„1001 нощ“: Зейн признава чувства

„1001 нощ“: Зейн признава чувства

„1001 нощ“: Ибрахим се разкайва пред Сара, а Зейн признава, че не я е забравил

Събитията в новия епизод преливат от болка към надежда, от мълчание към вътрешна трансформация. Ибрахим осъзнава грешките си, но може би вече е късно. Сара, наранена и горда, не приема разкаянието му. В същото време Зейн най-сетне изрича на глас това, което дълго е криел в сърцето си. А дарение, направено с добри намерения, се превръща в лъч светлина за болни деца. Виж какво се случва…

„1001 нощ“: Ибрахим и Сара – тишината пред прошката

Ибрахим пристига пред болницата със свито сърце. Надя го посреща с добра новина – внукът им е по-добре. Благодарение на Сара, Ибо е жив.

Ибрахим не сдържа сълзите си. Съжалява, че е пренебрегнал Сара и че не е осигурил средства за лечението. Моли за прошка. Надя е категорична – тя не е тази, която трябва да прости. Сара трябва.

Надя го отвежда при нея, но Сара отказва да говори. Мълчанието ѝ е като стена. Болката още не е отшумяла. Въпреки това Надя решава да се завърне в имението.

Любовта, която не си тръгва

Зейн споделя пред Абел, че не може да забрави Сара. Тя е в мислите му непрестанно. Малко по-късно Абел получава обаждане – Сара е поискала два дни отпуск. Съвпадение, което сякаш раздвижва сърцето на Зейн още повече.

Надежда, дошла от далеч

Фирас заминава за Бейрут, за да върне братът на Нур – Салем – в Думаз. В същото време Зейн уверява Карам, че не е наранил Сара по време на пътуването им до Дубай.

Карам, Зейн, Хала и Солмая отиват в медицинския център при Асид. Там лекарят им разказва, че благодарение на дарението им ще бъде закупена високотехнологична апаратура. Тя ще се използва за лечение на деца с онкологични заболявания. Жестът им вдъхва надежда на десетки семейства.

Цитат от епизода:

„Понякога най-силната прошка е тази, която мълчи – не защото не иска, а защото още боли.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *