winless
Юсуф се измъкна от лапите на Идрис, но все още е в опасност. Само Нана може да го спаси. За съжаление, тя плаща висока цена за това… Междувременно Ягмур научава тайната на Дуйгу… Вижте какво ще се случи в епизод 579 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 юли 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 579 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 юли 2025 по NOVA.
Яман пристига в склада, но Идрис и Казим вече са успели да се скрият. На мястото той намира предмет, принадлежащ на Нана, който потвърждава, че тя е била там.
Юсуф попада в ръцете на жена, която планира да го продаде. Той опитва да избяга, но е заловен и му запушват устата.
Идрис нарежда да нападнат Яман, а в същото време Дуйгу взема решение да поговори с Али за Ягмур. Това обаче води до остра кавга между тях.
Малко по-късно Ягмур открива истината за Дуйгу – че причината за раздялата ѝ с Али е сериозна диагноза.
В кулминацията на събитията ранена Нана успява да спаси Юсуф, а след това губи съзнание на пътя.
В склада Кязим успява да отвърже ръцете си. Видимо объркан и напрегнат, той започва да се върти около вързания с въже мъж – същия, когото Нана използва, за да ги завърже двамата, – докато Идрис вече губи търпение.
– Развържи го! – крещи той нервно. – Най-напред мен, идиот такъв! Нямаш ли нож? Режи въжето, бавноразвиващ се!
Кязим освобождава мъжа, а след това се захваща със своя шеф.
Изведнъж… тишината отвън е разкъсана от звука на приближаващ автомобил и викът на Яман.
– Къръмлъ е тук! – изсъсква Идрис. Погледите им се кръстосват панически.
– Какво ще правим сега? – прошепва Кязим.
Погледът на Идрис пада върху няколко големи варела, пълни с вода. И тримата, със светкавична скорост, се хвърлят да се скрият в тях като уплашени плъхове.
В същия момент вратата се отваря с трясък, и в склада нахлува побеснял Яман.
– Юсуф! Къде си?! – гласът му отеква между бетонните стени.
Той претърсва помещението, но от Юсуф няма и следа.
– Ще те намеря, юначе… ще те намеря – изрича гневно Яман.
Изведнъж забелязва нещо паднало между въжетата на пода – ластикът за коса на Нана. Това е неоспоримо доказателство, че тя наистина е била тук.
Яман стиска ластика в ръката си, скърца със зъбите, едва сдържа гнева си. Излиза от склада побеснял, готов на всичко.
Щом Яман си тръгва, от варелите изпълзяват трите мокри мишки – жалки, треперещи и смърдящи от страх. Идрис избухва:
– Прекрасно! Сега изглеждаме като канални плъхове!
От устата му се сипят проклятия – към Нана, към Яман, към света.
– Ще ѝ дойде времето… Но първо ще се справя с Къръмлъ!
Кязим тръгва да търси сухи дрехи, а Идрис мърмори като недоволен старец:
– Погледни ме само, погледни как изглеждам!
Междувременно Яман се носи по пътя с бясна скорост. Воланът в ръцете му е като котва, последната връзка с реалността, докато мислите му се реят надалеч…
В съзнанието му изплува споменът от онази вечер, когато разказваше приказка на Юсуф – за могъщ великан, живеещ в гора, който обичал едно малко момче толкова силно, че бил готов да срине света заради него.
Тогава Юсуф му беше прошепнал: „Ти си като този великан, чичо!“
Сега думите на Яман звучат не просто като обещание, а като клетва:
– Ще държа отговорен всеки, който те е наранил, и най-напред, онази бавачка.
В същото това време вместо да попадне на безопасно място, Юсуф се озова в капан, прегърнат от фалшива доброта. Жената, която го прибра в скромната си колиба сред гората, изглеждаше мила и грижовна, с усмивка на лице и топъл глас, който му обещаваше чай и подслон.
