winless
Сила припада в резултат на интригите на Джавидан а Кузей я завежда в болницата. В дома на Бюлент пристига Гьонюл, която веднага усеща, че Мелис крие нещо свързано с изчезването на Зейнеп… Вижте още какво ще се случи в епизод еп.152 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 152 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила припада в резултат на интригите на майка си, а Кузей я завежда в болницата.
В дома на Бюлент пристига Гьонюл, която веднага усеща, че Мелис крие нещо свързано със изчезването на Зейнеп…
Сила стои насред кухнята с поглед, пълен с ужас и недоумение. Сърцето ѝ бие лудо, докато се обръща към майка си с треперещ глас.
– Мамо, на мен ли даде от това лекарство? Как можа?
– И на теб, и на Кузей…
– Как можа да ни причиниш това?
Очите ѝ търсят обяснение, но срещу нея стои Джавидан – хладна, с изражение, в което няма и следа от вина. Тя въздъхва тежко и свива устни в нещо като усмивка, сякаш е уморена от това да обяснява.
– Ако ме беше послушала и легнала с Кузей навреме, нямаше да се стигне дотук. Нямаше да се налага да правя всичко това. Но не – ти все чакаш, чудиш се, колебаеш се… А докато ти чакаш, ще загубиш, дъще. Някоя друга ще ти отнеме мъжа, докато мигнеш.
Сила не може да повярва на ушите си.
– Не, мамо, не… Това не е правилно!
– Правилно или не – вече го направих. Макар че… още нищо не е станало. Но твоята част е готова. Сега остава Кузей да изпие своя и да се унесe. Ще се погрижа да ви сложа в едно легло. Ще спите на една възглавница, ще се събудите заедно. И тогава…
Джавидан се засмива без капка срам, а Сила замръзва на място.
– Тогава ще започне представлението. Ще видим какво ще направи онази змия –Неджие – когато ви види двамата така. Ще гледа и ще се чуди, но нямам и капка съмнение – ще трябва да те приеме. Ще разбере, че няма друг избор, освен Кузей да се ожени за теб.
Сила разтваря устни, иска да изкрещи, да спре всичко… Но думите не идват веднага. Накрая само прошепва, почти задавено:
– Не може… Мамо, не прави това. Моля те.
– Момичето ми, толкова ли си наивна? Или го вземаш, или ти го вземат.
Разбирайки какво иска да направи Джавидан Сила събира последните си сили и се втурва към кабинета на Кузей. Джавидан се втурва след нея като се опитва да я спре. Сила влиза в кабинета на Кузей, където Кузей тъкмо посяга към чашата с сок.
Взема я от ръката му. Поглежда го в очите и. И преди Кузей да успее да попита какво става, Сила изпива цялата напитка на един дъх. Миг по-късно се срива в ръцете му в безсъзнание.
– Изяде люта чушка долу. Не може да понася люто. Затова го изпи! – обяснението на Джавидан звучи като оправдание. – Дъще, добре ли си? Нали ти казах да не ядеш люто, след като не ти понася.
– Сила, отвори очи! Чуваш ли ме? Вода! Донесете вода! – нарежда Кузей. – Не! Отиваме в болницата! – отсича той. – Не може така! Очите ѝ дори не се отварят!
Действието се пренася в болницата. Сила бавно отваря очи. Светлината в болничната стая я заслепява, а умът ѝ все още е замъглен от силните приспивателни, които е приела заедно със сока, приготвен от майка ѝ. Погледът ѝ се прояснява и тя забелязва позната фигура – Кузей стои до леглото ѝ и тревожно я гледа.
– Как се чувстваш? – пита той като се доближава до леглото. – Беше в безсъзнание в продължение на няколко часа. Притесних се!
Сила оглежда несигурно стаята, с усилие си спомняйки последните събития.
– Какво се случи? Къде сме?
