winless
Джавидан с хитрост предава Сила на Алпер. Еге намира следи, които може да го отведат при Зейнеп. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.155 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 155 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Джавидан с хитрост предава Сила на Алпер.
Гьонюл все още смята, че Мелис има нещо общо с отвличането на дъщеря ѝ. Тя се опитва да влезе в стаята на момичето и да намери телефона ѝ, но случайно попада в спалнята на Ферайе и Бюлент. Изненаданият мъж стои в халат. Веднага се появяват жена му и дъщеря му. Мелис вдига поредния скандал.
Еге взема запис от камерите за наблюдение, които са заснели момента на отвличането на Зейнеп. Еге намира следа, която може да го отведе до Зейнеп.
Джавидан седи сама в стаята си и говори по телефона. Гласът ѝ звучи спокойно, но се долавя фалш в тона ѝ.
– Алпер, успокой се – казва тя хладно. – Сила се връща днес в селото. Скоро ще тръгне.
– Къщата ти изгоря, а ти дори не дойде! – чува се разстроеният глас на мъжа от другата страна. – Къде си? Защо не ми казваш къде е Сила?
– Ако знаех къде е, нямаше ли да ти кажа? Имам проблеми с полицията и не мога да се показвам на публично място.
– Тогава откъде си толкова сигурна, че ще се върне?
– Една позната ми каза. Сила ѝ е изпратила съобщение, и тя ми го предаде. Слушай внимателно: когато дойде, заведи я в планината. Там няма да има изход – ще бъде принудена да се омъжи за теб. Така ще е най-добре за всички.
За миг настъпва тишина. После жената добавя с престорено безразличие:
– И като стана дума… прати ми малко пари. Аз ти помагам, помогни и ти на мен.
Алпер се съгласява, без да се замисли. След края на разговора Джавидан затваря телефона. На лицето ѝ се появява хитра усмивка, а в очите ѝ проблясва задоволство.
– Браво на мен – промърморва доволно. – С един куршум – два заека. Ще се отърва от тази упорита Сила и ще направя Бахар господарка на този дом. Да… всичко върви по план.
Кузей тъкмо тръгва към вратата, готов да напусне къщата, когато изведнъж спира пред хола. Чува гласа на майка си – висок, пълен с гняв и възмущение.
– Защо Кузей не я пуска да си тръгне?! – крещи Нажие на дъщеря си. – Бахар може да дойде сама! Не са ли неразделни?!
Кузей влезе в хола. Майка му тогава го забеляза и веднага промени тона си.
– Ах, Кузей… – каза тя сладко, преструвайки се на невинна.
Мъжът я погледна хладно.
– Ще ти обясня веднага, мамо – каза той спокойно, но твърдо. – Нямам нищо общо със Сила. Не съм я задържал за себе си. Не я пуснах да си тръгне само за да не се върне там, където може да я пребият.
– Бита?! – Наджие сумти презрително. – Сигурно сама ти го е казала, за да остане тук по-дълго. Наистина ли се подлъга?
– Сила не ми е казала нищо такова – отговоря спокойно Кузей. – Подслушах разговора, който водеше с майка си.
Наджие обърна очи и поклати глава с недоверие.
– Боже мой, Кузей! В какъв век живееш? Наистина ли вярваш, че днес жените все още са малтретирани?
– Мамо, светът не е навсякъде такъв, какъвто си го представяш – отговаря той безразлично. – Останах в дома им. Видях с очите си в какви условия живеят. Глад, крайна бедност… и непрестанно насилие.
Кузей си пое дълбоко въздух, опитвайки се да запази спокойствие.
– Ако знаеше през какво преминавам в съда, щеше да се срамуваш от начина си на мислене – каза той хладно. – Нямаш представа в какъв свят живеем. А сега ме извини – трябва да се подготвя за следващото заседание. И не искам да се нервирам повече.
Обърна се на петите си и тръгна към стаята си, без да се обръща назад.
Едва успя да изчезне зад ъгъла, Наджие се приближи до Хулия, нетърпелива.
– Виждаш ли? – шепна тя. – Какви лъжи са измислили, за да останат тук?
– Мамо, може би все пак казва истината… – каза тихо Хулия, опитвайки се да облекчи напрежението.
– Разбира се! – извика Наджие с ирония. – Ще видиш, ще докарат цялото село тук! Лели, братовчедки, ще се събере целият съвет на старейшините!
