Бетюл взема контрола над холдинга

„Имало едно време в Чукурова“ навлиза в нов етап, след като Бетюл окончателно поема холдинг „Яман“. Сделката е приключена и вече никой не може да ѝ отнеме придобитото. Докато тя затвърждава позициите си, Демир и Али Рахмет са арестувани и държани в отделни килии, откъснати един от друг и от света, който познаваха.

Имало едно време в Чукурова и капанът около Демир

Фикрет успява да се срещне с Демир и му съобщава, че всички важни документи вече са в негови ръце. Демир е готов да разкрие цялата истина, ако това може да го спаси от окончателен арест, но подобно признание би хвърлило вината върху Юмит. Проблемът е, че доказателствата срещу самия Демир са твърде много. Той е погребал Севда със собствените си ръце, а свидетели са го видели как я изгонва от дома с пистолет. Отпечатъците му са навсякъде, уликите са неоспорими и спасение няма, ако Юмит не признае вината си.

Грешката, която съсипа всичко

Една слабост и едно фатално решение се превръщат в причина за всички последвали беди. Демир знае, че трябва да се измъкне възможно най-бързо, но не вижда изход. Фикрет обаче твърди, че има план, макар и рискът да е огромен.

Признанието пред прокурора

Зюлейха отива при прокурора и потвърждава, че именно Юмит е убила Севда. Истината е още по-болезнена – Юмит не е искала да отнеме живота на майка си. Всичко се е случило случайно, в момент, в който Севда се е опитала да защити Демир.

Изчезването и новото начало

След бягството си Демир първоначално е решен да отмъсти на Хакан за отвличането на дъщеря му. Но когато имението му е подложено на нападение, той внезапно изчезва без следа. За Зюлейха това означава още един срив. Тя отново е принудена да започне от нулата, както е правила толкова пъти преди.

Ще ѝ стигнат ли силите този път

Зюлейха винаги е оцелявала, водена от надеждата, че някой ден всичко ще се подреди. Но сега дори тя не е сигурна дали ще намери сили да продължи. Миналото не я пуска, а бъдещето изглежда по-несигурно от всякога.