Изкупление – Епизод 18 (Ето какво ще видим)

Ахмет и Мелтем се женят. Мелтем не може да повярва, че това наистина се случва. Ахмет иска да снима брачното им свидетелство, за да го прати на чичо ѝ. Двамата планират да закарат Кан на училище и да излязат на вечеря, но Кан настоява да отиде при майка си. Ахмет му казва да си остане вкъщи.

Синан и Емре посещават Арзу и обсъждат Сабри. Казват ѝ, че са намерили в сейфа му недовършен роман, който се основава на истински случай на изчезнало момиче, който те разследват. Романът включва реални герои от нейния град, включително Арзу и момиче на име Кансу, което е на същата възраст като изчезналото дете.

Алп води Зейнеп и Суде да видят имоти, които са наследили от Сабри. Предстои им посещение на една селска къща, където Алп е приготвил изненада за Суде. Тя се вълнува и си мисли, че може би ще види пиленца.

Ахмет води Мелтем в апартамент и казва, че тя ще живее там. Обещава да плаща сметките и да ѝ дава пари всеки месец, докато се роди бебето. След това ще реши какво ще правят. Казва ѝ, че ще подаде молба за анулиране на брака и си тръгва. Мелтем остава сама и се обажда на сестра си, плачейки, че е изоставена.

Синан и Емре разпитват Арзу за това как се е озовала в романа на Сабри. Синан подозира, че Кансу всъщност е изчезналата Елиф и че Зеки я е отвлякъл, след което я е оставил при Арзу, преди да загине при катастрофа. Арзу им показва книгите, които Сабри ѝ е изпращал през годините, всички подписани с лични послания. Тя обяснява, че Сабри е дошъл да разследва преди години, разпитал я е, но се е отказал, когато е разбрал, че тя няма деца. Станали са приятели и са продължили да поддържат връзка.

Арзу им разказва за Кансу и баща ѝ Мехмет. Мехмет е работник във фермата ѝ, чиято съпруга е изоставила него и бебето Кансу преди години. Арзу помага за отглеждането на Кансу. В момента Мехмет и Кансу са на гости на сестра му в едно село. Тя предлага да им даде адреса, ако искат да проверят историята ѝ.

Зейнеп и Алп пристигат в търговския център, където Зейнеп вече е собственик на шест магазина и два павилиона, които носят добри приходи от наем. Зейнеп е развълнувана, че отново ще пазарува, след като години наред е била без пари. Нил се приближава до Алп и научава, че Зейнеп е наследила всички тези имоти. Нил изглежда подозрителна и се обажда, за да проучи кой е бил предишният собственик.

Зейнеп и Суде пристигат във фермата. Суде е развълнувана да види една овца на име Памук, която е пораснала. Изненадата, която е организирал Алп, се оказва Айше, бившата бавачка на Суде, която ги чака в къщата.

Синан и Емре отиват да търсят Мехмет. Те научават, че Мехмет наскоро е бил в селото на сестра си заедно с дъщеря си. Мъжете в селото потвърждават, че съпругата на Мехмет е избягала преди години, оставяйки го с бебе. Един възрастен мъж обаче продължава да повтаря „лъжи, лъжи“, което привлича вниманието на Синан.

Обратно във фермата Зейнеп разпитва Айше за коментара ѝ, че Суде „се е родила в ръцете ѝ“. Когато Зейнеп посочва, че Суде е била на три години, когато е дошла при тях, а не новородена, Айше се опитва да се оправдае. Но Зейнеп става все по-подозрителна и изисква да знае цялата история.

Синан и Емре намират Мехмет с дъщеря му Кансу, която изглежда е на около осем години. Мехмет се притеснява да говори с полицията и споменава, че и преди е имал проблеми с нея заради брата на Арзу. Когато те го питат дали Кансу наистина е негова дъщеря, той се защитава и им казва да проверят официалните му документи, ако са толкова любопитни.

Синан се връща, за да поговори с възрастния мъж, който продължава да повтаря „лъжи“. Старецът настоява, че Кансу не е истинската дъщеря на Мехмет, твърдейки, че когато съпругата на Мехмет си е тръгнала, е взела бебето със себе си. Синът му е помогнал на жената да избяга като услуга на приятел от армията. Старецът споменава, че бебето е било инвалид. Собственикът на кафенето се опитва да отхвърли думите на мъжа като объркване, като казва, че той смесва различни деца. Бебето с увреждания е било на някой си Алигил, а не на съпругата на Мехмет.

Айше казва на Зейнеп, че е работила за семейството на Сабри в продължение на години. Преди пет години Сабри, съпругата му Бану и дъщеря им Суде попадат в ужасна автомобилна катастрофа. Бану загива на място, а истинската Суде е тежко ранена. Тя прекарва месеци в болницата, но накрая умира. Сабри е съкрушен, тъй като е загубил съпругата, дъщерята и майка си. От мъка той става психически нестабилен и довежда в къщата си момиче, като казва: „Моята Суде си отиде, но виж, тя се върна.“ Айше се страхувала да се обади в полицията и се надявала, че Сабри в крайна сметка ще се вразуми и ще върне детето. Но минали пет години и той така и не го направил. Айше потвърждава, че да, детето е плакало и семейството му е липсвало ужасно много.

Обратно в селото Синан агресивно се изправя срещу собственика на кафенето, изисквайки да види мъжа на име Алигил, чието дете уж било инвалид. Когато собственикът отказва да съдейства и го предупреждава да остави Мехмет на мира, Синан заплашва, че ще го арестува. Собственикът разкрива, че жената, която е избягала – съпругата на Мехмет – се казва Семанур. И тя е мъртва. Убита е. Когато Синан пита дали Мехмет я е убил, отговорът е смразяващ. Собственикът на кафенето казва, че хората със „солидна подкрепа“ не си цапат ръцете.