winless
Сила се готви да се върне на село, но когато се сбогува с Кузей, той казва думи, които изненадват всички. Похитителят на Зейнеп изпраща шокиращо видео на Гьонюл. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.154 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 154 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила се готви да се върне на село, но когато се сбогува с Кузей, той казва думи, които изненадват всички.
Еге намира медальона на Зейнеп, който той ѝ е подарил.
Похитителят на Зейнеп изпраща шокиращо видео на Гьонюл.
Сила, под натиска на майка си, взема най-трудното решение в живота си. С болка в сърцето си, тя се съгласява да напусне дома на Кузей – мястото, където за първи път се е почувствала наистина в безопасност. Прави го за по-малката си сестра. Заради нея се отказва от мечтите си, от чувствата си, от себе си.
Когато слиза по стълбите с багажа си в ръка, погледът ѝ се спира на градината. Сред зеленината забелязва цветя, разцъфнали в пълния си блясък, толкова внезапно, сякаш са чакали точно този момент. Тя се усмихва през сълзи. Веднага ги разпознава.
„Това са цветята на надеждата“, мисли си Сила, коленичейки до тях.
– Баба ми ги повери на грижите ми. Винаги повтаряше, че когато се озовеш в тъмнина, от която не виждаш изход, когато си убеден, че това е краят – точно тогава трябва да посееш тези семена. Защото който ги посее, ще успокои душата си. Ще намери лек за любовта. И за надеждата.
Сила взема и полива цветята. После се навежда над тях, сякаш иска да запомни всеки детайл от цвета им. Тишината се нарушава от тихи стъпки. Кузей се приближава бавно към нея.
– Ти ги посади, нали? – пита с благодарност. – Зася семената на надеждата.
– Не ги поливай всеки ден – добавя след пауза Сила. – Проверявай почвата. Ако е суха, поливай. Това цвете е издръжливо. Не е капризно като бегония. Не понася излишната вода, прекалено силно слънце или студ. Но цъфти, за да не повехне този, който го отглежда.
Кузей я поглежда с нежност, след което шепне:
– Както теб!
В този момент по стълбите се спуска Джавидан, забравяйки за неотдавнашната си контузия на крака. Когато вижда Кузей, тя забавя крачка. Подхожда спокойно към дъщеря си.
– Ще дойда с теб, а после ще се върна с сестра ти – обявява тя без никакво колебание.
Навън излизат и Наджие и Хулия.
– Благослови ме, лельо Наджие – моли Сила с уважение. – Ако съм направила нещо лошо, простете ми.
– Дори и да е било нещо неподходящо, сега вече няма значение – отговаря жената, а в очите ѝ блести скрита радост. – Ако така си решила, нека бъде така.
Сила целува ръката на Наджие, а след това прегръща Хуляи за сбогом. Но остава още един човек, с когото трябва да се сбогува.
Тя се приближава до Кузей и му подава ръка. Погледите им се срещат и времето сякаш застива за миг. Сила вдига чантата си багажа си и тръгва с майка си към пътя.
И тогава, става нещо, което тя не е очаквала.
– Сила! – провиква се Кузей.
Сила се обръща.
– Не си тръгвай! – казва Кузей.
Сила изглежда като поразена от мълния. Не може да повярва на ушите си.
– Не си отивай – повтаря той, този път по-уверено, приближавайки се към нея.
– Но… – започва тя объркана, без да знае какво да каже.
– Знам, ще ми кажеш за сестра си. Ти и майка ти можете да я вземете. Доведете я тук. Ще живеете заедно. Това е възможно, нали? Моля те… не си отивай!
На лицето на Сили се появява усмивка. Тази усмивка, която Кузей е виждал и преди — ярка, топла, пълна с живот. Усмивка, която казва всичко.
Гьонюл чувайки гласа на Зейнеп, която ѝ казва, че е отвлечена и моли да спаси, ужасена се хвърля към Мелис, сякаш иска да я разкъса, но от съсипана припада. Бюлент я хваща в последния момент и я поставя внимателно на дивана.
– Мелис, веднага ми кажи какво става тук? – казва твърдо Бюлент, обръщайки се към дъщеря си.