Но зад тази привидна доброта се криеше хладнокръвна измамница. За нея Юсуф не е дете, което има нужда от помощ, а просто възможност да изкара малко пари. Стока, която можеше да бъде продадена.
Юсуф неволно дочува откъслечни думи, докато жената говори с някой по телефона.
– До довечера! Да, дано никой никой да не го търси. Ще вземем добри пари!
Сърцето на Юсуф се свива. Очите му се разширяват от ужас. И без да мисли, хуква. Отваря вратата, бяга по неравната земя, с боси крачета и паника, която стяга гърдите му.
Но не стига далеч.
Само след миг е сграбчен грубо от съучастника ѝ, мрачен мъж със студен поглед и груби ръце. Хваща го за рамото и без да каже дума, го завлича обратно в колибата.
Юсуф се бори, плаче, моли се, но в отговор, само тишина и стягащ захват. Вратата на колибата се затваря зад тях с глух удар. Този път нямат намерение да поемат риск.
– Достатъчно! – изръмжава жената, докато съучастникът бута Юсуф върху стар дървен стол. С треперещи ръце, но с добре отработени движения, го връзват здраво за облегалката. Въжето се впива в крехките му китки. После с парче плат запушват устата му.
Нана стига до колибата. Тя чука на врата, а Хандан посреща неочаквания гост.
– Да? – казва тя, като отваря вратата.
– Здравейте. Търся едно малко момче. Косата му е къдрава и е доста висок за възрастта си. Да сте го виждали?
– Съжалявам, не съм го виждала.
– Добре! Благодаря ви – казва Нана и се отдалечава.
Вътре, Серхат прошепва:
– Внимавай, хлапе. Без звук.
– Кучето ни днес е много нервно – обяснява се Хандан. – Може би е подушило нещо .
– Добре – отговаря Нана, но очите ѝ се присвиват подозрително.
В същото време, Идрис е бесен:
– Уф… тази миризма ще ме побърка! Няма да простя на Нана, ще си плати!
Обръща се към Кязъм:
– Кажи на хората да дойдат. Къръмлъ не знае, че детето не е при нас. Ще го намерим, ще си уредим сметките с него, и чак след това ще се погрижим за Нана.
– Както кажеш, братко.
– Виж ме… няма как да се справим с Къръмлъ с 3–5 души. Искам армия! Войници, ясно ли е?
– Разбрах те, братко.
Идрис вади телефона си и пише съобщение на Яман: „След два часа да си в гората край гарата в Шиле! Ела сам!“
– Гората… близо до гарата. Тръгвам Ако дори косъм падне от главата на Юсуф… – повтаря изнервен Яман.
Стиска юмрук. Дишането му е тежко.
– Полицията и хората ни претърсват всяко кътче. Следа няма. Изглежда това е единственият път – отбелязва Недин. – Ще натисна хората.
– Не. – гласът на Яман е твърд и категоричен. – Отивам сам. Не мога да рискувам живота на Юсуф. След като го спася… тогава… тогава ще държа сметка на всички, замесени. Най-вече на онази бавачка. – Очите му пламват. – На нея лично ще ѝ отмъстя.
Междувременно Нана, въпреки заплашващата я опасност и рискувайки живота си, се нахвърля върху търговците на деца, за да спаси Юсуф. Тя успява да го освободи, но по време на борбата самата тя е сериозно ранена. С мъка се държи на краката си, но не възнамерява да се предаде – трябва да изведе момчето от гората.
Всяка крачка е мъчение. Кръвта не спира да тече от раната ѝ. Очите ѝ премигват, дишането ѝ е тежко. Но върви. За Юсуф.
Накрая, на прага на силите си, тя достига до пътя. Прави още няколко крачки… след което пада на колене и губи съзнание.
В същия момент кола се приближава с бясна скорост. Шумът от двигателя нарушава гробната тишина. Фаровете прорязват нощта. Това е Яман.
Когато вижда двете фигури на пътя, той инстинктивно натиска рязко спирачките. Колата изскърцва и спира на сантиметри от тях.