– В болницата. Припадна. За щастие лекарите казват, че нищо сериозно няма. Но трябва да разберем какво е причинило това. Яла ли си нещо необичайно? Пила ли си нещо странно? Взимала ли си някакви лекарства?
В един миг спомените й се връщат – планът на майка ѝ, този сок… Този проклет сок.
– Чуваш ли ме, Сила? – Кузей прекъсва мислите на Сила. – Питах майка ти. Каза, че си яла люти чушки. Споменах го на лекаря. Той подозира алергична реакция. Но ако си взела някакво лекарство, трябва да ни кажеш. Това е много важно.
– Не… не, не съм приемала нищо – отговаря Сила. Тя се опитва да защити майка си, въпреки че вътре в нея всичко крещи да каже истината.
– Няма значение – казва Кузей. – И без това всичко ще се разбере от кръвните изследвания.
– Какво? Направили ли ми изследвания?
– Да. Аз ги поисках. Трябва да разберем какво се е случило. Лекарят каза, че резултатите ще обяснят всичко.
Сила се връща вкъщи. Лежи в леглото, все още отслабена. До нея, като сянка, кръжи Джавидан – неспокойна, напрегната, сякаш всеки момент ще се случи нещо необратимо.
– Ти мислиш ли изобщо?! – избухва внезапно жената. – Съгласи се на кръвни изследвания, знаейки, че съм ти дала лекарството?! И още изпи сока от ръцете на Кузей! Браво, дъще моя! Сега всички ще разберат какво съм направила!
– Трябваше да се сетиш за това, преди да направиш нещо толкова подло, мамо – отговаря Сила с хладен спокоен тон.
– О, скъпата ми тя… Иначе този мъж изобщо щеше ли да се ожени за теб?! Планът беше прост. Трябваше да се събудите заедно. С компрометираща снимка, която не може да се изтрие. Кузей нямаше да има избор – трябваше да поеме отговорността за това!
– Ти искаше да заложиш капан на Кузей? – Сила седна рязко на леглото, въпреки слабостта си. – На човека, който ми помогна, когато никой друг не ми подаде ръка? Искаше да го принудиш да се ожени? Това е отвратително! Няма да се съглася на това, дори и да платя най-високата цена!
– Браво! Красиви думи. А после ще плачеш, че си изпуснала единствения шанс за красиво бъдеще!
– Достатъчно, мамо. Моля те, да приключим с тази тема. Някой може да ни чуе.
– Добре! Нека всички чуят! Когато дойдат резултатите от изследванията, всичко ще излезе наяве!
– Ще признаеш това, което си направила – заявява твърдо Сила.
– Да?! И после какво? Кузей ще ме изгони. Бахар и аз ще останем на улицата! Но ти, разбира се, ще живееш удобно в този голям и красив палат. Не си разваляй комфорта, г-це Сила. Само не забравяй – ти унищожи този шанс.
По-късно куриер донася резултатите от изследванията на Сила. Тя отваря на куриера и ги получава, но не ги показва на Кузей, а само му казва, че както е предполагала е припаднала заради лютите чушки, които е яла преди това.
Джавидан си отдъхва. Преди това изнесе шоу как не е добре само и само Сила да не даде резултатите от изследванията на Кузей.
По късно излизайки от банята Джавидан вижда медальона на Наджие оставен на шкафчето. Тя го взема и му се любува. В този момент в банята близа Сила носейки в чисти кърпи.
– Какво правиш, мамо? – пита Сила, която се опитва да говори тихо, но гласът ѝ не трепери. – Остави медальона. Не е твой.
– А какво точно правя, според теб? Само го разглеждам – отвръща Джавидан. – Притесняваш се повече от собствениците. Винаги си била такава. Казвала съм ти и преди – имаш душа на слугиня.
– Какво общо има едното с другото? – отвръща Сила.
Кавидан въздъхва театрално. С небрежно движение оставя огърлицата обратно на шкафа.
– Добре. Нека бъде както искаш. Днес няма да довършим започнатото… Но ако искаш – утре може да го решим окончателно.
