„Далечен град“: Тайна за бащата на Баран разтърсва Аля

Аля пропуска обаждането на Джихан. В „Далечен град“ Аля получава телефонно обаждане от Джихан. Тя вижда екрана, но не отговаря. Не и сега. Предстои ѝ среща, която е важна за нея самата, а не за брака им, не за имението, не за ничии интриги.

Мъжът, с когото се среща, бързо осъзнава, че Джихан не ѝ е казал истината. И това не го изненадва.

Той ѝ казва тихо, че очаквал точно такъв изход.

Аля го гледа объркано. Какво е трябвало да чуе от Джихан? Какво е скрил този път?

Тогава тя чува шокиращата истина:

Джихан и Боран имат различни бащи.

Далечен град: Аля изобличава Садакат пред всички

Аля се връща в имението. Влиза с увереност, която не е от гняв, а от ясното усещане, че трябва да разбере всичко докрай.

Сяда срещу Садакат и пред цялото семейство задава въпроса, който разцепва тишината:

„Еджмел ли е бащата на Боран?“

Стаята застива.

Погледите се разширяват.

Никой не вярва, че Аля е открила тази информация.

Аля усеща, че никой в този дом не е искрен. Никой не е прозрачен. Никой не заслужава доверие.

 Болката на Аля и лицето на майка ѝ

По-късно Аля се среща с майка си. Жената е разстроена. Казва ѝ, че е искала да я спаси, да я защити, да я предпази.

Но Аля чува друго.

Не спасение.

А предателство.

Тя прошепва, че я е продала. И не може да удържи сълзите си.

Разговорът с Джихан променя усещането

Джихан казва, че никога не е виждал Аля в такова състояние. Че дори го е уплашило. Но и че е видял нещо друго – сила.

Сила, която тя самата не усеща.

Той я сравнява с Феникс. Казва, че каквото и да преживее, колкото пъти да я изгорят до пепел, тя пак ще се изправи.

Пак ще се роди.

Пак ще върви.

Аля слуша тези думи и за първи път отдавна усеща спокойствие.

Малко. Крехко. Но истинско.