Лабиринт към щастието – Епизод 149 (Ето какво ще видим)

В същото това време Наджие се прибира у дома, привидно спокойна.

– Къде е Сила? – пита Кузей, който тъкмо се готви да излезе. – Нали заедно отидохте на пазар. Защо не се върна с теб?

– Сила… – Наджие активира инстинкта си на лъжец, без да дава да се разбере, – тя отиде в магазина за шивашки принадлежности. Искала да купи нещо. Каза, че ще се върне след малко. Не се притеснявай, сине. Занимавай се с работата си.

Кузей поглежда майка си за миг, сякаш иска да разбере нещо от нея, но накрая кимва и тръгва. Веднага щом изчезва зад вратата, Хулия се появява до Наджие – напрегната, разтреперана.

– Мамо, какво си направила? Къде е Сила? – пита тя с напрежение в гласа.

– Там, където трябва да бъде – отговаря хладнокръвно, почти гордо Наджие.

– Какво говориш? – Хуля присвива очи. – Нищо не разбирам.

– Ти наистина ли не разбираш? – Наджие се обръща към нея с триумфално изражение. – Аз спасих Кузей. Измъкнах го от онзи капан, преди да е станало твърде късно. Майка ѝ от село дойде и прибра момичето. И това е добре. Нека се върне там, откъдето е дошла. Най-накрая ще си възвърнем спокойствието. Благодаря на Бога!

Лицето на Хулия побледнява. Погледът ѝ блуждае някъде в пространството, сякаш се опитва да възприеме всичко, което току-що е чула. Вместо облекчение – в очите ѝ има страх.

Междувременно шокирана от думите на майка си и от представата за бруталното отмъщение на баща си, Сила престава да се съпротивлява. Тя се оставя Джавидан да я поведе към вратата.

Джавидан хваща дръжката на вратата и я отваря силно. И тогава и двете замръзват ужасено.

На прага стои рошав, брадат мъж със заплашителен поглед. Лицето му е сякаш издялано от камък, а присъствието му изпълва малкия апартамент.

– Кой сте вие? – пита той с хриптящ глас. – Къде е Гьонюл?

– Не… тук няма никой с това име – отвръща Сила и отстъпва крачка назад. Гласът ѝ трепери, а уплашеният ѝ поглед търси спасение.

Непознатият не чака покана, а влиза вътре, оглежда стаята, сякаш очаква Гьонул да се появи от някъде.

– Гьонюл! – реве той. – Излез, знам, че си тук!

– Човече, какво правиш? – пита Джавидан. – Кой ти е дал правото да влизаш в чужди къщи!

– Гьонюл ми е длъжник – изръмжава той. – И тя се крие някъде. Аз го знам. Гьонюл!

– Слушай ме добре – казва Джавидан, като се опитва да запази хладнокръвие. – Казвам ти, че тук няма никакъв Гьонюл!

– В такъв случай… ти ще ми плащаш – отговаря той, като присвива очи.

– Какво, ти луд ли си! Погледнах те и вече ти дължа пари! – възмущава се Джавидан. – Сила, веднага се махнем оттук.

Но преди да успеят да помръднат, мъжът мигновено посяга към ръката на Джавидан и хващаа ръката ѝ толкова силно, че жената крещи от болка.

– Няма да тръгнеш никъде, докато не ми кажеш къде е Гьонюл!

– Братко – отвръща Джавидан с усилие, опитвайки се да го вразуми, – казахме ти, че не е тук. Защо не можеш да разбереш това?

– По очите ти виждам, че лъжеш! – крещи мъжът, стискайки още по-силно ръката ѝ. – Говори! Къде се крие тя!

Сила се хвърля да помогне на майка си, но бандитът бута Джавидан на пода като парцалена кукла, а самият той сграбчва Сила и я дръпва силно.

В този момент вратата се отваря с трясък. Кузей се втурва вътре. Погледът му обхваща цялата сцена за секунда.

– Хей! – изръмжава Кузей и се хвърля към натрапника. С решителност и сила той измъква мъжа от апартамента, сякаш изхвърля торба с боклук и затваря вратата с трясък.