– Зейнеп се обади. Както виждаш, аз нямам нищо общо с това – отговаря хладно Мелис, кръстосвайки ръце. – Иди и попитай този Раджип…
Мелис веднага млъква. Разбира, че е казала прекалено много. Бюлент се напряга. Погледът му се забива в дъщеря му като острие.
– Какво каза? – ядосан е той. – Раджип? Откъде знаеш това име?
– Еее… аз… – Мелис търси думи, за да се оправдае, но е вече е твърде късно.
– Отговори ми, Мелис. Откъде познаваш този човек? Говорила ли си с него? Срещала ли си се с него?
Ферайе се приближава.
– Кой е той, Бюленте? Познаваш ли го?
– Познавам го, но това е дълга история. Ще ти обясня по-късно.
– Не, не „по-късно“. Да го изясним сега. – Ферайе се обръща към Мелис. – Дъще, направил ли ти е нещо? Наранил ли те е, този човек?
– Не, не… не ми е направил нищо. Но както каза татко, това е сложно!
Бюлент не възнамерява да се откаже.
– С него ли разговаряше тази сутрин?
Мелис въздиша театрално, опитвайки се да се защити.
– Да, сутринта ми се обади. Исках да ти кажа, но Йълдъз веднага се нахвърли върху мен и не ме остави да кажа и дума! – обяснява Мелис преструвайки се на засегната.
Гьонюл, която току-що идва в съзнание, веднага се включва.
– Откъде е взел номера ти?! – пита, борейки се със собствената си болка.
– Той е бандит. Такива като него имат свои начини. Заради теб стигна и до мен, защото те преследва!
– И какво ти каза? – пита Ферайе.
– Бил отвлякъл Зейнеп. А аз му казах да я остави.
– Знаеше, че е отвлечена?
– Да, разбрах го тази сутрин.
– Какво още ти е казал?! – настоява Гюнюл.
– Първо ме обвиняваш, а сега ме разпитваш?! Не те ли преследва този Раджип?!
– Мелис, успокой се! – казва решително Бюлент. – Всички сме в шок, но трябва да запазим спокойствие. Разкажи ми всичко – от началото до края. Какво наистина се случи?
Мелис застава на място, слага ръце на хълбоците, вдига брадичката и поглежда предизвикателно Гьонюл.
– Не, не аз ще се оправдавам. Може би г-жа Гьонюл ще ни обясни кой всъщност е този Раджип? Защото имам чувството, че не аз имам какво да крия!
В същото време Еге е на пустата автобусна спирка, когато изведнъж погледът му се спира на нещо, което блести на земята. Навежда се и вдига нежна верижка с медальон – две малки кубчета. На едното беше изписано „Z“, а на другото „E“.
Зейнеп и Еге.
– Това е колието, което ѝ купих! – възкликва Еге, а умът му веднага се връща към онзи ден. Той ѝ го беше подарил точно тук – на тази спирка. Когато все още бяха заедно. Когато светът изглеждаше по-различен и по-прост.
– Това беше тук.. – добавя Еге. – Това означава, че тя никога не го е сваляла. Носила го през цялото време… досега. Трябва да е паднал тук, когато…
Еге стиска колието в ръката си, усещайки внезапно свиване в сърцето. И тогава забеляза – на близката сграда, точно под покрива, да виси камера за наблюдение.
Еге е обнадежден, може би точно тук ще намери отговорите.
Мелис стои в стаята сии нервно гледа през прозореца. В погледа ѝ издава тревога и гняв. Изведнъж вратата се отваря рязко и при нея влиза Ферайе.
– Виждаш ли, мамо? Зейнеп изчезна, а на нейно място дойде тази жена! Кълна се, тук става нещо повече. Сигурно е някаква мръсна игра. Може би искат да ни измъкнат пари!
– Не говори глупости, Мелис! – прекъсва майка ѝ. – Знам, че не я понасяш, аз също не я харесвам. Но Гьонюл не изглежда като човек, способен на такава манипулация.
– Не се подвеждай, мамо. Гледаш я с тези свои ангелски очи, сякаш наистина е невинна. А тя само това чака. Повярвай ми – не си струва да ѝ вярваш.
