим в стая, която прилича на гладилно помещение!
Джихангир запазва самообладание.
– Търпение, сестро. Трябва да сме силни. Много скоро ще си наложим реда тук.
Нева обаче не крие гнева си.
– Днес ще направя всичко по силите си да вгорча живота на всички в това имение!
Погледът на Джихангир рязко се променя. Излъчва студ, заплаха, контрол.
– Няма да правиш нищо без мое знание. Всичко – по реда.
Нева го гледа втренчено, но след миг отстъпва:
– Добре. Разбрах.
Джихангир се отпуска отново. Сдържан, уверен, спокоен – знае, че времето работи за него.
Хира е вече облечена и готова за новия деня, когато на вратата се чува леко почукване. Тя вдига поглед, когато се появява Орхун – замислен, погълнат от нещо. Хира го посреща с усмивка.
– Добро утро!
– Добро утро – отговаря Орхун с понижена тоналност и се насочва направо към гардеробната.
Хира го проследява с очи, тревога се прокрадва в погледа ѝ. След кратко колебание се приближава и почуква на вратата на дрешника.
– Добре ли си?
Отвътре не се чува нищо. Тя притиска ухото си към вратата и в този момент, едва доловим, гласът на Орхун се чува – дълбок, мек, но напрегнат.
– Добре съм.
Хира отстъпва бавно назад. По лицето ѝ личи, че е усетила нещо – някаква тъга в гласа му. Очевидно решава да го развесели. Отваря чекмеджето на нощното шкафче и вади нещо – малка изненада.
Орхун излиза разсеян от дрешника. Оглежда стаята, но не вижда Хира. В този миг забелязва малко листче на пода пред себе си. Навежда се, вдига го.
„Толкова е прекрасно всяка сутрин да се будя под същото слънце като теб.“
(Гласът на Хира звучи на заден план.)
Усмивка се прокрадва на лицето му. След малко вижда второ бележка и я вдига.
„И за щастие, ни предстоят още много такива утрини.“
Лошото му настроение започва да се стопява. Взима още една:
„Разбира се, някои сутрини ще бъдат по-трудни от други.“
Събира бележките и се приближава към огледалото. Там го чака последното послание:
„Ще преодоляваме заедно трудните сутрини, дните и вечерите. Затова, никога не го забравяй.“
До огледалото има и финална бележка:
„Добро утро отново. Чакам те долу.“
Орхун се усмихва, прибира бележките и излиза от стаята. В салона вижда Хира.
– Добро утро още веднъж! – казва той с настроение.
Хира се усмихва.
– Готова ли си да излезем?
– Да излезем?
Орхун кимва утвърдително.
– Отиваме на едно място и искам да дойдеш с мен.
Хира го гледа с изненада и лека несигурност.
– Добре… Ще взема чантата си и слизам!
Тя се качва бързо по стълбите. Орхун я изпраща с поглед. На последното стъпало тя се обръща още веднъж, с усмивка, и изчезва нагоре.
Джихангир се разхожда сред зеленината на просторната градина и говори по телефона с делови тон.
– Да, говоря за банковите извлечения… Всички документи преди баща ми да напусне имението. Също и с прехвърлянето на сметката.
Докато води разговора, в кадър се появява Нева, идва към него със светнало лице, нетърпелива да сподели нещо. Джихангир ѝ прави знак с ръка да изчака. Тя спира, но изглежда нетърпелива.
– Добре – казва той по телефона. – Ще се обадя пак, когато започне самият превод. Благодаря.
Затваря телефона, а Нева веднага избухва:
– Братле, няма да повярваш какво научих! Хира, бъдещата жена на Орхун, била робиня от Еритрея!
Джихангир замръзва за секунда. Очите му се присвиват.
– Не мисля, че това е истина… Афифе Демирханлъ никога не би приела такава в дома си!