Кузей се обръща към Джавидан, която се надига от пода, разчорлена, с изписан на лицето ужас.

Действието прескача. Кузей води Сила и майка ѝ в дома си. Джавидан, пострадала след нападението на лихваря, куца и леко изостава. Сила внимателно я подпира под мишница.

– Леле, леле… – прошепва Джавидан, когато погледът ѝ пада върху внушителното имение. – Дъще, това ли е къщата? Това не е къща, това е дворец! Кузей трябва да е много богат, нали?

Действието се премества вътре в къщата, където Наджие тъкмо признава на дъщеря си какво е направила.

– Направила си така, че Сила и майка ѝ да се срещнат в старата къща на чичо? – Хулия не може да повярва на това, което чува.

– Да, дъщеря ми. Отървах се от тях… завинаги – признава Наджие.

– Майко, Кузей отиде точно там. Той е забравил портфейла си в онази къща! – признава Хулия.

Наджие изведнъж побледнява.

– Какво! – Очите ѝ се отварят широко от ужас.

В същия момент на вратата се чува твърдо, решително почукване. Наджие се втурва към входната врата. Отваря я и вижда Кузей да стои пред входа.

– Здравей, сине. Влез. Храната вече те чака…

– Имаме гости – хладнокръвно се усмихва Кузей.

Сила и Джавидан се появяват зад гърба му.

– Това е майката на Сила, г-жа Джавидан – представя ги той една на друга. – А това е майка ми, Наджие, и сестра ми, Хулия. Г-жа Джавидан ще остане при нас, докато се възстанови.

Джавидан изпраща на присъстващите широка, изкуствена усмивка. Наджие и Хулия не отвръщат на жеста – само си разменят напрегнати погледи. От лицата им изчезва всякаква учтивост. Атмосферата се сгъстява с всяка секунда.

Действието се премества в къщата на Гьонюл. При нея е Зейнеп.

– Мамо, как можеш да живееш под един покрив с чичо Бюлент! – Гласът на Зейнеп трепери от възмущение и разочарование.

– Какво говориш, дъще? – Гьонюл я гледа невярващо. – Осъзнаваш ли изобщо в какво ме обвиняваш?

– Прекрасно осъзнавам! – Зейнеп скача от дивана като опарена. – Но ти дали осъзнаваш какво правиш? Чичо Бюлент е прекарал нощта с теб в същата къща! Какво ще си помислят хората?

С тежка въздишка тя сяда отново до майка си. В очите ѝ има сянка на болка, но и решителност.

– Мамо… моля те, кажи ми какво се случи тогава? Защо остана да пренощува при теб? Дори ме е срам да го кажа… но ти… чувстваш ли нещо към него?

Гьонюл свежда поглед, ръцете ѝ нервно се свиват в скута ѝ.

– Аз също се срамувам – казва тя, почти шепнешком.

– Защо? – Зейнеп я гледа право в очите. – Защото си направила нещо, от което трябва да се срамуваш?

– Ти си тази, която трябва да се срамува! – Гьонюл избухва и се изправя рязко. – Как можеш да ми задаваш такива въпроси! Аз съм твоята майка!

– О, да! – Зейнеп също се надига. – Ти си ми майка само когато ти е удобно. А когато стане трудно – изчезваш, бягаш, криеш се. Не се обиждай, но аз имам право да знам какво става!

– Зейнеп, дете мое… – Гьонюл се опитва да протегне ръка към рамото ѝ, но момичето веднага се отдръпва.

– Не ме докосвай! – крещи тя със сълзи на очи. – Ясно е, че не можеш да ми отговориш. Ти бягаш от истината!

Зейнеп се обръща и тръгва към вратата. Набързо се блъска в Еге, който тъкмо влиза. Чантата, която държи, закача рамото му и острата закопчалка разрязва кожата му.

– Извинете ме! – засмива се Зейнеп, след което се втурва към банята, за да донесе аптечката.

В същото това време във всекидневната на къщата на Бюлент цари напрежение. Белкис, Бюлент, Мелис и Ферай стоят в мълчание.