Хулия не издържа и избухна в смях.
– Какъв съвет на старейшините, мамо? – попита тя, опитвайки се да се овладее.
– Не се смей така! – Наджие я поглежда заплашително. – Ще видиш, когато дойдат, какво означава съвет на старейшините! Тогава няма да ти е смешно.
Сила и майка ѝ пътуват с такси.
– Мамо, каза, че ще пътуваме с автобус – припомня Сила, притеснена от разходите за пътуването от Истанбул до родното си село. – Таксито ще струва цяло състояние! Откъде ще вземем пари за това?
Шофьорът поглежда към тях с тревога в огледалото.
– Не се тревожи, имаме с какво да платим – отговаря бързо Джавидан, опитвайки се да го успокои.
– Откъде имаш пари? – пита Сила.
– От Алпер… – измърморва Джавидан, едва чуто.
– Какво каза? Не чух добре – пита Сила.
– Казах, че имам – отговоря Джавидан, видимо раздразнена. – Освен това няма да е толкова скъпо!
– Мамо, откъде взе тези пари? Кой ти ги даде? – Сила не се отказва.
– Достатъчно! – Джавидан повиши глас. – Престани да се месиш! Имам пари и край. Видя ли онази лукава змия Наджие? Дори шофьор не ни даде! Каква жестока жена!
– Мамо, моля те, не говори така! Тя не е лоша. И не е задължена да ни осигури шофьор. Вече се нанесохме в дома им. Първо аз, сега и ти, и Бахар.
– Може би… може би ти изобщо няма да се върнеш – казва неочаквано тя.
– Какво имаш предвид? – попита изненадана Сила.
– Може би си се затъжила за родното си село и ще решиш, че там ще ти е по-добре. Сама видя, че станахме твърде много в къщата на Кузей. Може би наистина ще е добре да останем само Бахар и аз.
Камерата се насочва към документите, които Сила държи. Един от тях… погрешка е попаднал в ръцете ѝ.
В същото това време Кузей заедно със сестра си и майка си трескаво претърсват папките в кабинета му.
– Синко, сигурен ли си, че беше тук? – пита Наджие.
– Да, мамо – отговори Кузей с напрежение в гласа си. – Къде другаде да е? Трябва да е тук!
– А как точно изглеждаше този документ? – попита Хулия, без да откъсва прегледа си от купчината хартии.
– Това е пълномощно. Подписано лично от моя клиент – обяснява Кузей, все по-напрегнат.
– А ако не го намерим? – Хулия поглежда брат си с тревога.
– Ако не го намерим, няма да мога да водя делото. Без този документ нямам никакъв шанс.
– Но ние вече търсихме навсякъде… – казва майка му, оглеждайки се безпомощно наоколо. – Главата ми се върти от това ровене!
Таксито със Сила и Джавидан спира на страничен, пуст път. Сила слиза веднага след майка си, объркана, оглеждайки се наоколо.
– Мамо, още не сме стигнали до селото! Защо каза да спрем тук? – пита притеснена Сила.
– А ти как мислиш? – Джавидан я погледна многозначително. – Алпер те търси, опитва се да те принуди да се омъжиш! Представи си какво ще стане, ако те види в селото… Говоря това за твое добро, Сила. Този младеж е обсебен. Трябва да си внимателна. Не дай Боже да те отвлече!
– Разбира се, права си – призна Сила. – Но… и сега? Искаш сама да вземеш Бахар?
– Нямам избор – въздъхна Джавидан. – Ти ще останеш тук и ще ме изчакаш. Аз ще отида да взема сестра ти и после ще се върнем заедно в Истанбул. Разбра ли?
Сила без да каже нищо прегръща майка си, борейки се с нарастващото безпокойство.
– Понякога… понякога се чудя дали изобщо ме обичаш! Защо винаги си толкова строга с мен? – пита Сила.
– Дъще! – Джавидан я погалва по косата. – Възможно ли е изобщо такова нещо? Как майка може да не обича собственото си дете?
– Прости ми, мамо – Сила изтрива сълза от бузата си. – Знам, че искаш да ме предпазиш от Алпер. Благодаря ти.
Без да каже нито дума, Джавидан се връща в таксито и продължава пътя си, оставяйки Сила сама в нищото.
В таксито Джавидан взема телефона и набра номера на Алпер.