Но Нева, видимо доволна от ефекта на думите си, продължава още по-развълнувано:
– Сигурна съм, че е вярно! И сега слушай истинската бомба, в началото Хира била заподозряна за смъртта на Нихан! После се разбрало, че няма нищо общо… но скандалът си е огромен, нали?
Докато Нева сякаш се наслаждава на клюката, Джихангир потъва в размисъл. Тонът му става сериозен. Погледът – напрегнат.
Нева носи портрет на баща си, тя избутва една от снимките и поставя тази на баща си – Агах.
– Ти си истинският собственик на този дом, татко…
В този момент гласът на Афифе я спира:
– Какво значи това?
Нева се обръща и хладно заявява:
– Поставих снимката на баща ми там, където ѝ е мястото.
Афифе се приближава с леден глас:
– Май забравяш, че си гост в това имение.
– Никой не е гост в собствения си дом, г-жо Афифе – отговаря Нева, запазвайки привидно уважение. – И вие май сте забравили това.
Афифе избухва:
– Тук, във всеки ъгъл, е трудът на баща ми и на Орхун! Няма да позволя някой да го поругава! В този кът стоят само снимки на хора от фамилията Демирханлъ, които се бориха и не избягаха!
Тя грубо измъква снимката на Агах. Нева протяга ръка:
– Не я пипай!
Афифе се разярява, хваща ръката на Нева и я отблъсква:
– От днес всеки ще си знае мястото! Няма да търпя неуважение повече!
Афифе изведнъж се хваща за сърцето и залита, докато Перихан наблюдава скришом. Нева само я гледа – спокойно, без капка съжаление.
Нуршах лежи в леглото, но не може да заспи. Върти се неспокойно, после се обръща по гръб и се взира в тавана. Ръката ѝ се протяга към чашата до леглото – празна е. Сяда бавно, колебае се, тръгва към вратата, но спира на прага. Знае, че Кенан спи в кухнята. Колебанието ѝ се сменя с решителност и събирайки кураж, напуска стаята.
Кенан спи, покрит с одеяло, когато тишината е прекъсната от лек шум. Нуршах влиза на пръсти. Приближава се до кана с вода и започва да си налива в чаша. В този момент Кенан отваря очи и с дрезгав глас пита:
– Какво правиш?
Нуршах се стряска, изпуска чашата и я чупи на пода. Стъклото се разпилява с остър звук. Кенан се надига с въздишка, изтощен от безкрайния им инат един към друг.
– Защо влизаш като крадец посред нощ? – мърмори той.
– За да не те събудя – отвръща тя със смес от раздразнение и вина. – Извинявай. Забравих, че не трябва да правя добрини за теб.
Нуршах се навежда, за да събере стъклата, но Кенан се намесва:
– Недей. Ще го оправя.
– Аз го счупих. Аз ще го оправя! – настоява тя, упорита както винаги.
– Разбира се, че можеш. Та нали това умееш най-добре – да правиш всичко по своему – казва той с нотка на ирония.
Нуршах го поглежда с предизвикателство. Не може да не се усмихне леко, макар и да се опитва да остане сериозна. Кенан забелязва усмивката ѝ и я стрелва с поглед.
– Какво има?
– Нищо.
Но усмивката ѝ се разгръща в тих, искрен смях. Кенан, макар и напрегнат, не успява да прикрие, че омеква. Поглежда я с изненада.
– Не разбирам. Какво е смешното?
– Смях ме хваща от положението ни. Просто съм малко нервна – казва тя и продължава да се смее, този път съвсем открито.
Кенан се опитва да остане сериозен, но усмивка пробягва по лицето му. И двамата изоставят събирането на парчетата и избухват в смях, насред разпилените стъкла, облекчени, макар и за миг, от напрежението между тях.
Нуршах се събужда, все още по пижама, с рошава коса и сънени очи. Наднича от вратата на кухнята и извиква.
– Събуди ли се?
Отговор няма. Гласът ѝ става по-изнервена.
– Говоря ти! Събуди ли се?!
