winless
Актрисата пленява зрителите с брилянтната си игра като Бахар в „Преродена“.
Родена в Маниса, Демет Евгар открива интереса си към актьорството в ранна възраст и получава образование в Държавната консерватория на Истанбулския университет. Тя има брат, който е филмов режисьор – Ийт Евгар.
Демет започва театралната си кариера на 17-годишна възраст, появявайки се на сцената с местна трупа. След като натрупва опит в театъра, тя продължава с телевизията и киното. Сред телевизионните сериали, в които е участвала, са „Двор“ (Avlu), „1 жена, 1 мъж“ (1 Kadın 1 Erkek), „Ти си моята родина“ (Vatanım Sensin), „В пламъци“ (Alev Alev) и др., чрез които тя става една от най-разпознаваемите изпълнителки в родната си страна. Играейки главната роля в сериал „Преродена“, Демет Евгар отправя важни послания, овластяващи жените с изпълнението си. Предизвикателство, което, както тя признава, не само я е обогатило професионално, но и я е вдъхновило лично.
Въпреки че повечето хора я познават с актьорската ѝ игра, Демет се е потопила и в друга от най-големите си страсти: музиката. Изпълнителката е издала две песни на дигитални платформи: „Kadınlar Adamlar“ и „Nanay “. Певческата ѝ кариера също е много добре приета от публиката, а втората песен вече е събрала над един милион гледания.
Евгар е известна със застъпничеството си за правата на жените и е посланик на добра воля на ООН за жени. Тя говори открито по социални въпроси и участва активно в проекти за социална отговорност.
Що се отнася до личния ѝ живот, Демет споделя живота си с Левент Бабаташ, турски бизнесмен и готвач. След шест години връзка, двойката си каза „Да“ през март 2022 г. на интимна церемония с най-близките си роднини и приятели. Един от най-емоционалните детайли беше, че роклята, която актрисата носеше в големия си ден, беше същата, която майка ѝ носеше в деня на сватбата си. През май същата година двойката отпразнува втора сватба, заобиколена от всички свои близки и приятели.
На 18 август същата година актрисата изпита радостта да стане майка за първи път, като посрещна дъщеря си Мави.
„Чудесно се справям, защото прекарвам целия ден с дъщеря си, Мави. Всичко в живота ми се промени след Мави. Човек прави неща, за да се промени, и се радвам, че се случи. След Мави станах съвсем различен човек; обзе ме странно чувство на спокойствие. Съпругът ми и семейството ми ме подкрепят много през целия този процес и всеки ден е изпълнен с благодарност. Свикнала съм с безсънието, защото съм актриса, но безсънието, причинено от Мави, е много по-приятно. Мави е много спокойно дете; не изпитвам никакви трудности. Всеки ден ми носи ново преживяване.“
Известната актриса добавя също: „Мави прилича на мен, очите ѝ изглеждат като моите. Да кажем само, че тя ми напомня малко и на баща си (смее се). Мави е това, което ме вълнува най-много в момента, нищо друго. Ако се появи рекламна оферта за Мави, не бих я приела, защото вярвам, че на децата не трябва да се отказва правото им на анонимност.“
– Последвах познатото чувство, което ме обзе, когато за първи път погледнах в очите на Бахар. Не са ли тя и нейният свят познати не само на мен, а на всички нас? Всички познаваме тази безкористна жена, напълно отдадена на семейството си; въпреки че се разбива на парчета като стъклена ваза, когато я изпусне, тя се превръща в „лепило“, когато става въпрос за семейството ѝ, без никога да губи вида на вазата. Тя оставя всичко зад гърба си заради семейството си. Години наред тя живееше в черупка, която не можеше да види отвън; това, което видя извън тази черупка, която смяташе за свое безопасно убежище, е съвсем различна реалност. Бахар се пробужда за тази реалност чрез преживяванията, които преживява след животозастрашаващо събитие. След като се пробуди, както е за всички нас, тази промяна става неизбежна. Намерих за невероятно вълнуващо да пътувам ръка за ръка с Бахар през тази великолепна история за промяна и трансформация. Когато проектът дойде за първи път при мен, гледах два епизода от оригиналния формат, преди да прочета сценария. И това, което най-много ми хареса, беше силното чувство за хумор. Създаването на ситком, дори от трагедия, е толкова ценно и толкова неразделна част от ежедневието и виждаме много от това в „Преродена“.
