winless
Един драматичен телефонен разговор на Зейнеп ще вцепени всички! Ще излезе ли на бял свят участието на Мелис в отвличането на Зейнеп.? Вижте още какво ще се случи в епизод еп.153 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 153 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила се качва на едно дърво, но след това не може да слезе. Кузей я спасява в последния момент. Джавидан моли Сила да замине на село, а Бахар да се върне на нейното място. Ще се съгласи ли Сила, а какво мисли Кузей?
Мелис, обзета от паника, се обажда на лихваря, молейки го да освободи Зейнеп – без да подозира, че разговора им подслушван от Йълдъз. Йълдъз чува как Мелис споменава името на Зейнеп и веднага я изправя пред Бюлент, за да обясни. В къщата избухва скандал.
Както всяка сутрин, Кузей тича през парка, съсредоточен върху ритъма си, когато изведнъж чува глас, който вика за помощ, идващ от високо.
– Помощ! Никой ли не ме чува?! Няма ли никой?
Той спира рязко и се оглежда объркан. Гласът не идва от алеята, а… от короната на дървото. Поглежда нагоре и тогава я забелязва – Сила, притисната към ствола, се намира на около два метра над земята.
– Ето, все пак има някой – казва Кузей забавлявайки се, слагайки ръце на кръста и гледайки с любопитство момичето. – Може ли да знам какво правиш там? Това нова форма на медитация ли е?
– Еее, събирах смола. Клонът се счупи и заседах. От час съм тук! Кузей, нямам телефон – оправдава се Сила.
– Смола? – повдига вежди Кузей. – Чудесно. Това е единственото нещо, което още не си правила. Макар че, като те познавам, сигурно след малко ще ме изненадаш с нещо ново. Кажи ми, какво щеше да стане, ако днес не бях излязъл да тичам? Сериозно, Сила, ти си като магнит за неприятности. Като дете си и пет минути не можеш да стоиш мирна.
– Не е моя вина, кълна се! Откъде да знаех, че тази клонка е крехка?
– Разбира се, откъде да знаеш, че дървото не се използва за стълба в осем сутринта. Всичко е напълно нормално – иронизира той. – Добре, ела. Пусни се. Ще те хвана. Хайде, моето малко катериче.
Сила го поглежда колебливо, след което затваря очи и пуска дървото, падайки право в ръцете на Кузей. И двамата падат на земята – Сила върху Кузей. Дълго време никой от двамата не мърда. Накрая мъжът, все още лежейки, проговаря с леко въздишка:
– Знаеш ли, ако слезеш от мен, ще е хубаво.
– О, извинявай! – Сила скача бързо, зачервена, и се опитва да му помогне да се изправи.
– Нищо ми няма – казва Кузей, изтупвайки дрехите си. – Но благодаря за контролираното падане.
– Сигурен ли си, че нищо не те боли? Може да си си навяхнал нещо? Да погледна – предлага помощта си Сила.
– Не, благодаря. И спри да ме зяпаш така. – Кузей я гледа с лека усмивка. – Наистина, имаш душа на пакостник. Не можеш да стоиш на едно място дори за миг. А аз имам важна среща след малко! Как изглеждам сега?
– Като герой, който е спасил дама от беда – отговаря тя с усмивка и вади нещо от джоба си. – Виж.
– Какво е това? – пита Кузей с леко отвращение.
– Смола. Когато бях малка, не можехме да си позволим дъвки, затова дъвчех това. Помага за кашлицата. Искаш ли да опиташ?
Кузей прави изражение на съмнение и клати глава.
– Баба ти ли те научи на това?
– Разбира се – отговаря тя и въздиша.
– Хайде, да се прибираме, преди да ти хрумне да се качиш на лампата.
Действието прескача. Сила е в стаята си, а до нея стои майка й, Джавидан, с строго изражение на лицето.
– Мамо, полудяла ли си? – пита Сила, клатейки глава с недоверие. – Как да кажа такова нещо на Кузей?
– Нормално. Отвори устата си и кажи истината. Сестра ти остана сама в чужд дом! А ти добре знаеш каква е леля ти – безмилостна. Достатъчно е най-малката грешка и веднага ще обвини Бахар.
– Ето защо моля те да отидеш ти в селото. Ще ви пращам пари, обещавам.
– Пари? – Джавидан въздиша с горчивина. – И откъде ще ги вземеш? Работиш тук и не спестяваш нито стотинка. С какво ще ни издържаш?
– Ще шия рокли, както преди. Ако трябва, ще работя ден и нощ. Ще се справя!
– Разбира се, защото тук ти е удобно! Радиаторите греят, топла вода тече от крана, хладилникът е пълен. Прав си – остани си тук, а ние с Бахар ще се борим за оцеляване в студа и бедността. Но после да не те мъчат угризения.
– Мамо, но ти вече си тук. Как да им кажа сега да приемат и Бахар?
– Затова ти ще заминеш, а тя ще заеме твоето място. Ти ще се върнеш в селото, аз също. Бахар ще дойде в Истанбул – ще учи, ще работи и ще живее тук. Бъдещето е е пред нея, Сила. Не ѝ отнемай този шанс.
Сила не знае какво да каже.
– Сила, защо мълчиш? – Джавидан я гледа внимателно. – Вчера сама каза, че не обичаш Кузей, че и той не те иска, че сте си чужди. И си права – той е адвокат. Има нужда от образована, амбициозна жена. Какво да прави с момиче, което дори не е завършило гимназия? Кузей е добър човек. Може би благодарение на него Бахар един ден ще стане адвокат.
– А ако не се съгласи? – пита Сила, сякаш търсейки последна причина да остане.
– Защо да не се съгласи?! Мислиш ли, че за него има значение коя от вас живее тук? Ти или Бахар?
– Но…
– Но какво? Страхуваш се от истината? Казваш, че обичаш сестра си, а не можеш да жертваш за нея малко удобство. Не ме лъжи. Просто не искаш да напуснеш този лукс.
– Мамо, не е така…
– Тогава кажи как стоят нещата. Какво те държи тук? Кузей? Тази къща? Или просто се страхуваш, че никой вече няма да те гледа така, както той?
Сила мълчи. Някъде дълбоко в сърцето си знае отговора, но не може да го изрече на глас.
– Говори с него, дъще. Убеди го да се съгласи Бахар да дойде. Не можеш цял живот да бъдеш прислужница в чужд дом. Време е да си създадеш свой собствен.
– Но аз не искам да бъда с Алпер… – изрича тя внезапно, отчаяна.
– Аз изобщо споменах ли Алпер?! Забрави го. Ще се влюбиш в друг. Ще създадеш семейство, ще имаш деца… Но не тук. Докато си в този дом, нямаш бъдеще.
Джавидан снижава гласа си, сега говори почти шепнешком:
– Видях Наджие с фотография в ръка. Търси момиче за Кузей. Всеки момент ще го ожени. После ще има деца, а ти… ти ще си бавачка на чуждите деца. Искаш ли това? Да отглеждаш чужди деца, гледайки как той обича друга?
Сила бавно става от леглото, лицето ѝ изразява смесица от тъга и решителност. Джавидан слага ръка на рамото й.
– Ще говориш с него, нали? – пита тя..
Действието прескача. Сила тихо почуква на вратата на кабинета на Кузей. Той преглеждан документи, вдига поглед. Сила влиза бавно и сяда срещу него, без да вдига глава.
– Какво стана? – пита Кузей.
– Нищо… – отговаря Сила много тихо, сякаш се опитва да събере кураж.
– Сила, ако е заради това, че ти се разкрещях тази сутрин, когато се качи на дървото. Не беше правилно от моя страна. Просто се тревожех.
Сила поклаща глава, едва забележимо.
– Не, не е заради това.
Настъпва тишина. Кузей оставя химикалката, накланя се в стола и чака тя да довърши. Най-накрая Сила вдига поглед. Очите ѝ са влажни, като се опитва гласът ѝ да остане стабилен.
– Кузей! Мога ли да се върна в селото? И да помоля Бахар да дойде тук на мое място? – пита плахо Сила.
Кузей моментално се изправя на стола.
– Какво? – изненадан е той.
– След пожара… домът ни вече го няма. Бахар остана сама. Скита се из къщите на леля и съседите! Няма къде да се закрепи. А скоро трябва да започне да учи. Тя трябва да е в големия град. Трябва да се развива, да има шанс за бъдеще.
Кузей мълчи, взирайки се в нея внимателно.
– Помислих си, че… мога да се върна в селото. Да работя там, да помагам на мама. А Бахар ще дойде тук. Ще учи и… и може би ще помага вкъщи. Ще заеме моето място.
Гласът ѝ трепери при последните думи. Сама не знае кое е по-трудно – да ги изрече или да приеме наистина последствията им.
Еге е задрямал и сънува кошмар свързан със Зейнеп. Той се събужда ужасен.
– Има ли новини от Зейнеп? – пита Мелъди, която се доближава до брат си.
– Не… все още не…
– Добре ли си? Викаше насън. „Зейнеп“! Сякаш я виждаше! – казва сестра му.
– Мислех, че съм умрял, но беше сън. Всичко ще мине. Скоро ще намерим Зейнеп. Вярвам в това. Каквото и да стане – ще я намеря. Повярвай ми! – уверен е Еге.