Отново тишина. Нуршах въздъхва раздразнено.
– Не мога да повярвам. Почти е обяд, а той още спи. А аз съм гладна! Трябва да вляза в кухнята!
Тя става все по-раздразнителна и повишава тон.
– Говоря ти! Чуваш ли ме изобщо?!
В този момент, изненадващо, Кенан се появява зад нея с торбичка в ръка – ароматни топли банички.
– Буден съм, госпожице Недоспала! Станах рано. Даже излязох да купя банички. Но явно ти не си се наспала добре. Какво е това напрежение?
– Спах си чудесно, благодаря! – отвръща тя сърдито. – А защо не ми каза, че си станал?
– Ти спеше. Какво искаш? Как да те събудя така, благородна госпожо?
Нуршах го поглежда като човек, на когото вече му се изчерпва търпението. Кенан я наблюдава с присмех, наслаждавайки се на сутрешната ѝ раздразнителност.
Малко по-късно в кантората пристигат Орхун и Хира.
Кенан ги посреща с леко кимване, сериозен. Нуршах се обръща и… замръзва. Очите ѝ се разширяват. Джейлан също застива на място.
Хира гледа Нуршах с обич и нежност. Орхун стои с обичайната си хладна сдържаност.
– Батко?… – прошепва Нуршах, почти без глас.
– Г-н Орхун! – стъписано прошепва Джейлан.
Фатих наблюдава Джейлан, Нуршах се изправя рязко, паникьосана.
– Ти… Как…? – опитва се да каже нещо, но Хира я прегръща силно:
– Много ми липсваше, Нуршах!
– И ти на мен… – отвръща тя разсеяно, без да откъсва очи от Орхун, с тревога – чудейки се дали той вече знае.
Но той не увърта. Поглежда я директно.
– Омъжила си се.
Нуршах пребледнява. Поглежда го като дете, хванато в лъжа.
– Батко, аз…
Думите ѝ засядат. Кенан, без да повишава глас, поглежда към Фатих:
– Фатих…
Фатих веднага разбира. Хваща Джейлан за ръката:
– Излизаме! – казва на секундата Фатих. – Хайде, Исооо, хайде!
Джейлан все още не може да осмисли какво се случва, но се оставя да бъде изведена от кантората.
Вътре остават само Кенан, Хира, Орхун и Нуршах. Орхун стои като скала, погледът му е неумолим. Нуршах го гледа вцепенено, обзета от страх, какво предстои да чуе. Хира и Кенан наблюдават напрегнато. Въздухът е тежък. Секундите се разтягат.
Фатих и Джейлян излизат от офиса. Вървят бавно и мълчат напрегнато. Джейлян изглежда разтревожена, с разсеян поглед, все още в шок. Фатих я наблюдава с неразбиране, поведението ѝ е необичайно.
– Нуршах явно не е казала нищо на семейството си. Затова са тук – казва той спокойно.
Джейлян се обръща към него, в очите ѝ проблясва тревога.
– Дано всичко мине без проблеми – прошепва тя.
– Но видя ли колко се изненада, когато видя брат си? А и ти си изненадана… Познаваш ли г-н Орхун? – пита Фатих и я поглежда изпитателно.
Джейлян застива за миг. Изглежда притеснена от въпроса.
– Аз? Не… Не го познавам. Тоест, познавам го, но само от вестниците и такива неща – опитва се да се измъкне с усмивка и бързо сменя темата. – Нормално е Нуршах да се е шокирала. Изобщо не е очаквала да се появят.
Фатих я поглежда внимателно, мълчаливо. Джейлян се чуди дали е разкрита. Фатих вече е леко подозрителен.
Нуршах пристъпва плахо към Орхун, който я гледа сериозно. До него стои Хира, а наблизо – и Кенан. Гласът на Нуршах трепери.
– Батко… Аз… не исках да стане така…
Орхун я гледа спокойно, без гняв. В тона му има нещо обнадеждаващо.
– Честито! – казва той.