– Какво имаш предвид? – напряга се Сила.
– Ще си легнеш с Кузей!
– Мамо, стига! Ако още веднъж изречеш нещо такова… Кълна се, ще кажа всичко на Кузей.
– О, така ли? И какво ще стане тогава? – преструва се на изненадана Джавидан.
– Тези хора ни приеха в дома си. Показаха ни уважение, дадоха ни подслон. Показаха състрадание – нещо, което ти никога не си умеела да дадеш на никого! Не ги карай да съжаляват.
– Значи… няма да се омъжиш за Кузей? – Джавидан повдига вежда, макар че вече знае отговора.
– Не, мамо. Не го искам. Никога не съм го искала. Между мен и него няма нищо. И никога няма да има. Той също не ме иска. Разбери го и престани с тези болни фантазии.
– Значи не го обичаш? – пита с надежда в гласа Джавидан.
– Не го обичам. И той не ме обича. А ако още веднъж се опиташ да ме принудиш… ако ме поставиш в такава ситуация пак – ще му разкажа всичко. И тогава… никой няма да има милост. Ще те изхвърлят от този дом, разбра ли! – заявява Сила и излиза от банята.
– Няма да се отървеш толкова лесно от мен, Сила – мърмори си Джавидан. – Ако не си ти, може би ще е сестра ти. Ако Кузей не обикне теб… може да обикне Бахар. Така или иначе… аз ще стана господарката на този дом. А ти… ще станеш жертвата на собствената си глупост.
Джавидан взема телефона си и набира номера на Бахар.
Действието се пренася в къщата на Белкис. Белкис и Мелис тъкмо правят план какво да направят, че Еге да не разбере, че Зейнеп е отвлечена, но в този момент в салона влиза Еге. На лицето му се изписва шок.
– Какво?! Зейнеп е отвлечена?! – казва той с недоверие.
– Кой каза, че е отвлечена? – Мелис веднага се преструва на изненадана.
– Ти го каза!
– Аз? Отвлечена? – се опитва да спечели време, поглеждайки нервно към Белкис.
– Да, ти го каза! Какво става?! Кой я отвлече? И как можеш да говориш за това толкова спокойно?! Кажи ми истината! Отвлечена ли е за откуп?!
– За откуп? Наистина ли мислиш, че тя и майка й имат пари, за да ги отвлече някой? – просъсква Мелис с презрение. – Съмнявам се, че изобщо я е отвлякъл някой.
Тя се обръща, за да си тръгне, но Еге я хваща за рамото и я спира.
– Тогава защо го каза?!
– Не знам. Просто ми дойде на ум. Татко търси Зейнеп от вчера, обажда се на всички. Казах нещо, без да се замислям… А после разбрах, че е глупост.
Еге побледнява.
– Зейнеп е изчезнала вчера вечерта и едва сега ми казваш?! – Гласът му трепери. – Защо не каза нищо по-рано?!
– А какво щеше да направиш, дори да знаеше? – Мелис повдига вежди. – Коя всъщност е Зейнеп за теб?
– Какво имаш предвид, сине? – намесва се Белкис с упрек в гласа. – Тя има майка, има Бюлент. Нека те да се тревожат за това.
– Какво говориш?! – избухва Еге. – Затова ли се опита да ме разсееш с тези глупости за сватбената рокля, така ли?!
– Това не бяха глупости! – възмущава се Белкис. – Сватбата трябва да се планира, костюм да се купи. Казах само, че е добре да започнем с подготовката…
– Имам още година и половина до края на следването! – избухва Еге. – Година и половина! А вие си седите тук спокойно, докато Зейнеп не се е прибрала?! Майка ѝ знае ли за това?
– Не знаем, сине – отговаря хладно Белкис.
Без да чака повече обяснения, Еге се запътва към вратата.
– Чакай! Къде отиваш?! – Мелис се опитва да го спре.
