„Имало едно време в Чукурова“: Джумали моли Зюлейха за милост

„Имало едно време в Чукурова“: Джумали умолява Зюлейха да не го разделя от дъщеря му, защото се страхува да не я загуби завинаги. Междувременно в Чукурова започват да се разпространяват слухове за нападението срещу Демир, което разпалва нови разговори и напрежение в града.

Състоянието на Керем Али постепенно се подобрява и това носи облекчение на всички, които се тревожеха за него.

Последните думи на Севда и колебанията на Демир

Преди да издъхне, Севда успява да признае на Демир, че никога не е предавала доверието му. Това разтърсва Демир и оставя дълбока следа в съзнанието му.

Шермин пита Демир дали би приел Юмит и детето, ако някога се върне. Въпросът я мъчи, защото вижда напрежението, което продължава да тегне над всички.

Инцидентът на път за Мардин

По време на пътуването си към Мардин Али Рахмет блъска човек, който умира на място. Фекели веднага заповядва на Четин да уведоми властите. Четин обаче е готов да поеме цялата вина вместо него, убеден, че така ще предпази Али Рахмет от големи неприятности.

Зюлейха предлага на Бетюл работа във фирмата им като юридически съветник — жест, който изненадва много хора в имението.

Демир се опитва да прикрие следите

За да защити Юмит, Демир поставя тялото на Севда в багажника на колата. След това изпраща Юмит в Истанбул с обещанието, че ще се погрижи за майка ѝ и ще държи всичко под контрол.

Междувременно Четин се явява в полицията и признава, че той е блъснал човек по време на път. Полицаите го арестуват, без да подозират истината. Али Рахмет категорично отказва да приеме неговата саможертва.

Зюлейха усеща, че Демир крие нещо

Демир съобщава на Зюлейха, че трябва спешно да отиде в офиса. Тя веднага разбира, че той укрива нещо важно, и настоява да ѝ каже истината. Напрежението между двамата расте, а тайните започват да тежат все повече.