winless
Нана подслушва разговор на Яман и остава с впечатлението, че той планира убийство. Решена да разбере истината и да го разобличи, тя тръгва след него. Скоро Яман отново доказва, че не е безмилостният злодей, за какъвто го смята Нана. Вижте какво ще се случи в епизод 593 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 18 август 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 593 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 18 август 2025 г. по NOVA.
Нана подслушва разговор на Яман и остава с впечатлението, че той планира убийство. Решена да разбере истината и да го разобличи, тя тръгва след него. Скоро Яман отново доказва, че не е безмилостният злодей, за какъвто го смята Нана.
В същото време Айнур предприема опит да разобличи Нана, но когато планът ѝ се проваля, тя се заклева, че ще намери начин да я изгони от дома си.
Нана и Яман, дали любовта ще намери път към сърцата им?!
В „Наследство“ напрежението расте с всеки нов епизод. Връзката между Нана и Яман става все по-силна, макар обстоятелствата да ги поставят в трудни и противоречиви ситуации. В един момент Нана спасява живота на Яман, а в следващия той я спасява от смъртна опасност. Съдбата сякаш неуморно ги сближава.
Но какво предстои оттук нататък? Какви истини ще излязат наяве?
За Нана въпросът за невинността на Яман става все по-важен. Ден след ден тя започва да го вижда в нова светлина. Натискът на Идрис не успява да я пречупи и да я накара да му навреди. Вече не вижда в Яман безмилостния убиец на брат си, а мъж с дълбоки рани, изгубил любимите си хора и живеещ единствено за племенника си.
Тази промяна обърква Нана, но и я тласка да търси истината за смъртта на Азиз. Решимостта ѝ разгневява Идрис, който е готов на всичко, за да я спре. И все пак, колкото и да се опитва да прикрие миналото, истината рано или късно ще излезе наяве.
Но не само Яман има тайни, и Нана крие самоличността си, тайната, която може да се превърне в най-силното оръжие на Идрис. Той е способен да насочи вината към нея и да застраши живота на Яман и хората край него.
Промяна настъпва и в самия Яман. Доскоро безразличен и дистанциран, той вече не успява да остане равнодушен към Нана. Дори в моменти на конфликт, в които сякаш има надмощие, накрая винаги побеждава чувството. Малките сблъсъци между тях само подчертават зараждащата се голяма любов.
Любовта стъпка по стъпка!
Човекът, който се противопоставя на тази ситуация, е Идрис! Той е решен да създаде проблеми с нови планове! Въпреки това, усилията на Идрис ще имат обратен ефект, вместо да влошат нещата. Нана и Яман ще се сближават с всеки изминал ден!
С напускането на Сехер зрителите скоро ще получат повече от сцените, които отдавна очакват, романтика, емоции и сърдечни моменти.
Предстоят епизоди, изпълнени с драматични обрати, нарастващо напрежение и любов, която, въпреки всички пречки, ще намери пътя си. Защото колкото и силни да са опасностите, едно е сигурно – любовта винаги ще победи!
Юсуф е заспал в стаята на Нана.
Нана си спомня думите на Идрис, който я укорява, че постоянно спасява живота на Яман, че май е забравила, че той е убил брат ѝ.
– Не мога да спечеля доверието му. Все едно отново съм в началото. Но дадох обещание на брат си. Ще го изпълня на всяка цена! – мърмори си Нана.
В същото време чува, че в коридора Яман говори с някой по телефона.
– Той иска да умре? Добре! Нека ме почака. Аз идвам!
Нана е шокирана
– Убиец! Пак ще убие човек. Ако не мога да докажа, че е виновен за смъртта на брат ми, но ще докажа това!
Нана тръгва след Яман.
Айнур се опитва да я спре:
– Къде отиваш, Пепеляшке? След г-н Яман ли тръгваш?
– Махни се! Имам работа!