– Остави ме. По-добре ми кажи какво наистина става – настоява Феръе, приближавайки се. – Мелис, нещо тук не е наред.
– Какво да ти кажа?! Ти всичко чу! – отговаря Мелис и отчаяно се сяда на леглото.
Ферйае сяда до нея, без да откъсва поглед от дъщеря си.
– Дъще, моля те. Тук се случва нещо много лошо. Чувстваш го, нали? Кажи ми направо! Имаш ли нещо общо с това?
Мелис веднага повишава глас, възмутена от въпроса:
– Какво?! Мамо, как можеш да мислиш така?!
– Тогава защо този мъж ти се обади? – Феръе не отстъпва, гласът ѝ става все по-решителен.
– Откъде да знам?! Може би ги е следил. Може би ме е видял със Зейнеп. Може би… може би просто се опитва да ме въвлече в всичко това!
Ферейе става и застава срещу дъщеря си, гледайки я право в очите.
– Чуй ме внимателно. Това не са шеги. Говорим за сериозно престъпление. Ако имаш нещо общо с това, дори и косвено, може да влезеш в затвора за съучастие в отвличане. Надявам се, че сега разбираш колко опасна е станала ситуацията.
Мелис мълчи. В очите ѝ се вижда, че започва да осъзнава сериозността на ситуацията, но в същото време нещо в нея се счупва. Страх ли е… или чувство за вина?
Бюлент и Гьонюл са в хола.
– Съжалявам за всичко, което се случи – казва Гьонюл, навеждайки поглед.
– Не се извинявай !– отговаря твърдо Бюлент. – Зейнеп е наша дъщеря.
– Прав си… Но аз разстроих Ферайе. Мисля, че трябва да си тръгвам — добавя тя, опитвайки се да стане.
По-късно телефонът на Гьонюл вибрира. На екрана се появява уведомление за ново съобщение – с прикачен видео файл. Жената се опитва да го възпроизведе, но файлът е в необичаен формат, с който телефонът ѝ не може да се справи.
– Дай ми го – казва Бюлент и свързва устройството с лаптопа си.
В хола настъпва тишина. Той, Ферайе, Гонюл и Йълдъз гледат в монитора, на който се върти безкраен кръг за зареждане. Времето сякаш е спряло.
Изведнъж на екрана се появява изображение.
Реджеп се приближава към Зейнеп, която е вързана и с кърпа в устата, привързана към стол. Момичето издава заглушени, панически звуци. Мъжът гледа право в камерата, а очите му блестят от лудост.
– Гонюл, имаш много красива дъщеря – казва той почти с възхищение, като прекарва пръстите си по косата на Зейнеп, а на лицето му се появява налудничава усмивка. – Срокът изтече. Не си върнала дълга, въпреки че ти дадох време. Това беше грешка. Огромна грешка, Гьонюл. Но… да кажем, че сме изравнили сметките си.
Бавно се навежда над уплашеното момиче, продължавайки да глади косата ѝ.
– Имаш красива дъщеря – повтаря с маниакална увереност. – Но е дива. Ухапа ме… почти ми отхапа пръста. – Смее се кратко, след което лицето му отново се вкаменява. – Но това няма значение. Не съм ѝ ядосан.
Навежда се по-близо до Зейнеп, докато лицето му изчезва от кадъра. За миг се вижда само Зейнеп, трепереща от страх. Раджеп вдишва въздух през носа си.
– Мирише като теб, Гьонюл. – Гласът му става тих, почти шепне. – Вече не е нужно да ми връщаш дълга. Имам всичко, което исках.
– О, Боже… за какво говори той, Бюлент?! – вика отчаяна Гонюл, хващайки се за главата.
– Да те погълне адът, мръсно куче! – крещи Йълдъз, гласът ѝ трепери от омраза.
Видеото изведнъж свършва. Екранът угасва.
В хола настъпва гробна тишина. Гьонюл се срива на пода и избухва в плач. Това не е обикновен плач – това е викът на майка, която чува как някой й отнема детето. Вик на безсилие, болка и ужас, който вече не може да бъде върнат назад.