„Имало едно време в Чукурова“: Бетюл открива тайната на Мехмет

Фикрет и напрежението между мъжете. В новия епизод на „Имало едно време в Чукурова“ Фикрет е раздразнен от факта, че Мехмет се държи сякаш имението му принадлежи. Той идва, когато пожелае, и това вбесява Фикрет. Лютфие се опитва да го успокои, напомняйки му, че е сгоден за Зюлейха и има право да бъде до нея, когато поиска. Фикрет прекъсва отпуска си, за да се върне при любимата си, но вместо спокойствие, отново се сблъсква с Мехмет.

Лютфие го предупреждава да не се държи толкова ревниво, защото това не му подхожда и хвърля сянка върху връзката му със Зюлейха.

Бетюл и завистта, която я разяжда

Бетюл не може да скрие гнева си – тя е наранена от поведението на Фикрет. Болката ѝ расте всеки път, когато той оставя всичко и тича при Зюлейха. Мехмет, според Фикрет, е опасен човек и той не иска да оставя Зюлейха насаме с него.

Бетюл обаче е решена да говори с Фикрет, независимо от предупрежденията на майка си. Жената я спира – напомня ѝ, че първо трябва да се омъжи за Фикрет, а чак след това може да търси обяснение. Думите ѝ са студени и пресметнати – бракът за нея е по-важен от чувствата на дъщеря ѝ.

Неочакваната находка на Бетюл

На следващия ден Бетюл пристига в имението. Въздухът е напрегнат – от стаята на Хаминне се чуват тревожни викове. Възрастната жена търси снимка на Абдул Паша и не може да я открие. Бетюл решава да ѝ помогне. Докато преглежда старите албуми, намира фотография, на която Демир е заедно с Мехмет. Но зад снимката има нещо, което я смразява – подписът „Хакан Гюмюшоглу“.

Това име я поразява. Бетюл разбира, че Мехмет може да крие нещо много по-дълбоко, отколкото някой предполага. Когато Хаминне иска да ѝ вземе снимката, Бетюл отказва да я върне. Минутите по-късно тя излиза от стаята – пребледняла и разтреперана.

Смърт и тайна

Малко след това Бетюл с ужас съобщава на майка си, че Хаминне е починала. Но не е сама – има свидетел, който я е видял да излиза от стаята на възрастната жена. Сянката на подозрението пада върху нея.

Междувременно Мехмет се забърква в нов скандал. Разпален от спор с прокурора, той губи самообладание. Когато му напомнят да спазва субординацията, Мехмет реагира импулсивно и удря държавния служител в лицето. С това действие той не само предизвиква съдебни последствия, но и показва колко опасен може да бъде, когато се чувства заплашен.

Финален цитат

„Най-страшните тайни не се крият в миналото, а в хората, които се опитват да ги забравят.“