Действието се пренася при Зейнеп, която се опитва да се измъкне, но няма къде да избяга. От устата ѝ се изтръгва заглушен писък, безпомощен звук на отчаяние. Тя се мята, опитва се да вика, но лентата ефективно заглушава всеки звук. Сълзи започват да се нстичат от очите ѝ.
– Не се опитвай да викаш – казва похитителят. – Никой няма да те чуе. Сами сме.
Но Зейнеп не се предава. Тя се мята по-силно, напряга вързаните си ръце, рита с крака, хвърля се настрани. Цялото ѝ тяло вика за помощ, дори да не може да крещи.
Мъжът въздиша и посяга към един стол, който е в помещението. Слага го близо да Зейнеп, която буквално е просната на пода, а след това я от картона и я слага на стола.
– Слушай, няма да викаш, разбра ли?
Зейнеп кима с глава в знак на съгласие. Щом негодникът отлепя тиксото от устата ѝ, тя веднага започва да крещи с всички сили:
– Помощ!!! Спасете ме!!! Някой да ми помогне!!!
– Млъкни! – крещи мъжът и ѝ запушва устата с ръка. Но Зейнеп се възползва от момента – с цялата си сила забива зъбите си в ръката му, докато не почувства вкуса на кръв.
– Кой си ти?! Какво искаш от мен?! Защо ме отвлече?! – крещи през сълзи.
– Луда ли си? – ръмжи мъжът, гледайки окървавения си пръст.
– Да! Може би съм! Но ти си чудовище! Защо го правиш?! – гласът ѝ трепери, но Зейнеп не се предава.
Мъжът се навежда по-близо към нея.
– Скоро ще разбереш – мърмори той, хващайки я за рамото.
Но Зейнеп бързо го рита в корема с цялата си сила. Мъжът отстъпва с клетва на уста, а Зейнеп го заплашва като крещи:
– Той ще ме намери! Тогава ще съжаляваш за всичко! Ще платиш за това!
Бандитът я блъска яростно обратно върху картона, а гласът му става леден.
– Толкова ли се доверяваш на момчето си? Как се казваше… Еге, нали така ли?
Зейнеп е шокирана.
– Откъде познаваш Еге?! – гласът ѝ трепери.
– Знам повече, отколкото си мислиш. Познавам го. Познавам теб. Познавам всички, които обичаш.
– Тогава трябва да знаеш, че ще той ще ме намери! – казва Зейнеп с огън в очите. – И когато го направи, няма да има къде да се скриеш, мръсник!
Действието се пренася в двора в къщата на Бюлент. Мелис излиза навън, оглежда се нервно, след което посяга към телефона си. Набира номер и притиска слушалката към ухото си. Гласът ѝ, макар и приглушен, трепери от тревога:
– Ало? – казва Мелис.
Действието веднага се пренася в помещението, където бандитът държи Зейнеп. Той вдига и разбираме, че Мелис се е обадила на него.
– Ало! Какво правиш, дъще?! – пита мъжът и излаза от помещението.
– А, ти какво си мислиш, че правиш?! Къде е Зейнеп?! – пита ядосана Мелис.
Мелис не забелязва, че Йълдъз я следи. Жената застава на няколко крачки зад нея, скривайки се зад ъгъла на сградата. Напряга слуха си, опитвайки се да улови всяка дума от разговора.
– Трябваше да я пуснеш, след като получи адреса на Гьонюл! – изсъсква Мелис, опитвайки се да запази самообладание.
– Промених мнението си, когато припадна – отговаря хладно лихварят.
– Какво? Зейнеп е припаднала?! – въпреки всичко, в гласа на Мелис се прокрадва нотка на тревога. – Как е тя сега? Всичко наред ли е?
За миг от другата страна настъпва тишина. А после мъжът пита с насмешка:
– Откъде този внезапен интерес? Започна да се тревожиш за нея ли?
– Не. – Мелис ускорява дишането си, сякаш се бори със себе си. – Просто… не ми харесва да има неясни неща. Не понасям, когато нещо ме тормози.
– Тогава не се меси и главичката ти ще е на сигурно място. И не ми се обаждай повече.
– Чакай, не затваряй! – Мелис почти вика, спирайки го в последния момент. – Ако някой разбере, че аз стоят зад това… че заради мен Зейнеп изчезна… ще съм свършена. Разбираш ли?
– Това не е твоя работа, принцесо – изръмжава лихварят. – Върни се в удобния си свят и се занимавай с ноктите си. Тук няма място за твоите драми.
– Послушай ме внимателно – Мелис стиска зъби, гласът ѝ става по-решителен. – Освободи Зейнеп и го направи възможно най-бързо!