Хира ѝ се усмихва топло, но Нуршах изглежда объркана от реакцията му.
– Не си ми ядосан? – пита тя несигурно.
– Очаквах да ми се обадиш все пак – отговаря Орхун хладно.
Разбираме, че Кенан и Орхун са се срещнали случайно в работилницата на майстор Якуп. Кенан признава на Орхун, че ще се женят с Нуршах, но подчертава, че го правят, за да може да си върне дъщеря си и Нуршах сама е предложила помощта си. но ако Орхун не е съгласен, веднага ще се откаже.
Орхун го гледа, а лицето му е като маска. Кенан възприема мълчанието му като неодобрение.
– Напълно те разбирам. Не искаш сестра ти да бъде въвлечена в такава „игра“. Ще стане както ти кажеш.
– Все още не съм ти казал какво мисля – отговаря Орхун спокойно.
Кенан го гледа изненадан.
– Има едно малко момиче, което е разделено от баща си – продължава Орхун. – Дори и този брак да е формалност, аз ще ти поверя сестра си. Тя означава всичко за мен. Аз съм ѝ и брат, и баща. Никога не бих позволил да бъде наранена или разочарована.
Кенан го гледа с уважение и зрялост.
– Разбирам те много добре. Не се тревожи. Сестра ти ще бъде в сигурни ръце.
Действието се пренася в настоящето.
Орхун гледа сестра си Нуршах, чийто неспокоен поглед се върти между него и Хира. До тях стои Кенан, улавяйки всяка емоция между брат и сестра.
– Чаках да ми се обадиш – казва Орхун хладно. – Но Кенан ми каза.
Нуршах поглежда към Кенан. После се обръща към Орхун и Хира с принудена усмивка.
– По-добре седнете. Ще направя кафе – предлага Нуршах.
Тръгва към кухнята, но Кенан я спира тихо, но категорично:
– Седни ти. Аз ще го направя.
Хира веднага тръгва след него:
– Ще ти помогна.
Орхун и Нуршах остават насаме, вперили погледи един в друг .
В кухнята Кенан вади джезвето от шкафа, когато Хира бърза към него:
– Аз ще го направя!
Кенан се усмихва и отстъпва. Тя отваря буркана с кафе, затваря очи и поема дълбоко аромата. Кенан я наблюдава с удивление, усмивката му се разширява.
– Направи го точно като сестра ми.
– Кака Вуслат ли? – пита Хира с лека изненада.
– Да. Всеки път когато прави кафе, първо вдишва аромата. Казва, че без това не може да потопи лъжицата.
Хира започва да приготвя кафето, но сякаш говори не само за него, а и за една невидима връзка между тях.
– Как е Вуслат? Добре ли е?
– Добре е, слава Богу – отвръща Кенан с топла нотка в гласа.
– Не прекарахме много време заедно, но я обикнах. Чувствам се така, сякаш я познавам отдавна.
– И тя те обикна – казва Кенан, загледан в нея с братска нежност.
Действието се връща в съседната стая.
– Каквото и да се случи, винаги ще си ми ценна. Ти си моята малка сестра. Но, дори формално, трябваше да ми кажеш – казва Орхун.
Нуршах свежда поглед. Въпреки че е жадувала да го види, не може да прости всичко.
– Това е нищо в сравнение с онова, което не ми беше казано! И ти го знаеш!
Тя го гледа с болка, но и с решителност.
– Поне си спестил на мама един шок, че тя не е обявила война на махалата, благодаря.
Орхун кимва.
– Да, няма нужда да знае за сега. И без това положението в имението е напрегнато. Мама е разстроена.
Въпреки обидата си, Нуршах не може да скрие любопитството си.
– Какво се случи?
– Джихангир и Нева Демирханлъ дойдоха. Искат имението… и наследството.
Нуршах е шокирана.
– Какво? Това е абсурд! Ако беше така, баща им нямаше да си тръгне и да остави всичко!
