„Имало едно време в Чукурова“: Севда посява съмнение

„Имало едно време в Чукурова“: Севда опитва да убеди Демир, че Зюлейха не е забравила Йълмаз. Тя му казва, че Зюлейха всеки ден ходи на гроба му, че още страда по миналото и че се преструва на вярна, само за да го накаже за болката, която ѝ е причинил. Думите ѝ попадат като отрова в съзнанието на Демир и сеят съмнение.

Две жени и една вина

След това Севда отива при Умит, за да ѝ каже, че е изпълнила обещанието си. Признанието ѝ обаче звучи горчиво – моли Умит да се откаже от тази любов, защото Зюлейха не заслужава такава жестокост. В очите на Севда се чете страх – страх, че отмъщението ще погълне всички.

Срещата на Зюлейха и Фикрет

Фикрет звъни на Зюлейха и я моли да се срещнат. Казва, че иска да обясни всичко и да сложат край на враждата. Тя се съгласява. Когато двамата се виждат, Зюлейха не подозира, че отстрани Умит снима всеки техен поглед, всеки жест, за да използва снимките по-късно като оръжие.

Демир разбира истината

Демир скоро научава какво се е случило. В ума му всичко се подрежда – Фикрет и Умит са действали заедно, за да го унищожат. За него няма съмнение – те искат война. Демир иска да чуе от устата на Фикрет как точно са планирали края му. Гневът му е като пожар, който не може да бъде спрян.

Избор между живот и смърт

Демир предупреждава Фикрет – ако остане още миг на това място, ще се превърне в убиец. Или ще го убие, или сам ще умре. Съдбата им вече е вплетена в една и съща трагедия. Мюжган трябва да реши дали ще остане до мъж, чиято омраза може да го погуби.

Арестът на Демир

Малко по-късно полицията пристига. Демир е арестуван по обвинение в незаконно нахлуване и опит за убийство. Докато му поставят белезниците, той не откъсва поглед от Фикрет. В този миг между тях няма нито думи, нито оправдания – само мълчание, натежало от всичко, което никога няма да си простят.