– Сила вече пристигна – съобщава набързо. – Аз все още съм в Истанбул… А тя? Тя е в Чинаралти, до фермата. Отиди там веднага и я вземи.
– Ако този път нещо се обърка, ще се ядосам много – просъсква Алпер от другата страна.
– Защо да не се получи?! – отвръща Джавидан. – Аз се боря за теб, рискувам всичко! Вместо да ме упрекваш, трябва да ми бъдеш благодарен. Отиди да я вземеш. Не я карай да чака дълго!
Събирайки пъзела, Кузей се досеща, че Сила случайно е взела пълномощното. Документът, от който зависи дело. Няма време за губене. Въпреки че пътят до селото отнема повече от два часа в едната посока, Кузей знае, че няма избор. Без валидно пълномощно той не може да продължи работата си. Кузей взема ключовете от колата и излиза от къщата, готов да се изправи пред това, което го очакваше.
Джавидан стига пеша до мястото, където я чака Бахар.
– Къде е Сила? – попита Бахар, търсейки сестра си с поглед. – Защо не дойде с теб?
– Сестра ти… – Джавидан се колебае за миг. – Чака ни на изхода на селото.
– Но защо там? – попита Бахар.
– Защото трябваше да бъде така – отговори уклончиво Джавидан, избягвайки погледа на дъщеря си.
– Да вървим тогава! – каза Бахар с блясък в очите. – Толкова ми липсваше!
– Не още – я спря Джавидан, хващайки я за ръката. – Първо трябва да свършим нещо важно. Трябва да отидем до магазина.
– До магазина? – изненадана е Бахар. – Защо? Станало ли е нещо?
Джавидан я погледна критично.
– Погледни се – мърмори тя. – В тези дрипи няма да се харесаш на Кузей!
– Какво каза, мамо? Не чух добре – Бахар я поглежда неуверено.
– Казах, че отиваме на луксозно място – отговоря бързо Джавидан, криейки истинските си намерения. – Там всички са елегантни, поддържани… Не можеш да отидеш така облечена. Трябва да ти купим нещо прилично.
– Но… – колебае се Бахар – какво не е наред с дрехите ми?
– Дъще!– въздиша тежко Джавидан – знаеш ли как се обличат момичетата на твоята възраст в града? Елегантно, модерно, съвременно. Ти изглеждаш сякаш току-що си се върнала от нивата! Искаш да засрамиш сестра си? – добавя Джавидан. – Искаш майката на Кузей и всички съседи да казват, че имението е пълно със селяни?
– Разбира се, че не искам! – отвръща Бахар.
– Ето, виждаш ли. Затова трябва да се погрижим за това. Хайде – казва строго тя и тръгва напред.
Бахар я последва, но изведнъж се спря, сякаш си спомни нещо.
– Мамо, мога ли да те попитам нещо?
– Какво има? – отвърна Джавидан, без да се обръща.
– Кака се страхува, че Алпер ще я намери? Затова ли остана на изхода на селото?
Джавидан се колеба за миг, след което кимна с глава.
– Да, точно затова – отговаря тя, а когато Бахар отмества поглед си, промърморва под нос с г усмивка: – Дано Алпер най-накрая я вземе! Ще се отървем от нея веднъж завинаги.
Действието се пренася при Сила, която седи на една пейка на изхода на селото.
В този момент до нея спира автомобил. Алпер изскача от колата, затръшвайки вратата. Застава срещу Сила, която е изненадана, объркана, почти парализирана от страх. Да срещнеш на изоставения път зад селото, някой жив, граничи с чудо. И все пак съдбата я изправи пред него. Най-лошият ѝ кошмар се превърна в реалност.
– Алпер? – гласът на Сила трепери. – Какво правиш тук? Откъде се появи?
Еге се връща у дома и влиза в хола, където на дивана седи Мелъди.
– Има ли новини? – пита той с надежда в гласа си. – Намериха ли Зейнеп?
Мелъди вдига глава и клати с глава с отчаяние.
– Не, но се обади на майка си.
– Откъде знаеш?
– Мама ми каза. Говорила е с леля Ферейе.
– Зейнеп е отвлечена, нали?
Мелоди го поглежда изненадана.
– Да. Откъде…
– Нали знаеш магазина до спирката? – прекъсва я Еге. – Собственикът е чул викове преди два дни. Излязъл да провери, но не видял никого. За щастие има камери за наблюдение. Успях да се сдобия с записите от последните три дни.