– Как мислиш?! Да намеря Зейнеп!
– Еге, нараняваш ме… – казва Мелис, с трудна скривайки сълзите си. – Откакто се сгодихме, мислиш само за нея. Не за мен. Какъв е твоят проблем? Татко се грижи за нея. Ти не трябва!
– Престани да се държиш като дете, Мелис! Знаеш, че Зейнеп е изчезнала, а ти си седнала тук и пиеш кафе, сякаш нищо не се е случило?! Зейнеп е важна за мен. Ако някой ѝ е направил нещо, ще го намеря. И няма да се откажа, докато не плати за стореното.
Без да каже нито дума повече, Еге излиза, затръшвайки вратата.
Действието се пренася в къщата на Бюлент.
Ферайе слиза в хола, където са Наджие и Бюлент.
Бюлент говори по телефона с комисаря.
Ферайе се приближава до Наджие и я пита, дали са разбрали нещо за Зейнеп.
–Намерили са някакво момиче, което прилича по описанието на Зейнеп… – обяснява притеснена Наджие. – В… моргата е…
Ферайе се приближава към Бюлент, който все още говори по телефона.
–Добре, комисар! Аз сега ще дойда! – казва Бюлент и приключва разговора.
–Какво става, Бюлент? – пита Ферайе.
–Аз нищо не знам, Ферайе, но трябва да вървя! – казва Бюлент, който изглежда много притеснен.
Бюлент притеснен тръгва да излиза. Ферайе предлага да отиде с него.
–Не, няма нужда да идваш с мен. Ще отида сам. Благодаря ти. – казва Бюлент. –Ако се окаже, че това момиче наистина е Зейнеп, какво ще правя? Аз никога не я хванах за ръка и не ѝ казах, че я обичам като баща!
–Хайде, върви! Обади ми се като разбереш! – казва Ферайе, която едва сдържа сълзите си.
В същото време Еге спира пред къщата на Гьонюл, а тя веднага излиза от къщата.
– Добре, че дойде – казва с облекчение Гьонюл. – Току-що щях да ти се обадя.
– Какво се е случило, лельо Гьонюл? – пита с тревога Еге, излизайки от колата.
– Не мога да се свържа със Зейнеп. Писах ѝ вчера, но не ми отговори. Опитах да ѝ се обадя, но не вдига. Знам, че е ядосана на мен… че ме отблъсна, като избра Ферайе. Но… аз съм ѝ майка. Защо се изолира напълно?
– Зейнеп… е много чувствителна. Особено когато става въпрос за хората, които обича. Понякога не може да прости, точно защото чувствата ѝ са твърде силни. Не е така, че вече не ти вярва. Това е болка. Тя все още не може да те приеме обратно. Но… не само тя. Аз също не мога да си простя.
Гьонюл го гледа дълго, с болка в очите.
– Как се случи това, Еге? Как стигнахте дотук, че се разделихте?
– Това е най-голямото ми съжаление – отговаря той. – Как позволихме нещата да стигнат дотук?!
След кратко мълчание Гьонюл се връща към основната тема. В гласа ѝ се чува все по-голямо безпокойство.
– Говорил ли си с нея вчера?
Еге се изправя и я поглежда сериозно. В очите му се появява сянка на страх.
– Не знам дали трябва да ти го казвам… Но ти си нейна майка. Имаш право да знаеш.
– Еге… какво става? – пита притеснена Гьонюл. – Станало ли е нещо с нея?
– Зейнеп… Зейнеп е изчезнала от вчера.
– Какво?! – Гьонюл почти крещи без глас. – Не… това е невъзможно! – Тя прави крачка назад, сякаш думите са я ударили физически. – Къде е дъщеря ми?!
Действието прескача. Еге докарва Гьонюл до къщата на Бюлент. Гьонюл дори не чака Еге да спре колата. Излиза и се втурва вътре почти тичайки.
– Къде е дъщеря ми?! Къде е Зейнеп?! – крещи трепереща още от прага.
