“Имало едно време в Чукурова”: Любов, вина и нови напрежения разтърсват Чукурова

“Имало едно време в Чукурова”: Бахтияр казва на Фикрет, че Мюжгян все още го обича. Съветва го да действа в полза както на нея, така и на себе си, без да я наранява повече.

Междувременно Демир подава жалба в полицията за изчезването на Зюлейха. Юмит звъни на него, но телефонът е вдигнат от Севда, което кара лекарката да затвори внезапно. Полицаите съобщават, че трябва да изчакат кучета от Анкара, за да продължат издирването.

Търсенето дава резултат – Зюлейха е намерена в гората, в безсъзнание, хваната във вълчи капан. Демир я вдига на ръце и я откарва в болницата, докато Юмит наблюдава сцената от балкона си. Лекарите съобщават, че е в стабилно състояние, но е обезводнена. Демир признава, че не може да живее без нея.

Раздяла и разочарования за Фикрет и Мюжгян

Мюжгян отива при Фикрет във фабриката и го пита как е допуснал бившата му приятелка да посегне на живота си. Фикрет се опитва да ѝ обясни, но тя отсича, че между тях вече няма връзка – оттук нататък са само двама непознати, които живеят под един покрив.

Финансов удар за Гюлтен

Гюлтен разбира, че Четин е задлъжнял. Ако не върне заема, ще ѝ вземат земите, които Хюнкяр ѝ е оставила.

Любовта връща Зюлейха към живота

Когато Демир я пита какво е правила в гората, Зюлейха признава, че не помни. Юмит наблюдава отдалеч щастието между двамата и страда в мълчание. Демир я моли да си спомни какво се е случило.

С времето близостта им става още по-силна. Те се целуват, а Юмит става свидетел на това и се прибира разстроена в кабинета си. Зюлейха признава на Демир, че го обича. Споделя, че не е разбрала кога се е влюбила в него и че ревността ѝ е била знак за чувствата ѝ. Демир ѝ иска прошка за болката, която ѝ е причинил. Зюлейха отговаря, че всичко вече е зад гърба им и е време да гледат към бъдещето заедно.