– Татко! – Мелис избърсва сълзите от бузите си. – Връщането на Зейнеп при майка ѝ е най-доброто нещо, което може да ѝ се случи сега. Нека да отидат в Едремит, да уредят живота си там. Там им е мястото!

– Мелис е права – отвръща Белкис. – Нека правят каквото искат. Предстои ни сватба, трябва да се подготвим. Това трябва да е наш приоритет, а не нечия чужда драма.

– Не е толкова просто – протестира Бюлент.

– Така е! – Мелис повишава глас. – Ти я доведе тук, като каза, че няма никой. Обещал си, че ще се грижиш за нея. Обещание, което си изпълнил. Майка ѝ излезе от затвора – ти също изпълни своята част. А сега я пусни! Позволете ѝ да започне нов живот. И нека най-накрая да се съсредоточим върху нашия, татко. Моля те!

– Не в това е въпросът, Мелис – повтаря Булент безпомощно.

– Да, не е! – намесва се Ферайе с очи, пълни със сълзи и болка. – Не става въпрос само за Зейнеп. Става въпрос за една лъжа! Заради това, което си направила, семейството ни се разпада!

– Ферайе, кълна се, исках да ти кажа всичко. Но моментът не беше подходящ…

– Наистина ли? – Белкис го поглежда с презрение. – А ти каза ли ѝ за маслиновата горичка?

Ферайе обръща глава към нея, сякаш е чул нещо, което не може да разбере.

– За какво говори тя? – пита Ферайе, забивайки поглед в съпруга си. – Какво се е случило в маслиновата горичка?

– Татко я продаде – подхвърля Мелис с леден тон. – Той продаде земята, за да измъкне Гьонюл от затвора.

Ферайе е шокирана. Погледът ѝ, изпълнен с недоверие, среща очите на Бюлент, но той отвръща поглед. Тази лъжа вече не може да се сведе до „липса на подходящ момент“.

– Ти продаде маслиновата ни горичка? Без да кажеш нито дума, без да ме попиташ за мнението ми!

– Попитах те, Ферайе – отговаря Бюлент, като се мъчи да овладее гласа си. – Казах, че ми трябват пари. Ти не се съгласи. Не ми остави избор.

– И така… ти продаде земята ни, за да спасиш тази жена!

– Какво трябваше да направя аз! Гьонюл седеше невинно в затвора. Трябваше ли да ѝ обърна гръб? Да се преструвам, че нищо не се случва?

– Боже… наистина полудявам! – Ферайе се хваща за главата. – Предложил си подкуп, един милион лири, за да промениш показанията му! Ето защо не се съгласих! Знаеш какво си направил!

– Успокой се. Всичко може да се оправи. Ще си я върнем – Бюлент се опитва да я успокои.

– Оправи го! – крещи Ферайе, гласът ѝ трепери. – Мислиш, че става дума само за земята! Ти продаде мечтите ни! Плана ни за съвместно бъдеще! Искахме да си построим къща там, да берем сами маслини, да си направим оранжерия… Ти продаде всичко! Без да ти мигне окото! Продаде не само маслиновата горичка, продаде и нас, Бюлент!

Развълнувана, Ферайе вдига две чаши от масата и ги хвърля към стената с всички сили. Керамиката се пръска на парчета и в хола настъпва тишина, по-тежка от всякога.

Ферайе бяга в стаята, а миг по-късно Мелис тича след нея.

Белкис и Бюлент седят на дивана. Те мълчат известно време. Накрая Бюлент нарушава мълчанието.

– Защо разказа на Ферайе за маслиновата горичка? – пита той с горчивина.

– Защото исках да отклоня вниманието от лъжите. Тъй като тя така или иначе разбра за Гьонюл, реших, че е по-добре всичко да излезе наяве. По-добре веднъж завинаги, отколкото да крием още тайни.

– Ти си… наистина невероятен – казва той с ирония. – Много ти благодаря.

– Бюлент, рано или късно тя така или иначе щеше да разбере. И така? Сега всичко е ясно. Поне да не живее в илюзия.

– Всичко свърши! – прошепва той, повече на себе си, отколкото на нея.

– И това е добре. Сега трябва да се съсредоточиш върху това, което Мелис каза. Зейнеп е твоя дъщеря, да, но стигнахме до момента, в който ножът стигна до кокала.

– Какво имаш предвид?

– Мелис не разбира защо защитаваш Зейнеп толкова яростно. А ако някога разбере, че е дете на бившата ти любов, че е твоя дъщеря... Това вече няма да е само семейно напрежение. Това ще бъде скандал, който ще потопи всички ви.

– Какво да правя, Белкис? Зейнеп означава за мен толкова, колкото и Мелис. И двете са мои дъщери. Не мога и не искам да избирам между тях.

– Но животът вече е направил избора вместо теб. Ако семейството ти се разпадне заради Гьонюл, ако Ферайе напусне, децата ти ще спрат да ти вярват. И тогава ще страдаш истински, Бюлент. Не както сега. Много по-тежко.

– Искаш да избера аз? Той каза: „този остава, този си отива“?

– Вече си го направил. Като продаде маслиновата горичка заради Гьонюл. Пренебрегна Ферайе, без да поискаше мнението ѝ. Остави я с празни ръце и разбито сърце. Тя има право да реагира по този начин. Дръж Гьонюл и Зейнеп далеч от семейството си, Бюлент. Докато все още имаш семейство.

В този момент на вратата се звъни. Йълдъз отива да отвори. След малко в коридора се появява… Гьонюл.

– Дойдох да поговорим – съобщава хладно тя. Погледът ѝ веднага пада върху Белкис. За секунда тя си спомня последната им среща – именно тя, представяйки се за съседка, нахлу в апартамента.

– Да. Това бях аз – казва Белкис, преди Гьонюл да има време да каже каквото и да било. – Престорих се на съседка, за да разбера коя си и какво искаш от Бюлент.

Тя се приближава бързо до Гьонюл, лице в лице.

– Чакай… Вие двете се познавате! – пита изненадан Бюлент, ставайки от дивана.

– Да – потвърждава спокойно Гьонюл. – Тя дойде в дома ми и без скрупули попита дали имаме нещо общо.

– Белкис! Какво означава това! – Гласът на Бюлент се повишава с всяка сричка.

– Защо, аз ли съм лошата? – избухва Белкис. – Тя се прави на светица, а аз трябва да си избода очите за това! – обръща се с презрение към Гьонюл. – Ти нямаш ли срам? С какво право влизаш в тази къща!

– Не съм направил нищо, от което да се срамувам – отвръща твърдо Гьонюл.

– Ти си ходещ източник на срам!

Мелис се появява в коридора. Погледът ѝ веднага се спира върху Гьонюл.

– Какво се случва тук! – пита тя и се обръща остро към Гьонюл. – Ти! Какво правиш тук!

– Дойдох да поговорим.

– Не само че развалихте семейството ни, но още имате наглостта да идвате тук!

– Не съм разбивал никакво семейство – отвръща студено Гьонюл.

– Ти си жалка! – крещи Белкис. – Нагла и безсърдечна!

– Вече ти казах – не съм направила нищо, от което трябва да се срамувам – повтаря спокойно Гьонюл, макар че напрежението в нея расте.

– Може ли да се успокоите, момичета! – намесва се Бюлент, опитвайки се да овладее ситуацията. Той хваща ръката на Гьонюл, иска да я отведе, но тя се отдръпва.

– Остави ме на мира, Бюлент! Не знам какво си мислиш, че знаеш за мен, но аз не съм жена без чест! – Гласът ѝ трепери, но очите ѝ горят. Тя хвърля предизвикателен поглед към Мелис и Белкис.

– И коя си мислите, че сте вие! – изсъсква Мелис. – Доведохте дъщеря си и я оставихте да остане тук като паразит! После сама се премести в другата ни къща! Какво още искате?

В този момент влиза Зейнеп. Тя е изненадана да види майка си.

– Мамо? Какво правиш тук?

Мелис разперва ръце в знак на раздразнение.

– Ами ето я и нея! Нашата звезда също се появи.

Зейнеп се приближава до майка си. Лицето ѝ е изпълнено с гняв и разочарование.