– Казвам ѝ да стои далеч от него, а тя все по-близо и по-близо приближава… –мърмори Айнур.
Нана се качва в такси и започва да го следи. Яман спира колата и излиза от нея, Нана също слиза от таксито, но изгубва Яман от погледа си.
– Къде е? Проклятие! Изгубих го.
В този миг Яман, гневен, застава пред нея.
– Какво правиш тук? Как посмя да ме следиш?
– Аз… не съм…
– Престани! Откакто тръгнах от имението, си по петите ми. Защо?
– Защото си убиец! Чух разговора ти по телефона. Дойде да убиеш човек, но няма да ти позволя!
– Махни се! Чакай ме в колата! – заповяда Яман и хваща Нана.
– Пусни ме! Няма да мълча! Ще убиеш ли и мен, както онзи човек? Помощ! Той е убиец!
Яман я хваща силно.
– Качи се в колата! – нарежда Яман. Нана се дърпа, а той насила я блъска вътре и заключва колата.
– Какво правиш? Не можеш да ми отнемеш това право!
– Сега нямам време за теб! – отвръща Яман и се отдалечава.
– Отвори вратата! Помощ! Помощ! – крещи Нана, докато вижда, че един от задните прозорци е отворен и тя излаза през него.
Нана тръгва в посоката, в която тръгна Яман. Тя го вижда в двора на една къща, да говори с някакъв мъж.
– Там е! Ще го убие! – мисли си Нана.
Камерата се завърта и ни показва отчаян мъж, паднал на колене пред Яман.
– Простете ми, г-н Яман. Сгреших.
Гласът на Яман е твърд, но прониква дълбоко в сърцето:
– Как можа да направиш това? Ти си баща! Жена ти почина, да, но ти имаш деца. Как ще им отговориш? Ако тя беше жива, щеше ли да иска да ги оставиш? Ако я обичаш истински, ще се грижиш за тях. Те имат нужда от теб!
– Не мога да понеса болката – хлипа мъжът. – Всяка сутрин мисля за нея, всяка вечер я сънувам. Искам да умра!
– Това ли е любов? Да оставиш децата ѝ сами? – изригва Яман. – Дори да я няма, ти трябва да живееш така, сякаш е до теб. Да си силен!
Тогава Яман си спомня димите на Сехер: „Ако обичаш някого, обичаш и неговия свят. Нито врагове, нито смъртта могат да ви разделят. Само жаждата за отмъщение и кръвта по ръцете ти, може да го направи.“
Яман повдига отчаяния мъж.
– Да отнемеш живот, свой или чужд, значи да убиеш целия свят. Няма да го направиш. Изправи се. Когато децата ти дойдат, нека видят баща си силен. Те са ти поверени! Не забравяй това!
Камерата показва погледа на Нана – тя е разтърсена. Яман застава пред нея.
– Аз… мислех, че… – шокирана е от видяното преди малко.
Яман я прекъсва рязко:
– Мислеше какво? Качи се в колата. Хайде!
Вечер е. Нана и Яман пристигат в имението. Яман слиза от автомобила и се насочва към къщата. Нана гледа след него и си спомня думите, който Яман каза на мъжа: „Да отнемеш живот, това значи да убиеш целия свят. Това научих. Да отнемеш собствения си живот е също толкова тежко, колкото да убиеш друг човек. Това е убийство. И ти няма да го направиш!“
„А ако този човек… наистина не е убиецът на брат ми?“ – мисли си Нана и тръгва към същата.
Камерата ни показва Айнур, която наблюдава Нана през прозореца.
– Този път прекали, Нана. Мислиш ли се за господарка на къщата? След като не ме слушаш, аз знам какво ще направя. Истината ще излезе наяве! – заканва се Айнур.
Камерата следва всяка нейна крачка, докато се отправя към Яман. Очите ѝ горят от решителност:
– Г-н Яман… г-н Яман… има нещо много важно, което трябва да знаете…
Айнур стои пред Яман със самодоволна усмивка.
