Кървави цветя – Епизод 174 (Ето какво ще видим)

Баран спира Дилан, когато тя тръгва да си отива. Тя му казва, че просто иска да се разходи и да си поеме въздух. Признава, че не иска да се връща в имението. За нея то никога не е било дом. Винаги го е чувствала като затвор, място, където е държана насила.

Джихан информира Баран за изненадата, която подготвя за Дилан. Той се колебае. Казва, че тя не е добре и че може би моментът не е подходящ. Джихан настоява. Според него Дилан трябва да се почувства обичана и да си спомни, че има семейство. След малко убеждаване Баран се съгласява, но ги моли да не прекаляват. Иска само най-близките хора да присъстват, за да не я натоварят.

Ханифе и семейството ѝ мислят как да се свържат с Дилан. Ханифе звъни на Кадер в имението и разбира, че Дилан и Баран не са заминали на меден месец, защото Дилан се е разболяла. Тя се притеснява, защото никой не ги е уведомил. Съпругът ѝ Сейит я успокоява. Казва, че Дилан сигурно просто е изморена и че ще заминат по-късно. Ханифе обаче усеща, че нещо не е наред.

Дилан седи сама и се пита колко още може да издържи. Всяка лъжа, която казва на Баран е като отрова за нея. Всеки път, когато вижда разочарованието в очите му, нещо в нея се чупи. Тя разбира, че когато нараняваш човека, когото обичаш, сам ставаш още по-нещастен. Въпреки това чувства, че няма избор. Не може да загуби Баран и семейството си.

Дилан продължава да лъже. Сабиха тайно ѝ дава телефон. Баран я хваща да говори по нехп. Иска да знае с кого е разговаряла и ѝ взема телефона. Дилан му казва, че не е длъжна да му дава обяснения. Баран ѝ отвръща, че щом носи неговата фамилия, му дължи обяснения. Когато тя заявява, че може да звъни на когото пожелае, той хвърля телефона във водата. Казва ѝ, че оттук нататък няма да говори с никого без негово разрешение. Дилан му казва, че не може да я контролира. Баран я предупреждава, че старият Баран вече го няма и че нещата вече ще стават както той каже.

Дилан седи в градината. Кудрет се приближава и ѝ разказва за миналото си. Споделя как, когато е бил болен и не е можел да говори, е идвал тук и е оставял природата да го успокоява. Казва, че тогава е гледал живота отстрани, сякаш между него и света е имало стъкло. Гледал е семейството си и е мечтаел отново да бъде до децата си, да ги прегръща и да тича с тях. Обяснява, че да си баща означава да вдигаш детето си, когато падне, и да го разбираш без думи. Казва на Дилан, че в това имение тя има баща, който ще я държи за ръка и ще я подкрепя.

Джихан организира семейна вечеря, за да може Дилан отново да се почувства част от семейството. Баран я извежда на разходка, за да даде време на всички да се подготвят. Дилан пита защо излизат. Баран мълчи. Когато тя заплашва да се върне сама, Баран признава, че Джихан подготвя изненада и не иска да го разочарова.

Между тях избухва сериозен спор. Дилан заплашва, че отиде на вечерята, ще признае, че е избягала и че всичко е било за отмъщение. Баран смята, че тя блъфира, но ѝ казва, че независимо от всичко тя ще остане в тази къща и ще си плати. Нарежда ѝ да се приготви бързо и иронично добавя, че трябва да изглежда красива, когато разкаже всичко на семейството.

Семейството се събира за вечеря. Дилан се измъчва отвътре. Чуди се как да съсипе надеждите на семейството си. Баран я намира навън и я пита саркастично дали ѝ е харесало вниманието и любовта. Тя признава, че ще продължи да играе ролята си. Той ѝ казва да се върне при другите, но тя отказва и иска да остане навън.

Сабиха вижда снимка от вечерята в интернет и пише на Дилан. После ѝ се обажда и я пита защо гледа Баран с любов, а не с омраза. Дилан обяснява, че засега трябва да се преструва, въпреки че отношенията ѝ с Баран са ужасни. Междувременно Баран нарежда на Керем да продължи разследването на Сабиха и да не пропуска нищо.

Дилан седи в стаята си и си помня момента, в който разбира, че обича Баран. Спомня си как всичко, което ги е разделяло, всъщност ги е сближавало. Баран влиза. С ирония ѝ казва да се отърве от всичко, което ѝ напомня за връзката им и започва да хвърля вещите ѝ. Казва ѝ да изхвърли всичко.

Дилан се съгласява и отива да изгори всичко. Хвърля спомените им в огъня с надеждата, че така Баран ще разбере, че нямат бъдеще. Докато огънят гори, тя осъзнава, че предметите могат да изчезнат, но спомените не. Баран е в сърцето и ума ѝ. Той е нейната надежда и сила. Нищо не може да го изтрие.

Дилан казва на Баран, че не иска да вижда лицето му и че не може да бъде в една стая с него. Заявява, че не е и никога няма да бъде негова съпруга. Баран взема решение. Казва ѝ, че от този момент нататък тя ще спи в неговата стая, до него.

Деря продължава да притиска Фърат да се ожени за нея. Гюл става свидетел на честите им караници и се чувства неловко.

Джеврие се тревожи за възможното посещение на Мелтем. Страхува се, че Ягмур ще бъде наранена. Казва, че няма да позволи това да се случи. Мелтем обаче е решена и планира да дойде въпреки всичко.