– Защо си дошла тук? Тръгвай си оттук!

– Дъще, през цялото време ти беше тази, която говореше, а аз слушах. Сега е мой ред. Сега е мой ред да говоря и да слушате! – заявява Гьонюл.

– Това не е твоята къща! – изръмжава Мелис. – Това е нашата къща! Замълчи, преди да съм ти затворила устата!

Във всекидневната настъпва тишина. Изведнъж на прага се появява последният човек, от когото всички са се страхували. Ферайе. Погледът ѝ се спира върху Гьонюл. Лицето на жената издава шок и недоверие. Тя не може да повярва, че тази жена все пак е имала смелостта да дойде тук.

– Защо си дошла тук? – пита Ферайе, уморена и примирена. Гласът ѝ е приглушен, но пламъците на болката все още горят в душата ѝ. – Нима това, което ни направихте, не е достатъчно? Какво още искаш от нас?

– Не съм дошъл да искам нищо – спокойно отговаря Гьонюл.

– Това някаква шега ли е?- избухва Мелис. – Татко продаде земята ни в Едремит, за да можеш да се разхождаш свободно по улиците! Той даде моето бъдеще, бъдещето на Игит и на майка ни на поднос… заради теб!

Гьонюл премества погледа си към Бюлент. Тя е изненадана.

– Вярно ли е това, Бюлент? – пита тя, сякаш се надява, че това не може да бъде истина.

– Да – признава Бюлент. – Халдун поиска един милион лири, за да промени показанията си. Не исках да лежиш в затвора за нещо, което не си направила. Аз продадох земята. И ако трябваше да го направя отново… щях да направя същото.

– Трябва да се срамуваш от себе си! – смее се Белкис с презрение. – Все още защитаваш жената, която е разбила семейството ти!

– Аз не съм разбила ничие семейство! – избухва Гьонюл. Гласът ѝ вибрира от емоции, но е твърд.

– Майко, моля те… – казва Зейнеп, заставайки между нея и разярените членове на семейството. – Да се махнем оттук сега.

– Не – отвръща рязко Гьонюл и избутва дъщеря си настрани. Стъпката ѝ е уверена, погледът ѝ е твърд. Приближава се към Ферайе и се изправя срещу нея. – Никой не може да говори, че нямам чест. Всичко, което се случва, е резултат от недоразумения и клевети. Зейнеп ме пита дали имам нещо общо с Бюлент. Не знам кой е започнал тази клевета, но знам, че тя е заживяла свой собствен живот. Ето защо съм тук. За да разкажа как е било в действителност.

Всички слушат напрегнати.

– Да, онази вечер Бюлент остана при мен – продължава Гьонюл. – Но аз бях много болна. Нямах сили да стана от леглото, дори не можех да говоря. Той остана, за да ми помогне. Той спеше на дивана. Не ме е докаснал, нямаше нищо между нас. Нищо!

Ферайе се приближава бавно към съпруга си.

– Коя нощ, Бюлент? Защо не знам нищо за нея?

– Тя беше в лошо състояние. Не можех да я оставя така – отговаря Бюлент.

– Било е онази нощ – прошепва Ферайе. – Нощта, в която ми каза, че ще прекараш нощта при сестра си, нали?

Бюлент остава безмълвен. Само лицето му издава, че всичко е така.

– Ти ме излъга… – Ферайе се отдалечава, сякаш е ударена от ток. – Ти ме излъга направо в очите. Каза, че си бил в къщата на Наджие, а ти си бил с нея. В нашата къща!

– Да – казва той накрая, като свежда глава. – Да, Ферайе.

– Ти… – започва Мелис и поглежда с ярост към Гьонюл. – Ти си била с баща ми… в нашата къща? Сами?

– Не беше това, което си мислите… – Гьонюл се опитва да обясни, но не успява.

Мелис се хвърля към нея с дива ярост. Бута я на земята и я дърпа за косата. Гьонюл крещи от изненада, опитва се да се защити, но Мелис изпада в ступор.

– Аз ще те унищожа! Ще те убия! – крещи тя, сякаш наистина е способна да го направи.

