winless
Нана получава ужасна новина, която потвърждава най-лошите ѝ предположения. Разстроена, тя се промъква в спалнята на Яман, за да си отмъсти на спящия мъж… Междувременно Али решава да се изправи срещу Дуйгу, но думите на бившата му годеница отново му разбиват сърцето. Вижте какво ще се случи в епизод 573 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 юли 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 573 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 юли 2025 по NOVA.
Нана получава резултатите от балистичната експертиза, които я шокират.
Тогава Нана се промъква с пистолет в спалнята на Яман. Когато е на път да застреля спящия мъж, чува звук идващ от банята и в последния момент променя решението си.
Информира Идрис, че знае как да принуди Яман да признае убийството. Иска да отвлече Зия, но първо трябва да разбере в коя болница се намира. Решава да спечели доверието на Яман, за да ѝ предаде информация за местонахождението на брат си.
Сутринта Юсуф казва пред чичо си и Нана, че снощи е видял Нана в стаята им. Как ще се измъкне този път Нана?
Действието продължава от предния епизод. Юсуф е в кухнята, където продължава да рисува, а Айнур влиза носейки пакет в ръка.
– Какво пристига по това време? – говори си сама Айнур. – Действията на тази жена няма да доведат до нищо добро. Ще чакаме и ще видим.
Любопитна, Айнур се опитва да надникне какво има вътре, но в този момент се връща Нана, която носи сгънатото птиченце от хартия и се обръща към Юсуф:
– Беше паднало, да го сложим до майка му.
Нана поставя малкото птиче, до голямата птица, а след това се обръща към Айнур:
– Това за мен ли е?
– Ах, да – отвръща сдържано Нана. – Малко е тежък…
– Какво има вътре? – любопитна е Айнур.
– Някои мои неща – казва Нана, а след като взема пакета се обръща към Юсуф:
– Скъпи… излизам за малко на въздух. Връщам се скоро.
Юсуф само кимва с глава. Айнур обаче не вярва и промърморва:
– Тя иска да подиша въздух, така ли? Все едно се е съсипала от работа. Ще видим…
Любопитството ѝ я води към прозореца, но Адалет я прекъсва:
– Айнур, скъпа, дрехите са готови. Моля те, простри ги.
Недоволна, Айнур се отдалечава от прозореца.
Нана излиза от къщата, но на двора се стряска от котка. Тихо се приближава до колата на Яман и оставя пистолета вътре.
– Време е за твоето наказание, г-н Яман – прошепва тя.
Очаква го напрегнато. Когато Яман пристига, Нана си спомня думите му в склада:
– Ще накажа всеки, който ме предаде. Със собствените си ръце! Такива хора се продават лесно, не струват нищо. Няма прошка за онези, които са ми сторили зло!
Нана поглежда окървавените му кокалчета на ръцете.
– Какво стана с онзи човек? – пита тя.
– Като всеки предател – получи наказанието, което заслужава – отговаря Яман и се качва в стаята си.
Нана потръпва.
– Той го е убил – мисли си тя. – Уби го. Както уби и брат ми…
Малко по-късно тя получава съобщение.
– Това е докладът, който ще те изпрати в затвора – прошепва Нана и се връща в стаята си, където, чете съобщението и е шокирана:
– Не… Как е възможно това?
Действието се принася при Идрис, който казва на Казим: -След това, което ѝ изпратих, няма как да се откаже!
–Какво ѝ прати, братко?! – пита изненадан Казим.
– Снимките на мъртвия ѝ брат – Азиз. Ще видим дали ще устои. Казвам ти,тази вечер ще убие Къръмлъ! – уверен е Идрис.
Действието се връща при Нана, която влиза в стаята на Яман, а в ръцете си държи пистолет. Яман спи, обърнат с гръб. Нана го гледа – ръката ѝ трепери, очите ѝ се пълнят със сълзи. Спомня си думите му: „Ще накажа с ръцете си всеки, който ме предаде.“
Действието се връща назад. Нана получава балистичния доклад. Ръцете ѝ треперят, докато преглежда документите. Това е невъзможно… Това не е оръжието, с което е убит брат й.
Обажда се на Идрис и му казва за това.
– Казах ти, че в съда няма да има справедливост – напомня Идрис. – Има само един начин да отмъстим за смъртта на Азиз.
Нана стиска юмруци.
– Аз не съм убийца – отговаря рязко. – И брат ми не би искал това. Трябва да има друг начин.
– Ти сама си просиш за това – казва мрачно той. – Човекът ми в полицията ми изпрати нещо. Не исках да го видиш… Но може би това ще те убеди.
Идрис изпраща на сестра си снимка. Нана задържа дъха си.
Мъртвият Азиз. Огнестрелна рана в гърдите. Очи, които никога повече няма да видят дневна светлина.
Сълзи напълват очите ѝ, а в сърцето ѝ нараства омраза. Болката я срива, коленете ѝ се подгъват.
– Батко… – прошепва през сълзи.
Но Нана не се отказва. Насочва оръжието отново.
– Шепне през зъби, със стиснати устни: „Убиец…“
Юсуф излиза от банята. Оглежда се, а след това си ляга и се сгушва до чичо си.
Нана остава сама. Поглежда оръжието в ръцете си. Уплашена, го прибира в чекмеджето и излиза тичешком. В стаята си рухва на пода, разплакана. Поглежда треперещата си ръка.
