Вижте какво ще се случи в епизод 170 на турския сериал „Кървави цветя“.
Баран чува Дилан да говори по телефона и се ядосва. Дилан бързо се защитава и отказва да обясни каквото и да било. Тя му казва да я остави на мира. Баран вижда, че думите ѝ не съответстват на поведението ѝ. Тя изглежда уплашена и отчаяна. Той е сигурен, че тя е принудена да се държи по този начин.
Дилан най-накрая признава, че се страхува. Казва, че се страхува да не я върнат в имението, което нарича затвор. Страхува се да не изгуби отново свободата си и бъдещето си. Казва, че веднъж е спечелила стипендия, за да учи в чужбина, и всичко е било готово, преди Баран да влезе в живота ѝ. Твърди, че е искала да си отмъсти, защото мечтите ѝ са били отнети. Баран ѝ напомня, че се е опитал да ѝ помогне да замине в чужбина и да учи, но тя е отказала помощта му.
Баран отвежда Дилан в дома на Сабиха. Той пита Сабиха защо се е обадила на Дилан. Сабиха казва, че е намерила Дилан на пътя в деня на сватбата ѝ, помогнала ѝ е и ѝ е предложила защита. Баран не е съвсем убеден в думите ѝ.
Сабиха казва, че е наела Дилан като консултант, след като е прочела академичната ѝ работа. Компанията на Сабиха произвежда билкови медицински продукти и иска да използва изследванията на Дилан. Дилан потвърждава това, като казва, че нейният съветник е похвалил дисертацията ѝ и е предложил да се обърне към фармацевтични компании, но животът ѝ се е променил и тя не е могла да го направи.
Баран иска да види стаята на Дилан, ако тя наистина е живяла в дома на Сабиха. Дилан не имала стая в къщата на Сабиха, но тя се намесва и се опитва да скрие това. Въпреки това Баран е подозрителен.
В имението семейството е щастливо, че Дилан се е върнал. Те виждат, че тя все още е разтърсена от случилото се. Кудрет предлага, че може би Баран и Дилан трябва да прекарат известно време сами, може би дори да отидат на меден месец.
Когато Баран и Дилан си тръгват, Сабиха прошепва на Дилан, че не трябва да изпуска самолета. Тя я предупреждава, че ако закъснее, Баран ще умре. Сабиха следва внимателно плана си за отмъщение, водена от загубата на дъщеря си Гюлша.
Баран се среща с Керем, който е разследвал Сабиха. Керем съобщава, че досието на Сабиха е перфектно. Тя е уважавана бизнесдама в областта на здравеопазването. Съпругът ѝ е починал преди десет години, а дъщеря си е загубила при автомобилна катастрофа. Оттогава тя се е оттеглила от социалния живот. Известна е с това, че помага на хората и дава стипендии.
Баран отказва да повярва, че тя е невинна. Той казва, че жена, която държала някой скрит в продължение на месеци, не може да бъде добър човек. Той е убеден, че Дилан не е могла да се свързва с никого. Баран казва на Керем да проучи всяка подробност от живота на Сабиха – от това къде ходи до това какво яде. Той е сигурен, че тя има слабост и той ще я открие.

Кудрет провежда сърдечен разговор с Дилан. Той ѝ разказва за трудното детство на Баран, как е загубил майка си и е носил болката си мълчаливо. Казва, че Баран е намерил покой, когато Дилан е влязла в живота му, но когато тя е изчезнала, цялата мъка, която е пазил в себе си, се е изляла навън. Кудрет обяснява как Баран я е търсил всеки ден, почти не е ял и не е спал. Той се извинява, че я е разстроил. След разговора Баран намира Дилан да плаче. Той ѝ казва, че човек, който е планирал отмъщение, не би плакал така. Казва, че знае, че тя никога не би го изоставила.
Дилан се срива. Баран я пита защо плаче, ако историята ѝ за отмъщението е вярна. Той ѝ казва, че тя не може да го напусне. За миг Дилан омеква. Тя признава, че не може да го напусне, че би умряла без него. Обещава да му разкаже всичко. Дори предлага да избягат заедно на далечно място, където никой не може да ги достигне, където ще могат да отгледат децата си на спокойствие.
Изведнъж обаче изражението ѝ се променя. Става студена и дистанцирана. Казва, че го е напуснала по своя воля. Казва, че е искала да види безпомощното му изражение. Баран е съкрушен, но ѝ казва, че тя лъже и някой я принуждава.
По-късно Дилан си мисли. Тя се извинява на Баран за всичко, което го е накарала да преживее. Казва, че трябва да си тръгне. Надява се, че някой ден пътищата им отново ще се пресекат и че дори да е последният ѝ ден, тя ще го чака. Тя го моли да не затваря сърцето си и да намери отново щастието. Единственото ѝ желание е един ден да може да му обясни истината и когато този ден дойде, той да ѝ прости.