Ферайе излиза да я посрещне, бледа и видимо разстроена.
– Тя не е тук… Не знаем къде е…
– Как не знаете?! – гласът на Гьонюл се къса от напрежение. – Защо никой не ме уведоми?! Ферайе, кажи ми къде е!
Мелис, която стои настрана, въздиша и просъсква през стиснати зъби:
– Ами, ние да не сме ѝ бавачки? Откъде да знаем какво прави дъщеря ти?
Гьонюл веднага се обръща към нея, изпълнена с гняв и болка.
– Какво говориш?! Нямаш ли никаква срам?
– Когато става въпрос за Зейнеп, не, нямам никаква – отговаря Мелис без капка угризения.
– Знаеш нещо, нали? – Гьонюл не отстъпва. – Като те гледам, прекалено ясно се вижда, че криеш нещо. Къде е дъщеря ми?!
Погледите на всички в стаята се насочват към Мелис.
– Попитах те! Къде е тя?! Кажи веднага! – Гьонюл не отстъпва нито за миг.
– Полудяла ли си? Казвам ти, че не знам! – крещи Мелис.
– Знам много добре какво си вършела зад гърба й. Не съм забравила нито едно нещо – отговаря остро Гьонюл.
– А ти знаеш ли колко злини е причинила тя на НАС?! Заради нея мама и татко бяха на крачка от развод! А аз? Аз бях намушкана с нож! Почти умрях заради прокълнатата ти дъщеря!
– Може би ако имаше поне малко съчувствие, никога нямаше да се стигне до такава ситуация. Ти имаше майка, която можеше да прегърнеш. А Зейнеп… Зейнеп нямаше никого!
Изведнъж в разговора се включва Наджие, чиято неприязън към Гьонюл се усеща от първата дума.
– Погледни ме в очите – казва тя решително. – Ферайе направи всичко, което можа, за да бъде като майка за дъщеря ти. В този дом никой не й е направил нищо лошо.
– И все пак днес никой не знае къде е тя – отговаря Гюнюл, разтваряйки ръце. – И никой не изглежда разтревожен!
– Какви неща говориш?! – възмущава се Ферайе. – Зейнеп беше с нас от месеци. Тя беше част от това семейство. Мислиш ли, че това не ни засяга?!
– Жалко само, че дъщеря ти, Мелис, изобщо не се трогва!
– Достатъчно! – прекъсва я рязко Наджие. – Нямаш право да идваш тук и да хвърляш обвинения наляво и надясно! Бюлент отиде да я търси. Щом се върне, веднага ще ти съобщим. А сега излез оттук!
– Къде отиде?! Какво става?! Станало ли е нещо на дъщеря ми?!
Ферайе отваря уста, сякаш иска да отговори, но след миг се отказва, обръща се и отива към балконската врата. Треперещите ѝ ръце и сълзите в очите ѝ обаче издават повече от думите. Гьонюл вече знае – нещо не е наред. Те знаят повече, отколкото казват.
Изведнъж в къщата се чува звук от отваряща се врата. Това е Бюлент, който се връща с уморено и напрегнато лице. Гьонюл се хвърля към него.
– Бюлент! Зейнеп добре ли е?! Някой спомена нещо за болница, за полиция… Моля те, кажи ми истината! Защо не ми каза, когато изчезна?! Защо?! Това е дъщеря ми!
– Не исках да те тревожа, Гьонюл – отговаря Бюлент.
– Но тя добре ли е?! Къде е?!
Преди да успее да отговори, Мелис изведнъж, ей така подхвърля между другото:
– Леля спомена нещо… за морга.
– Морга?! – Гьонюл вика отчаяно. – Какво говориш?! Бюлент, какво става?!
– Успокой се – Бюлент се опитва да я прегърне. – Това не беше Зейнеп. Момичето в болницата, което прилича на нея… не е тя.