Яман изскача от колата. Юсуф се втурва към него и се хвърля в прегръдките му. Чичо му го притиска силно до себе си, докато очите му са вперени в безжизненото тяло на бавачката.
Волкан успява да убеди Дуйгу да приеме помощта на чичо му, влиятелен човек с връзки сред водещи чуждестранни специалисти, които биха могли да помогнат в борбата ѝ с безплодието ѝ. В очите на Дуйгу проблясва слаба искрица надежда. Тя му подава плика с резултатите от изследванията. Волкан го взема, обещавайки ѝ, че ще направи всичко възможно.
Двамата говорят тихо, почти шепнешком, но съдбата решава да направи сцената не толкова интимна, колкото те си мислят.
От другата страна на полуотворената врата, стои застинала Ягмур. Погледът ѝ се спира на ръцете на Волкан точно в мига, когато той прибира плика в чекмеджето на бюрото. Сърцето ѝ прескача, какво ли съдържа този плик? Защо Волкан изглежда толкова сериозен?
Тя не чува всичко, само откъслечни думи – „чичо“, „лечение“, „специалисти“.
Волкан седна до Дуйгу на пейката в парка.
– Взех решение – обяви тя решително.
– Какво решение? – попита той любопитно.
– Ще говоря с Али.
– Ще му кажеш истината? – изненада се той.
– Не за себе си – обясни Дуйгу. – Искам да поговоря с него за Ягмур. Ще му кажа да я остави, преди да ѝ причини още по-голяма болка. Тя се влюби в него, но той не я обича. Знам колко ще я нарани това.
Волкан я погледна с недоверие.
– Дуйгу, не смей да го правиш. Али и без това ти е ядосан.
– Знам – въздъхна тя, – но не мога да гледам как някой друг преживява същото като мен.
Без да чака реакцията му, Дуйгу става и се отправи към полицейското управление. След минута стои лице в лице с Али.
– Не трябва да ѝ даваш надежда – каза Дуйгу направо. – Това е нечестно. Тя наистина те обича, а ти не изпитваш същото към нея, когато разбере това, ще страда.
Али я поглежда хладно.
– Значи, според теб моят проблем е, че съм влюбен в теб, така ли? – просъска той. – Никога не съм чувал по-голяма наглост. Ти ме остави, а сега се осмеляваш да ми даваш уроци как да се отнасям с друга жена? Ти си последният човек, който има право да ми говори така. И запомни едно, Дуйгу, отсега нататък не искам да чувам от устата ти нищо друго, освен служебни въпроси.
Любопитството на Ягмур достигна точката на кипене. Няма спокойствие, а въпросът „Какво крие Волкан?“ я изгаря отвътре. Когато най-сетне моментът настъпи и остана сама в стаята, тя не се колебае, бързо отива до бюрото на Волкан и взема от чекмеджето плика, който Волкан остави. Тя няма време да направи нищо друго, защото пристига Али. Ягмур сяда срещу него, Али ѝ казва, че има да приключи важна задача и насочва вниманието към екрана на лаптопа си. В този момент с треперещи пръсти Ягмур вади плика и разгъна съдържанието. Погледът ѝ се плъзна по редовете… и застина.
Очите ѝ се разшириха, дъхът ѝ секна.
Това, което прочета, разбива цялата ѝ представа за случилото се между Али и Дуйгу. Всичко, което бе приела за истина, се разпадна на парчета.
Истинската причина за раздялата им, не е изневяра, не е гордост, не е и недоразумение.
А диагнозата Безплодие.
Дуйгу беше напуснала Али, защото вярваше, че той заслужава живот, който тя не може да му даде. Затова го държи далеч, затова страда мълчаливо, а Али, той дори не знаеше.
„Ако разбере… ще ѝ прости на мига!“, минава ѝ през ума. „Ще се върне при нея“.
Не можеше да позволи това да се случи.
Не и сега. Не и така.
Тайната на Дуйгу трябва да остане заровена. Завинаги.