winless
„Имало едно време в Чукурова“: Зюлейха прави крачка към Йълмаз, но сенките не отстъпват
В новия епизод на „Имало едно време в Чукурова“ тишината е измамна – под повърхността на болката зреят нови истини, стари вражди и спотаени чувства.
„Имало едно време в Чукурова“: Сабахатин се колебае, Зюлейха си тръгва с наранено сърце
Състоянието на Зюлейха тревожи дори Сабахатин. Упреква Демир, че я е довел до ръба, но в крайна сметка решава да я изпише. Болката в очите ѝ остава неизречена.
Вестта за Хатип ужасява всички, Гафур е блед
Четин съобщава страшното – Хатип е намерен мъртъв. Студ сковава душите. Гафур едва стои на краката си. Хюнкяр решава да иде лично при Наджие – с лице, в което се чете повече от съболезнование.
Йълмаз посреща сина си, сърцето му се пречупва
Йълмаз моли Гюлтен да доведе Зюлейха. И тя го прави – не сама, а с Аднан в ръце. Йълмаз прегръща сина си за пръв път като баща. В този миг светът спира.
Буря над Чукурова: мафия, кръв и отмъщение
Фекели събира елита на Чукурова. Призовава към възмездие – иска мафията от Анкара да отговаря за стореното. Демир се съгласява. Предлага да се обединят. Мафиотите обаче вече знаят – и не са склонни да чакат атаката със скръстени ръце.
Йълмаз и Зюлейха – болка, прошка и безпощадна яснота
Зюлейха го пита – простил ли ѝ е? Йълмаз само прошепва, че тя трябва да му прости. Били са марионетки в чужди игри. Зюлейха го моли – не бързай. Само една грешка ще ни отнеме всичко.
Хюнкяр отвръща гръб на Демир
В имението не го пускат. Собствената му майка затваря вратата пред лицето му. Казва, че щом е избрал Севда, тя не иска повече да го вижда. Демир си тръгва – със стиснати юмруци и горяща обида.
Мюжгян трепери, Зюлейха мълчи
Мюжгян усеща, че тайните й висят на косъм. Бехидже я съветва да не се меси – Зюлейха със сигурност крои нещо. Мълчанието ѝ е по-страшно от всяка закана.
Скандал в дома на Фекели
Йълмаз избухва. Напада Мюжгян. Обвинява я, че е тласнала Зюлейха към самоубийство. Али Рахмет се намесва – казва, че онази вечер Мюжгян е била у дома. Кара Йълмаз да се извини.
Йълмаз го прави. Но думите му са като камъни. Простил ли е наистина? Или просто се подчинява?
Цитат от епизода:
„Най-дълбоките предателства не идват от враговете, а от онези, които са стояли до теб, когато си падал.“