В пристъп на емоции Гьонюл се хвърля в прегръдките на Бюлент. Ферайе отвръща погледа си – не може да понесе тази гледка. Наджие се намесва незабавно.
– Достатъчно! Това не е Зейнеп! – казва тя остро, отдръпвайки Гьонюл от брат си. – Овладей се!
– Но къде е тя?! – вика Гьонюл, трепереща от ридания. – Никой не знае? Никой не я е виждал?!
– А ти? Ти си й майка! Ти трябва да знаеш! – отрязва Мелис.
– Ще я намерим – казва спокойно Еге. – Последно я видяхме у нас.
– У вас? – пита изненадан Бюлент.
– Да. Дойде при мен. Имаше нужда да поговорим. Мелис също беше там. Видяха се пред вратата, разговаряха, а после Зейнеп си тръгна. Оттогава никой не я е виждал.
Всички погледи отново се насочват към Мелис.
– Тя със сигурност знае нещо! – крещи Гюнюл и се запътва към момичето, но Бюлент ѝ препречва пътя.
– Спокойно, Гюнюл – казва той, хващайки я за раменете. – Моля те.
– Не мога! – плаче жената. – Не мога! Моето дете… моето дете изчезна!
Йълдъз отвежда Гьонюл да седне на дивана.
– Моля те, седни, трябва да се успокоиш – казва ѝ нежно.
– Ферайе, имаме ли успокоително? – пита Бюлент.
– Може би да ѝ приготвим стая, а? – изръмжава Мелис. – Станахме като пансион? Зейнеп, майка ѝ, Йълдъз… Може би някой друг се нуждае от подкрепа?
– Мелис! Държиш се отвратително! – извиква остро Еге и хваща годеницата си за ръката. – Да отидем в стаята ти.
Бюлент предлага на Гьонюл да отидат в полицията и да подадат заявление за изчезването на Зейнеп.
–Да, минаха повече от 24 часа, аз съм сигурна, че Зейнеп е в беда – казва уверена Ферайе.
–В беда?! Защо? – паникьосва се Гьонюл. –Защо някой ще иска да нарани моята Зейнеп? Тя е добро дете…
В същото това време Бюлент си спомня за лихваря, който заплашваше Гьонюл.
–Гьонюл, онзи лихвар безпокоили те отново? – пита Бюлент.
–Той ли го е направил? – пита Гьонюл.
–Не знам! Но той те заплашваше и искаше пари от теб.
–Само ако е посегнал на Зейнеп – плаче Гьонюл.
Бюлент се опитва да успокои Гьонюл, че той няма да позволи и косъм да падне от главата на Зейнеп.
Гьонюл хваща Бюлент за ръката и го моли да направи нещо, защото това все пак е и негова дъщеря.
Бюлент забелязва с какъв поглед го гледа Ферайе, но не отдръпва ръката си. Ферайе не може да издържа и се кача в стаята си. Бюлент гледа след нея с очи пълни със сълзи.
Гьонюл пуска ръката на Бюлент и сяда на дивана и се облива отново в сълзи.
В същото това време Зейнеп бавно идва в съзнание в някакво мрачно мазе. Мига, замаяна, усещайки студа от бетонния под. Лежи на картон, поставен на земята, в напълно непознато място. Ръцете ѝ са здраво вързани зад гърба, а устата ѝ е залепена с дебела лента. Сърцето ѝ бие като лудо, объркването бързо отстъпва място на паниката.
В стаята влиза мъжът, който я беше спрял на спирката.
– Какви красиви момичета раждат някои майки… – казва той с възхищение, навежда се над нея и докосва косата ѝ с пръсти. – Ти си прекрасна. Кълна се, никога не съм виждал нещо подобно.
Зейнеп се опитва да се отдръпне, но няма къде да избяга. От устата й се изтръгва заглушен писък, безпомощен звук на отчаяние. Тя се мята, опитва се да вика, но лентата ефективно заглушава всеки звук. Сълзи започват да се стичат по очите ѝ.