– Г-н Яман, ще ви покажа снимката, за да видите с очите си!
Нана стои спокойна и непоколебима, не сваля поглед от нея. Айнур се рови в телефона си, но пръстите ѝ започват да треперят.
– Беше тук… беше тук, а сега не мога да я намеря… – погледът ѝ бягат неспокойно по снимките в телефона ѝ.
Камерата улавя погледа на Нана – победоносен и уверен, че Айнур нищо няма да покаже.
Яман, загубил търпение, изрича рязко:
– За какво говориш?
Айнур заеква:
– Г-н Яман… аз… щях да ви покажа снимката, но вече не мога да я намеря.
Нана мълчи, а Айнур прави опит да се измъкне:
– По-добре е да ви кажа, г-н Яман…
Яман чака, но в същото време Айнур си спомня предупреждението на брат ѝ Дженгер: „Айнур, това е последният ти шанс. Ако направиш още една грешка, кълна се, ще те изхвърля от имението със собствените си ръце. Разбра ли?“
Айнур мисли панически: Как да го докажа? Той ще помисли, че лъжа. Брат ми ще ме изгони. Ще ме пратят далеч.
– Г-н Яман, аз… аз видях… един играчка за Юсуф – казва накрая тя с фалшива усмивка. –Всъщност за това исках да ви кажа.
Нана повдига вежди.
– Лош късмет. Сигурно си я изтрила по грешка.
Айнур я поглежда ядосано, а Яман нетърпеливо изсумтява:
– Не ме занимавай с такива неща. Говори с брат си. – и се качва по стълбите.
– Съжалявам… – прошепва Айнур, но в очите ѝ проблясва омраза. Тя хвърля поглед към Нана, която гордо вдига глава като победител.
Айнур се прибира в стаята си, хвърля телефона на леглото и избухва в сълзи:
– Кога го изтри? Кога взе телефона ми, за да го изтриеш? Кога?
Сълзите се стичат по лицето ѝ.
– Безсрамница! Тя ме изложи. Разбира се, че се уплаши и го изтри. Има нещо нередно в тази лицемерка, знам го! Но никого не мога да убедя!
Айнур избърсва очите си и свива устни в решителност:
– Нещо не е наред с тази жена. Защо, ако няма какво да крие, се постара да изтрие снимката?
Действието се връща назад и разбираме, кога Нана е взела телефона на Айнур и е изтрила снимките, на които е с Идрис.
Нана се е добрала до телефона на Айнур в момента, в който тя се опитваше да нахрани Юсуф, вместо Нана. Докато Юсуф игнорира опитите на Айнур, а в стаята влиза тихо Нана. Без колебание взема телефона на Айнур и се оттегля в стаята си.
– Паролата… как е паролата? – шепне си, докато опитва комбинации. И тогава си спомня ревността на Айнур, облечена като Сехер, опитваща се да омагьоса Яман:
– Предупредих те да стоиш далеч от г-н Яман, но не послуша. Не те интересува Юсуф. Искаш само той да вярва, че се грижиш за детето. Отвори очите си!
„Отворени са“, мисли си Нана. „Виждам всичко. Виждам и колко си обсебена.“
Нана въвежда паролата правилно. На екрана изскачат снимки – всички на Яман, заснети тайно, една след друга. Лицето на Нана се ужасява.
– Сега виждам какъв е твоят проблем…
Тя изтрива снимката и връща телефона.
Действието се връща в настоящето и камерата ни принася в стаята на Нана.
Нана седи сама, мислите ѝ се въртят около думите на Яман към отчаяния мъж: „Който убие човек, убива целия свят. Да отнемеш собствения си живот е убийство. И ти няма да го направиш.“
Нана шепне в мрака:
– Възможно ли е такива думи да излязат от устата на убиец? Наистина ли е убиец… или е невинен?
Вратата се открехва и влиза Дженгер.
