“Далечен град”: Предателството от миналото

„Далечен град“: Джихан води Шахин в имението, за да се изправят заедно пред Садакат и Хасан. Той не губи време и пита чичо си защо е криел самоличността си, докато е работил за Еджмел. За да го принуди да говори, насочва пистолет към главата му. Обвинява го директно, че заедно със Садакат са примамили Еджмел в капан, за да попадне в затвора. Садакат признава, че това е вярно.

Шахин пита всички кого всъщност е предал в тази история. Джихан е убеден, че Еджмел е трябвало да стане лидер на Албора, но майка му никога не би позволила това. Наре, Кая и Джихан носят дълбоко разочарование – за тях Садакат е съсипала живота им с решенията си. Джихан подозира, че между майка му и Еджмел има нещо повече, но тя отрича. Въпреки че признава грешките си пред Шахин, той вярва, че и Еджмел не е невинен.

Скрити конфликти и нови тревоги

Кая разказва на брат си за боя в университета, но премълчава, че момчето е приятел на Демир. Демир междувременно убеждава момчето да се бори за Зерин и да не се отказва. Дениз моли Джихан да го разведе из земите им, а това временно го откъсва от напрежението в дома.

Близост, която се разпада

Вечерта Алия отива да легне при сина си, но Дениз ѝ казва да се върне в собствената си стая. По-късно Джихан открива, че тя е спала на земята до леглото на момчето. Междувременно той заявява на Надим, че няма да знае кога и къде ще бъде предадена стоката. Само шепа хора са посветени – Кадир, Старчето, Кая, Ерол и Халис.

Опасната клетва на Садакат

Садакат, убедена, че трябва да превърне Дениз в наследник на Албора, пренебрегва Алия и прави първата крачка към изпълнение на клетвата си. Алия обаче се сблъсква с още по-суровото лице на тези земи – разбира, че свекърва ѝ е завела Дениз да ловят птички. Ужасът ѝ стига връх, когато вижда как Садакат подава пушка на детето. Тя се намесва и я спира.

Урок за живота, който боли

Дениз се сърди на майка си и се отдръпва. За да го върне към себеси, Алия го води във ветеринарна клиника, където лекуват ранени животни. Там му показва, че всяко същество има живот и стойност и го учи да не гледа на страданието като на забавление.