– Светът на Бахар, или по-скоро нейната история, се разделя на две. В момента, в който тя забравя да живее, по ирония на съдбата, заплахата да загуби живота си се превръща в нейния зов за събуждане. И тогава тя казва: „Не, аз съм капитанът на кораба си и плавам с него в открито море за себе си.“ Тя преживява много трудности в това открито море, но също така достига и до спокойни води. Докато осъзнава собствената си „пролет“, нейната увереност и сила разцъфтяват. Без да тълкува възрастта или статуса си като „етикет“ и без да ги приема, тя безстрашно се гмурка в живота от нулата. И докато прави това, тя прегръща околните, подхождайки към тях от защитна, щедра и внимателна гледна точка; тя всъщност използва „езика на любовта“, за който често крещим, носейки пролет и за тях.
– Мисля за хумора като за призма, която ни дава смелостта да погледнем към суровите реалности на живота. Светът на Бахар и това, което тя преживява, е толкова реален и трагичен, че много жени се борят да избягат от него. Хуморът, който внасяме в сериала, ни позволява да погледнем заедно към тази сурова реалност. Толкова е силен хуморът. Мисля, че Чарли Чаплин ни напомняше, че можем да настройваме магическата си пръчка, когато казваше: „Животът е комедия в далечен план, трагедия в близък план.“ Когато прегърнеш героя и го приемеш напълно, импровизационните моменти са неизбежни. Когато обаче си заобиколен от красиви декори и режисьорът ти може да види работата в три измерения, не само зад монитор, тези импровизации стават част от работата.
– Вярвам, че доверието е най-важното лепило във всяка връзка. Когато доверието е нарушено, е много трудно да се възстанови връзката. Преди излъчването на първия епизод, гледах с голям интерес интервютата, проведени от Show TV. Спомням си, че един господин каза: „Сърцето ми вече ѝ принадлежи“, т.е., че може да дари бъбрека си. Аз бих го дала без колебание.
– Благодаря много за милите и окуражаващи думи. Оценката е точна. Моите колеги от актьорския състав, нашият сценарист, режисьор, оператор, продуцент и целият екип – понякога заедно, понякога поотделно – работиха щателно върху всеки един детайл и продължаваме да го правим. Реалният живот е нашата най-важна отправна точка. Всички ние се опитваме да уловим триизмерната, жива версия на сериала, както с неговите герои, така и с неговата история, от нашата собствена гледна точка.
– В живота всичко може да се случи по всяко време. Когато създавам героиня, събитията, които тя преживява и ще преживее, са просто инструмент, с който да открия коя е тя. След като създам героинята, тя взема свои собствени решения за всяка ситуация, с която се сблъсква в собствения си свят, и продължава напред. В живота също винаги ще се изправяш пред два пътя и ти избираш; това не е фактор, който влияе на актьорската игра или актьора.
– Мисля, че това вече се е променило; в нашата страна продукциите, които се популяризират и се приемат от публиката, веднага се считат за „движение“, така да се каже, и виждаме много продукции в различни нюанси на един и същи жанр. „Преродена“ наистина разцъфтя под господството на сериали, базирани на патриархата. Не мисля, че е възможно да го наречем чисто „женско произведение“. Да, начело е жена, но в действителност самият живот е начело. Чистата комедия, хуморът в трагедията, злобата и изцелението – всички тези понятия оживяват в „Преродена“, като клоните на дърво.
– Преди всичко, имам голям късмет! Казвам това от детството си; на първо място, имам късмет със семейството си… а също и с приятелите си… Върша работата, която обичам и искам, и вече не я виждам просто като работа. Чувствам се сякаш една от целите на живота ми е да общувам с хора, да се гмуркам в душите им и с всяка нова роля да откривам толкова много неща за себе си, които не съм забелязала преди. Да анализирам колко уникален е всеки сам по себе си. Затова се чувствам много щастлива, че мога да достигна до толкова много хора, докато постигам една от целите на живота си.
– „Жените, които бягат с вълците“ е една от моите енциклопедични книги. Това е книга, която всеки, особено жените, трябва да прочете. Тя е ръководство за жените да се отворят към интуицията си, да осъзнаят собствената си сила и да разберат себе си. Първо, една жена трябва да разбере себе си. За да обясни, първо трябва да разбере себе си, а за да разбере, първо трябва да признае, че не разбира. Когато започнеш да разбираш себе си като жена и да осъзнаваш силата си, ще бъдеш разбрана от всички, защото, ако една жена не бъде разбрана, светът няма да се подобри.
– Обичам да правя хората щастливи. Но мисля, че любимото ми нещо е да мога да бъда приятелка със себе си, с животните и със семейството си. Най-много се старая да бъда „добра приятелка“. Така че това може би е едно от нещата в молитвите ми, а приятелството е нещо, което наистина ценя. Знаете, животните се осиновяват, но не мисля, че има такъв вид притежание. Животното става ваш приятел. Не можете да го притежавате…