Белкис, Ферайе и Бюлент се втурват да измъкнат момичето. С мъка успяват да я откъснат от Гьонюл, който лежи зашеметен на пода.

Бюлент коленичи до нея.

– Добре ли си?

Гьонюл не отговаря. Тя просто се взира в тавана, сякаш светът ѝ току-що се е срутил.

Ферайе се обръща към съпруга си. Гласът ѝ е леден.

– Може би с нея всичко е наред… но с нас определено не е наред.

– Ферайе…

– Не ме прекъсвай! – крещи тя, като за първи път през цялото това време повишава глас. – Защо ме излъга! Защо скри от мен, че си бил с нея! Защо накара Наджие да те прикрива! Кажи ми най-после истината, Бюлент! Какво наистина се случи онази нощ!

– Мамо, моля те, стига толкова! – казва Зейнеп с нарастващо отчаяние в гласа, опитвайки се да спре скандала, който майка ѝ е на път да предизвика.

Гьонюл обаче няма намерение да отстъпи. Погледът ѝ става твърд, а тонът ѝ – безмилостен.

– Още не съм свършила, дъще – хладнокръвно обявява тя, след което премества погледа си към Ферайе. – Нито Бюлент, нито аз сме направили нещо лошо. Той искаше да ми помогне и аз се съгласих. Това е всичко.

– Дори и да е бил воден от добри намерения, не трябваше да се съгласяваш с него – отвръща твърдо Белкис.

– Да, той остана при мен за една нощ, за да се погрижи за мен. Но никой няма право да ме нарича безсрамница заради това!

– Какво искаш да кажеш? – Белкис избухва. – Трябва ли да те питаме на какво имаме право? Чуваш ли се?

– Аз не мълчахме, защото имахме угризения на съвестта си – отговаря Гьонюл като повишава глас. – Аз мълчах от уважение!

– Не ми говорете за уважение! – Белкис я прекъсва, като повишава глас. – Каквото и да се е случило между вас, ти си спала с женен мъж! Това е непростимо!

– Стига толкова! – избухва Гьонюл, наранена и разтърсена. – Защо искаш толкова много да ме унижаваш?

Зейнеп не може да издържи. През сълзи и гняв тя поема контрол над ситуацията.

– Мамо, престани! Преувеличаваш! Излизай оттук! – тя сочи с ръка към вратата, неспособна да гледа повече унижението, което майка ѝ причинява на всички около нея.

– Дъще, не съм дошла тук, за да правя сцени… – Гьонюл се опитва да се защити, въпреки че всяка нейна дума само влошава ситуацията.

– Ти каза това, което трябваше да кажеш. Разстрои всички. А сега се махай! – казва рязко Зейнеп, без да отстъпва и на сантиметър.

– Зейнеп, вземи се в ръце – прекъсва я Бюлент, този път твърдо. – Ти говориш с майка си!

– Чичо Бюлент, казвам само това, което трябва да се каже – отвръща Зейнеп. – Когато ме доведохте в тази къща, всички бяха щастливи…

– Браво! За първи път съм съгласна с теб – намесва се иронично Мелис с едва забележима усмивка.

Зейнеп я игнорира напълно.

– В този ден госпожа Ферайе стана професор. Това беше нейният голям момент. Най-щастливият ѝ ден… И аз също бях щастлива. Преживях много трудни моменти, но г-жа Ферайе винаги беше до мен. Тя ми помагаше да се изправя, когато паднех. Ти – никога. И не ме интересува дали си виновна, или не. Нямаш право да си тук. Излез!

Настъпва тишина. Гьонюл стои неподвижно за миг, после заговаря тихо: – Добре… Ако това е, което искаш, ще си тръгна.

Гьонюл се обръща, за да си тръгне. Белкис безмълвно ѝ подава чантата ѝ. Гьонюл се отправя към вратата. Тогава Зейнеп, с чувство на срам и съжаление, се обръща към Ферайе:

– Не знам какво да кажа. Срам ме е. Съжалявам. Съжалявам за майка ми…

След тези думи Зейнеп изчезва в стаята си, а майка ѝ напуска къщата – сама!

Източник: PoTv.bg