winless
Дилан и Баран се сбогуват, но когато тя се връща при семейството си, майка ѝ я отблъсква и не я приема в дома си. Решението на Баран да освободи Дилан предизвиква бунт в семейството, Вижте какво ще се случи в епизоди 64 на турския сериал „Кървави цветя“.
В предишните епизоди на сериала „Кървави цветя“ Баран се съветва с Ахмет за дилемата си. Ахмет му казва, че да не прави нищо е по-лошо от грешния избор, и че трябва да действа. Баран заважда Дилан на изпити в университета, въпреки че тя се пита какъв е смисълът, ако никога няма да бъде свободна да работи.
В драматичен момент Баран събира цялото семейство и обявява, че Дилан е свободна – пуска я да си върви. Дилан се сбогува с Кадер и заминава за дома си.
Дилан и Баран се сбогуват. Докато се отдалечават един от друг, тежестта на всичко, през което са преминали, виси във въздуха. Дилан напуска имението в мълчание.
По пътя тя казва на шофьора да спре на крайбрежната улица. Слиза, диша дълбоко и се опитва да прочисти съзнанието си.
Обратно в имението изборът на Баран да я пусне да си тръгне предизвиква вълнение. Хасан вижда в това предателство към традицията. Решава, че е време да поеме управлението на племето. По-късно двамата с Фърат се изправят срещу Баран. Хасан му казва да се оттегли от лидерския пост. Фърат прекалява. Баран побеснява и го удря по главата.
Ахмет издърпва Баран настрана и му напомня нещо, което баща им е казвал: „Първият враг, който трябва да победиш, е гневът.“
Казва на Баран, че е постъпил правилно, като не е пролял кръв, дори и това да е в разрез с правилата на племето. По-късно Азаде се кара на сина си, че се опитва да вземе властта.
Дилан се връща при семейството си, надявайки се на утеха. Но майка ѝ я отблъсква и ѝ дава ясно да разбере, че не е добре дошла в дома ѝ.
Междувременно Мине все още не може да се отърси от ревността си. Въпреки че Зюмрут и Али се отдалечават един от друг, тя продължава да се опитва да застане между тях.
В имението Керем пита Баран дали планира да се разведе с Дилан. Тогава Орхан се обажда — Дилан не е останала със семейството си. По-късно Баран я намира на гроба на майка си. Тя изглежда изтощена, емоционално и физически.
„Вече нямам дом“, казва тя. „Иска ми се да съм мъртва. Тогава поне щях да имам място, където да почивам.“
Баран започва да се ядосва, но когато вижда болката ѝ, гневът му утихва. Той я отвежда обратно в имението и ѝ показва една стая.
„Това е твое“, казва той. „Докато носиш моето име, никой не може да те принуди да си тръгнеш. Дали ще останеш, или ще си тръгнеш, това е твой избор.“
Гюл казва на Баран, че Джихан и Фърат са тръгнали след брата на Дилан.
Дилан се срива пред Кадер. Казва, че винаги е усещала студенината на майка си, но никога преди не се е чувствала толкова сама. Надявала се е, че майка ѝ ще я обича така, както обича другите. Сега осъзнава, че няма семейство, няма дом, няма корени. Кадер я утешава и ѝ казва да не плаче — че нещата ще се оправят.
Фърат е готов да застреля Джевдет. Баран застава пред него. Двамата спорят за традицията.
Баран казва: „Тогава застреляй първо мен.“
Джихан стои наблизо и наблюдава.