– Г-це Нана, г-н Яман иска да отидете в кабинета му след пет минути.
Камерата се пренася в кабинета на Яман – въздухът е напрегнат, самият той крачи нервно напред-назад. Вратата се отваря и Нана влиза. Очите им се срещат, неговите, пълни с гняв и недоверие, нейните, с решителност и предизвикателство.
– Добре – казва Нана с твърд глас, – ще ме нахокаш, нали? Хайде, карай ми се, ядосай се, уволнѝ ме, ако искаш. Но какво друго можех да направя? Ти щеше да убиеш човек, а аз нямаше да позволя. Трябваше ли да стоя и да чакам? Не мога да го направя. Уволни ме, добре, уволни ме. Аз никога не се спирам и върша това, което знам, че е правилно.
Яман я гледа с хладно и строго.
– Виждам, че не можеш да се спреш. Всичко знаеш, всичко разбираш… но граници не познаваш.
Нана повдига вежди изненадано.
– Значи… няма да ме уволниш?
– Не – гласът му е като стомана, – но те предупреждавам за последен път. Това, което направи, не е простимо. Даде ми още една причина да не вярвам на никого, най-вече на теб. От този миг насетне ще вършиш само работата си. Единствената ти задача в този дом е Юсуф. Няма да се намесваш в моите действия. Няма да пресичаш линията. Разбра ли?
Яман маха с ръка.
– Махай се сега.
Нана стои неподвижно, неразбираща.
– Защо още си тук? Не ме ли чу?
– Лимея? – прошепва тя.
– Линия! – избухва Яман. – Даже не го казваш правилно. Това е граница. Граница, която няма да прекрачиш.
Нана навежда глава.
– Добре. Разбрах. Съжалявам. Вече се извиних… но при мен винаги е така, направя една грешка и след нея идват още…
Яман въздъхва дълбоко.
– Добре, тръгвам си – прошепва тя и излиза. Камерата показва как той я изпраща с поглед, докато вратата бавно се затваря.
Нана лежи в леглото, но сънят не идва. В съзнанието ѝ отекват думите на Яман: „Да отнемеш собствения си живот е също като да убиеш човек. Това е убийство. Няма да го направиш. Да преминеш този мост е най-трудното. Знам го. Но ще го направиш.“
Нана се изправя и хваща главата си с двете си ръце.
– Достатъчно! Излез от ума ми! – шепне с болка.
Но после чува гласа на Идрис: „Какво става с теб, Нана? Забрави ли целта си? Забрави ли брат си? Погледни се в огледалото и ми кажи – наистина ли искаш да го довършиш? Или го пазиш?“
И пак се връщат думите на Яман: „Наказвам с ръцете си тези, които ме предават. Никога не прощавам грешките.“
Нана затваря очи, разкъсана между всичко, което е чула.
– Идрис е прав… – прошепва объркано.
На следващия ден в кухнята на имението, вратата се отваря с трясък, Айнур нахлува, лицето ѝ пламти от гняв.
– Безсрамница! Изтри снимката, нали? Изплаши се, че тайната ти ще се разкрие. Но не се тревожи, аз ще покажа истинското ти лице. Всички ще разберат коя си.
Нана я гледа спокойно и отвръща със студен тон, почти дума по дума, както ги е чула от Яман:
– Имаш право, но ако бях на твое място, щях да внимавам. Предупреждавам те, не се бъркай в моите работи. Не прекрачвай границата, иначе ще съжаляваш.
Айнур пребледнява.
– За какво говориш?
Нана я поглежда иронично.
– Чувала ли си за ЦРУ, ФБР, КГБ?
– Разбира се. Защо?
Нана се подсмихва:
– Работя за тайните служби на Грузия. Агент съм. Тук съм с мисия.
Очите на Айнур се разширяват. Нана се навежда и добавя тихо:
– Сега, когато знаеш… животът ти е в опасност. – и се засмива.