– Прости ми, батко… Прости ми… Не можах. Не съм убиец. Не съм като него… Но ти се кълна, животът му ще бъде по-лош от смъртта…
Нана не спира да плаче.
На сутринта Нана взема решение.
– Ако не мога да го убия, мога да го накарам да си признае – казва Нана на Идрис.
– Как ще го направиш?
– Ще отвлечем Зия – казва тя решително. – Яман ще направи всичко за него. Ако го принудим, ще си признае вината.
Идрис се усмихва, но в очите му се крие нещо опасно.
– Значи все пак имаш моята кръв – казва той с удовлетворение. – Но първо трябва да спечелиш доверието на Яман, за да разбереш, в коя болница се намира Зия..
Нана стиска устни. Да спечели доверието на Яман? Това ще бъде трудно!
Нана се връща обратно в имението. Яман се изправя пред Нана и ѝ заповядва:
– Повече никога няма да напускаш имението без разрешение. Ако имаш неотложна работа, ще кажеш накъде отиваш. Правилата в този дом ще се спазват без изключение. Това е всичко.
Нана свива устни, за да не избухне.
– Господи… Дай ми сили – прошепва тя на родния си език.
Яман, който вече не скрива раздразнението си, я поглежда остро.
– Казах ти – ще говориш на турски, когато си тук.
Нана вдига поглед.
– Извинявай, разбира се. Казах… твоят ред е и мой ред.
В този момент в стаята влиза Юсуф. Гласът му е тих, но думите прорязват тишината като нож:
– Нана… Видях те снощи. Беше в нашата стая.
Яман се обръща рязко към него, повтаря с недоумение:
– Нашата стая?
Нана бърза да омекоти ситуацията. Приближава се до детето, усмихва се леко и казва:
– И аз те видях, скъпи мой, но не бяхме в стаята ти. Бяхме… в морето. Сънувахме. Същия сън, нали?
Юсуф кимва, замислен.
– Но беше толкова истинско… – казва на глас Юсуф.
– Някои сънища са точно такива – прошепва Нана и го погалва по главата.
В същото време в болницата Волкан разпитва Али как се е случило така, че Дуйгу е ранена.
– Действах прекалено бързо. Вината е моя. Негодниците ни бяха направили засада. Имаше престрелка, а тя се хвърли пред куршума. По дяволите!
В този момент от стаята на Дуйгу излиза лекарят, който им казва, че състоянието на комисар Дуйгу е добро. И като е казал и на нея, могат да я изпишат още днес.
Али казва на Волкан да чака пред стаята, а той веднага влиза при Дуйгу.
– Казах ти да чакаш в колата. С какъв акъл дойде пред 7 души, за да се опиташ да ме спасиш? С какво право ме оставяш да ти бъда задължен? Какво се опитваш да направиш, а? Каква е целта ти? Или е, за да успокоиш съвестта си, а?
Дуйгу му отговаря, че иска да се прибере, че не ѝ се говори в момента.
– Ще ме изслушаш. Не можеш да убиеш и да върнеш човек към живот едновременно. – започва гневен Али. – Не можеш да прободеш човек в сърцето и след това да му правиш изкуствено дишане! Защо спасяваш човек, когото превърна в мъртвец преди 3 месеца, рискувайки собствения си живот? Можеше да умреш там! Защо го направи? Защо скочи пред куршумите? Кажи ми. Преди три месеца дори не те е интересуваше за мен. Защо спасяваш живота на човек, когото си изоставил, а? Защо го направи? Защо ме изостави? Защо ме спасяваш сега?!
Дуйгу стиска клепачите си. Накрая поема дълбоко въздух.
– Добре – казва тя. – Ще ти кажа истината. В последния момент разбрах, че не мога да го направя. Опитах се да се принудя да живея с теб, но… не можах. Не беше подходящият човек. Осъзнах, че не те обичах достатъчно, за да прекарам живота си с теб. Напуснах те, защото бракът ни щеше да бъде грешка.
Али отстъпва с една крачка назад, сякаш е получил удар в лицето. В очите му се появява нещо, което Дуйгу не може да понесе – разочарование, болка, невярване.
– Наистина сгреших – казва с треперещ глас Дуйгу. В очите ѝ блестят сълзи. – Обичах те. Цених те. Мислех, че и ти ме обичаш. Това беше най-голямата грешка в живота ми.
Али се обръща се и си тръгва. Не поглежда назад.
Волкан чака Дуйгу в коридора. Видял е всичко, чул е всяка дума.
– Няма ли да ми кажеш защо го направи? – пита спокойно Волкан.
Дуйгу отвръща поглед.
– Нямам какво да кажа – казва тя. – Стана. Направих грешка и сега понасям последствията.
Волкан не отстъпва.
– Чух те – казва той. – Каза на Али, че не го обичаш. Но ако това е истина, защо има сълзи в очите ти? Станало нещо, което те съсипва.
Дуйгу мълчи за момент. После изтрива сълзите си и вдига глава.
– Казах му истината – казва твърдо. – Не съм се влюбила в него, но го уважавам много. Трудно ми е, защото знам, че съм го наранила.
Волкан се усмихва тъжно.
– Някой, който не е влюбен, не се хвърля в средата на престрелка. Ти Али…
– Всеки би го направил – прекъсва го рязко тя. – Освен това съм полицай, това е работата ми. Не го обърквай и ти, аз достатъчно съм го объркала.