winless
„Имало едно време в Чукурова“: Хюнкяр умира, Али Рахмет рухва
Али Рахмет предлага брак на Хюнкяр. В новия епизод на „Имало едно време в Чукурова“ съдбата взима най-безпощадното си решение. Али Рахмет Фекели най-сетне изрича думите, които е пазил в сърцето си от години. Предлага брак на Хюнкяр. Вярва, че те двамата вече са изстрадали достатъчно. Минали са през пожари, загуби и унижения. Вярва, че сега заслужават покой и истинско щастие. Ала светлината в очите му угасва преди да изгрее напълно.
В момент, в който любовта е готова да победи миналото, вселената се обръща. Хюнкяр е прободена с нож. Рухва на земята, в безсъзнание. Демир я открива, крещи от ужас и я носи обратно в имението.
Смъртта на една майка променя всичко в „Имало едно време в Чукурова“
Никой не може да повярва на случилото се. Жената, която години наред държеше всичко в ръцете си – е повалена от съдбата. За всяка майка децата са смисъл. Хюнкяр даде на Демир най-доброто от себе си, но не можа да го предпази от злото на света.
Сега тя си отива, а с нея си тръгва и последната възможност за прошка. Зюлейха така и не получава благословията ѝ. Скръбта е огромна – цялата Чукурова е обгърната от тишина.
Али Рахмет губи волята за живот
Али Рахмет е смазан. През целия си живот е обичал само една жена – Хюнкяр. Винаги е искал само едно: да я направи щастлива. И когато най-накрая ѝ предлага да бъдат заедно, съдбата му я отнема. Завинаги.
Сега той стои сам. Без посока, без цел, без бъдеще. Единственото, което му остава, е споменът за тази голяма, но никога реализирана любов. С Хюнкяр си отиде и част от него самия.
Любовта на Али Рахмет и Хюнкяр остана недоизживяна – като песен, прекъсната в най-красивата си нота. Съдбата ги срещна късно и ги раздели внезапно. Смъртта на Хюнкяр остави празнота, която не може да бъде запълнена нито с думи, нито със сълзи. Али Рахмет изгуби не просто любимата – изгуби смисъла, времето и посоката.
А в Чукурова слънцето залезе по-тихо от обикновено, защото мълчанието след трагедията винаги е най-шумно.
„Има любов, която не умира. Тя просто остава да живее в онзи, който е останал сам.“