Погледът ѝ се плъзва към ножа на масата. Айнур също го забелязва и отстъпва назад, уплашена.
– Ще се оправиш, ако действаш така, сякаш нищо не си чула – добавя Нана и прави жест, сякаш прерязва гърло.
Айнур отстъпва, бледа като платно. Нана се усмихва:
– Какво бледо лице… Не се плаши, шегувах се. Май въображението ти е твърде силно. Аз съм само една проста детегледачка. Така че – престани да играеш с мен. Не си губи времето.
Нана взема чашата с мляко за Юсуф и излиза.
Айнур трепери от гняв, гледа ножа и просъсква:
– Коварна змия! Подиграва се с мен, но ще те накарам да съжаляваш. Ако не успея, да не ме наричат Айнур! Ти изтри снимката и аз ще те изгоня от имението!
В салона на имението. Нана и Юсуф рисуват. Момчето я поглежда с усмивка:
– Нана, помниш ли, когато заспах във фермата? Сънувах леля. Яздехме заедно коне.
– Какъв хубав сън, птиченце – шепне тя и го погалва по косата.
Яман, който работи на масата, слуша и преглъща трудно.
Телефонът му звъни. Той излиза на терасата.
– Здравейте, докторе.
– Г-н Яман – гласът отсреща е сериозен, – брат ви получи пристъп и след това спа няколко дни. Свързвам това с разговора ви.
– Ако е така, ще го върна у дома веднага – отвръща Яман решително.
– За съжаление е твърде рано. Не знаем как ще го повлияе връщането там, където е получил травмата. Трябва да действаме бавно. Може да помолите близките му да запишат видео и да говорят с г-н Зия.
– Разбира се. Ще направя всичко за възстановяването му.
В този момент се появява Дженгер.
– Г-н Яман, за утрешната ви среща…
– Сега не е моментът, братко. Кажи на всички в имението да се съберат в салона. Искам да им кажа нещо.
Камерата се отдръпва назад и обхваща целия салон на имението – всички са събрани, напрежението е плътно като мъгла. В центъра застава Яман, строг и замислен. Гласът му отеква и изпълва помещението:
– Току-що говорих с доктора на брат ми. Той каза, че ще бъде добре за Зия да ни види. Ако искате, всеки от вас може да му изпрати видео съобщение.
Лице на Юсуф светва. Очите му блестят от надежда:
– И аз ли мога да му изпратя послание, чичо?
Яман се усмихва леко и го погалва по главата.
– Разбира се, юначе. Това ще направи чичо ти много щастлив.
Неслихан се намесва предпазливо:
– Но, г-н Яман, имахме правило да не говорим за г-н Зия…
– Това правило днес не важи – отвръща Яман твърдо.
Камерата показва лицето на Нана, в ума ѝ се ражда мисъл: „Хайде, Нана… не изпускай този шанс. Разбери къде е брат му.“
Дуйгу, Волкан и Али са заедно в стаята в полицейското управление. Волкан събира документите си, усмихва се леко и казва:
– Случаят ми приключи. Тръгвам си. Ще ви видя утре.
Той излиза, а в стаята остава тишина, по-силна от всяка дума. Очите на Дуйгу и Али се срещат – тя поема дъх и прошепва:
– Али…
Той я гледа хладно, в гласа му има острота:
– Какво искаш?
Дуйгу отваря уста да говори, но думите се заклещват в гърлото ѝ. Погледът ѝ трепери между вина и решителност. Али поглежда към вратата, сякаш бърза да избяга от този разговор.
– Ако имаш какво да казваш, казвай. Аз тръгвам.
Камерата се спира върху лицето на Дуйгу. Тя го гледа настойчиво, но не успява да изрече нито дума.
По-късно Волкан убеждава Дуюгу да напише писмо до Али.
– Това е единственият начин да му обясниш всичко – казва той.
Дуйгу се колебае, но в дълбоката си душа знае, че Волкан е прав. Трябва да го направи.