– Те вярват, че миналото не е такова, каквото ние мислим.
– Не мога да повярвам… А мама? Тя сигурно е съкрушена. И има право.
– Ти знаеш каква е тя. Няма да го покаже, каквото и да е.
Нуршах кима, сякаш казва „естествено“. Обръща се към Орхун с топлина:
– И ти си напрегнат, нали?
– Да – признава той.
– Но знам, че ще решиш всичко. Както винаги.
Той се усмихва, хваща я за ръката с братска обич.
– Толкова се радвам да го чуя от теб.
– А… толкова ли си харесал Нефес? – пита тя шеговито.
– Да – усмихва се той. – Много умно момиче.
Нуршах забравя за всички дразги и започва развълнувано да разказва на Орхун за Нефес – сякаш отново са едно цяло семейство.
В същото време Тунч отива в дома на Рашид и завява:
– Повече няма да позволявате Нефес да вижда баща си извън определените часове за срещи!
Рашит се опитва да се оправдае с излизане на кино, но Тунч е непреклонен:
– Ако се повтори, се отказвам от делото!
Афет се разтреперва:
– Не, не! Ще спазваме всичко, обещаваме!
След кратко мълчание Тунч хвърля нова бомба – Кенан е успял да убеди Нуршах да се омъжи за него. А това не е случайно, защото тя е… сестра на Орхун Демирханлъ!
Рашит и Афет замръзват. Очите на Рашит се разширяват от шок.
– Не може да бъде… това е просто съвпадение на фамилии! – опитва се да отрече, но Тунч е категоричен.
– Не. Тя е негова родна сестра.
Сцената завършва с това как Тунч си тръгва, а Афет и Рашит остават шокирани.
В същото време пред кантората Хира и Орхун се готвят да тръгнат, а Кенан и Нурша са там, за да ги изпратят. Хира с благодарност прегръща Нуршах, изразявайки надежда, че скоро тя ще се събере с малката Нефес. Нуршах само кимва с лека усмивка.
Орхун подава ръка на Кенан, говорейки с уважение и увереност. Благодари му за подкрепата към сестра му и заявява, че му вярва – само споменаването на името на Мастер Якуп било достатъчно за това. Допълва, че ако Кенан има нужда от помощ, може винаги да се обърне към него. С поглед към Нуршах, Орхун му поверява „инатливата си сестра“.
Кенан уверено го успокоява, че няма от какво да се притеснява, че ще се грижи за Нуршах.
Орхун се приближава до Нуршах, предлага помощ, ако има нужда от нещо. Но тя го прекъсва с леко топъл тон – казва, че няма нужда от нищо. Орхун я прегръща, а въпреки че се опитва да бъде сдържана, Нуршах леко отпуска глава на рамото му – жест, който издава колко много ѝ липсва.
На сбогуване Хира изпраща поздрави на Вуслат, а Кенан отвръща с усмивка, че непременно ще предаде.
Докато Орхун и Хира се отдалечават, Нуршах хвърля дълбок, пронизващ поглед към Кенан и без да каже нищо, се обръща и влиза вътре. Кенан я следва, мълчаливо.
В кантората на Кенан напрежението е осезаемо. Нуршах влиза с бързи, решителни крачки, а Кенан върви след нея, напрегнат и убеден, че тя е ядосана.
– Кажи каквото имаш да казваш – казва той, готов за упрек.
– Казал си на брат ми, нали? – гледа го право в очите.
– Да! – отговаря Кенан без колебание.
– Въпреки че те помолих да не го правиш?!
– Да. Защото беше правилното нещо. Той трябваше да знае. Жениш се, макар и по договор! Ядосвай се, ако искаш!
Вместо гняв, Нуршах го поглежда със странна мекота. Приближава се, а в гласа ѝ се чува изненада, и признание.
– Добре си направил.
Кенан замира. Очите му се разширяват от неочакваността. За миг не знае как да реагира, думите ѝ го обезоръжават напълно.