Последните думи, изречени ясно и без колебание, достигат до ушите на Йълдъз. Жената вече няма съмнения – Мелис знае много повече за изчезването на Зейнеп, отколкото показва.
Подозрителна и разтресена, Йълдъз веднага я влачи в къщата, без да обръща внимание на протестите на Мелис.
– Ще кажеш всичко на баща си! – вика тя през зъби, повишавайки глас.
– Какво да му кажа?! – Мелис се опитва да се измъкне.
– Чух те, Мелис! С ушите си чух какво каза! – гласът на Йълдъз трепери от вълнение.
– Пусни ме! Какво си чула?! – в гласа на момичето се усеща паника.
В коридора влиза разтревожена Ферайе.
– Какво става тук?!
– Мелис говореше с някого отвън – бързо информира Йълдиз.
– Мислиш, че си от Гестапо?! Защо ме следиш?! – Мелис кипи от възмущение.
– Кажи, къде е Зейнеп?! – Йълдъз не се поддава на провокациите ѝ.
Появява се и Бюлент, изненадан от цялата суматоха.
– Какво става? Какви са тези викове?
– Чух Мелис да говори за Зейнеп. Каза да я пуснат! – отговаря Йълдъз, без да откъсва поглед от момичето.
В последния момент идва и Гьонюл. Погледът ѝ пронизва Мелис.
– Знаеш ли къде е дъщеря ми? – казва тя с хладен тон, който не търпи възражения.
– Не знам нищо! – отговаря Мелис остро, но гласът ѝ леко се накъсва.
Гьонюл се приближава и я хваща за раменете, разтърсвайки я яростно.
– Говори! Къде е Зейнеп?! Кажи какво знаеш!
– Не ти ли стига, че живееш в моя дом?! Сега и ме буташ? – крещи Мелис и бурно отблъсква Гьонюл, право в ръцете на Бюлент. Той веднага я хваща и я прегръща, което наранява Ферайе повече от всичко друго.
– Йълдъз, с кого е говорила? Какво точно е казала? – пита отчаяно Гьонюл.
– Нищо не съм казала! – крещи Мелис с пълно гърло.
– Чух всичко – настоява Йълдъз. – Каза по телефона да пуснат Зейнеп.
Лицето на Бюлент моментално се вкаменява. Той бавно се приближава към дъщеря си, гледайки я право в очите.
– Отвлякоха ли Зейнеп? – пита Гьонюл.
Мелис нервно трие ръцете си, погледът ѝ блуждае. Търси изход от ситуацията, но всяка дума, която иска да каже, сякаш засяда в гърлото ѝ.
– Мелис, кажи ни! – настоява Йълдъз. – Наредила си на някого да я пусне. Какво става?! Къде е Зейнеп?!
– Ако имаш нещо общо с това, ще платиш скъпо! – предупреждава Бюлент, заплашвайки я с пръст.
– За какво още трябва да плащам?! – избухва Мелис. – Тя си тръгна, а сега майка ѝ се върна! Не е ли достатъчно, че заради тях страдам всеки ден?!
Бюлент я хваща за раменете и я стиска силно.
– Мелис, погледни ме в очите и ме слушай внимателно. С кого си говорила? Какво означаваше този разговор? Йълдъз казва, че те е чула. Къде е Зейнеп?!
Момичето отваря уста. Иска да каже нещо. Вече почти се пречупва, когато изведнъж се намесва майка ѝ.
– Бюлент, успокой се! Това е нашата дъщеря! – казва с треперещ глас. – Г-жо Гьонюл, никой в този дом не иска да навреди на никого.
– Тогава защо дъщеря ти мълчи?! Защо не казва с кого е говорила?! – пита Гьонюл с леден тон.
– Какво ти пука?! – крещи Мелис, ядосана. – Не съм ти длъжна да се оправдавам!
– Ако не ми кажеш, ще трябва да се обясняваш пред полицията! – предупреждава Гьонюл.
Скандалът достига върха си, когато изведнъж се чува звук от телефона. Йълдиз, изненадана, посяга към слушалката и я подава на Гьонюл с трепереща ръка.
– Мамо… – от другата страна се чува гласът на Зейнеп. Тих, съкрушен, сякаш лишен от надежда. – Отвлякоха ме! Моля те, спаси ме!
– Зейнеп?! Зейнеп! – вика Гьонюл с пресипнал глас, но връзката внезапно се прекъсва.
– Какво става? – пита притеснен Бюлент.
– Зейнеп каза, че е отвлечена – отговаря ужасена Гьонюл като поглежда към Мелис, която е в ступор.
Бюлент, Ферайе и Йълдъз са шокирани от новината, че Зейнеп е отвлечена.
