winless
Баран прекарва три месеца в мъчително търсене, обзет от вина и ярост, решен да открие съпругата си. Вижте какво ще се случи в епизод 166 и 167 на турския сериал „Кървави цветя“.
По време на сватбата Баран е ранен, а Дилан е отвлечена. Раната на Баран е сериозна. Той е съсипан от мисълта, че не е успял да защити жена си. Нападението непрекъснато се връща в ума му. Не може да си прости, че не е успял да опази Дилан. Не разбира кой я е отвлякъл, къде е и какво е станало с нея.
Минават три месеца от сватбената нощ. Баран търси Дилан всеки ден. Посещава гроба на майка си и ѝ разказва за болката и решимостта си. Казва ѝ, че всички повтарят как времето лекува раните, но за него времето е враг. Всеки изминал ден му отнема още малко от спомена за Дилан. Той е изтощен, а липсата ѝ го задушава. Силите му са на края.
Дилан е държана в плен на неизвестно място. И тя страда, вика за Баран, без да знае къде е той. Надява се отчаяно, че той я търси. Спомня си ужаса на нападението. Тя е решена да избяга и да се върне при Баран. Повтаря си, че нищо лошо не му се е случило. Повтаря го като молитва, за да остане силна. Жената, която я държи в плен, се казва Сабиха. Тя следи всяко действие на Барaн и семейството му. Баран е непоколебим. Ще открие Дилан и ще я върне, каквото и да му струва. Обещава да отмъсти на тези, които са посегнали върху живота им.
Сабиха разговаря с Хавин за Дилан. Казва, че е дала обещание да отмъсти на човек, който е съсипал живота им, и че този ден е настъпил. Според нея Баран Карабей плаща за стореното и ще продължи да плаща. Въпреки жестокостта си Сабиха признава, че Дилан е силно момиче и че единственият ѝ грях е, че се е омъжила за грешния мъж. Нарича я невинна жертва, която плаща за грешките на съпруга си. Хавин се тревожи, че Карабей ще ги открие. Сабиха е спокойна и твърди, че дори това да стане, тя има резервен план.
Междувременно малката Ягмур рисува. Джеврие иска да види рисунката и потръпва, когато разбира, че Ягмур е нарисувала сцената от нападението. Джевдет я успокоява, че терапевтът смята рисуването за полезно.
Дилан отново се опитва да избяга, но я залавят. Един от похитителите ѝ казва, че вече три месеца опитва и че трябва да се откаже, защото няма да успее.
Баран остава сам с мислите за по щастливите дни. Спомня си разговорите с Дилан, топлината им, връзката им. Спомня си как тя казва, че е свикнала да го има до себе си. Тези спомени го утешават, но и разкъсват. Той няма да приеме твърдението, че тя може да е мъртва.
Сабиха е сигурна, че може да надхитри Баран. Следи всяка негова стъпка и се готви да премести Дилан в чужбина, преди да е станало късно. Но внезапен анонимен сигнал променя всичко.
Баран и хората му щурмуват дома ѝ и започва тежка престрелка с охраната на Сабиха. Баран си проправя път напред и се изправя срещу Сабиха, която се прави на невинна и заплашва да се обади в полицията. Той не обръща внимание и претърсва всяка стая, като вика за Дилан.
Баран намира Дилан, но тя реагира по начин, който той никога не би могъл да си представи, като му казва да „изчезва оттук“. Баран не може да разбере тази реакция.