Изважда от джоба си флаш памет и я показва на сестра си.
– Тези записи може да имат връзка със Зейнеп. Почти съм сигурен.
– Защо?
Еге посяга в джоба си и вади колието на Зейнеп, което той ѝ подари.
– Защото намерих това. Същото, което ѝ подарих някога.
– Да проверим веднага! – казва Мелоди, без да крие вълнението и тревогата си.
Тя отваря лаптопа, а Еге поставя флашката в USB порта. В хола настъпва напрегнато мълчание, прекъсвано само от шума на вентилатора на компютъра.
Гьонюл тихо се качва на втория етаж в къщата на Бюлент, опитвайки се да не я чуе никой. С туптящо сърце тя се опитва да намери стаята на Мелис. Деликатно отваря първата врата, но вътре вижда Йигит, наведен над книгите си. Безшумно се отдръпва, не искайки да бъде забелязана. Когато протяга ръка, за да отвори следващата врата – тази, която води към стаята на Мелис – изведнъж зад гърба ѝ се чува звукът на звънящ телефон. Тя следва звука и попада в спалнята на Бюлент и Ферайе.
Бюлент току-що излиза от душа, облечен само с халат. При вида на Гьонюл той замръзва на място.
– Гьонюл? – казва изненадан. – Какво правиш тук?
– Исках само да попитам дали има новини… – отговаря жената, явно объркана и смутена.
Изведнъж вратата се отваря и на прага се появява Ферайе. Тя спира, гледайки с недоверие съпруга си и Гьонюл, които стоят в спалнята.
– Какво става тук?! – пита тя с остър тон.
– Нищо. Гьонюл само… – започва Булент, но Гьонюл бързо го прекъсва.
– Дойдох да попитам за нова информация – повтаря жената, усещайки как сърцето й бие като чук.
– Полудяла ли си?! Какво правиш в спалнята ми?! – избухва Ферайе, гласът ѝ трепери от гняв. – Как смееш да влизаш тук?!
– Не е така… Разбра ме погрешно… – започва да се оправдава Гьонюл, но Ферайе не ѝ дава да говори.
– Как съм те разбрала погрешно?! Това е моята спалня! Бюлент, как можеш да позволиш това?!
– Ферайе, моля те, успокой се… – опитва се да успокои ситуацията Бюлент.
– Не мога да се успокоя! Какво щеше да стане, ако Мелис или Йигит ви бяха видели в такова състояние?! – крещи Ферайе.
Гьонюл се опитва да обясни нещо, но тогава вратата се отваря с трясък и в стаята влиза Мелис. Момичето с ярост се нахвърля върху Гьонюл, брутално я блъска.
– Как смееш да влизаш в спалнята на родителите ми?! Как можеш да бъдеш толкова безсрамна?! – крещи тя, без да крие гнева си. – Приехме те под нашия покрив, а ти влизаш в леглото ни?!
– Беше грешка… – Гьонюл се опитва да се защити, но Мелис не възнамерява да отстъпи.
– Грешка?! Разбира се! Случайно си влязла в спалнята на родителите ми?! Родителите ми, които почти се разведоха заради дъщеря ти?! – Мелис стиска юмруци. – Влязла си в стаята на мъжа, когото манипулира, преструвайки се на болна, принуждавайки го да се грижи за теб до сутринта!
– Не съм мамила баща ти – отговаря остро Гьонюл. – Но да, по грешка се озовах тук. Търсех стаята ти.
– Моята стая? – изненадва се Мелис. – Защо?!
– Защото човекът, който отвлече дъщеря ми, се обади на телефона ти.
– И какво от това?! – Мелис избухва отново.
– На телефона ти може да има следи, улики… нещо, което ще ни помогне да намерим Зейнеп.
– Искала си да ровиш в телефона ми?! – Мелис вика още по-силно и отново бута Гьонюл.
– Мелис, успокой се – най-накрая се намесва Ферае, отдръпвайки дъщеря си.
– Тя ме обвинява! – Мелис сочи с треперещ пръст Гьонюл.
– Мелис, стига – казва Бюлент, макар че гласът му е твърде мек спрямо яростта на дъщеря си.
– Не ми пука за твоите проблеми! – крещи Мелис. – Ако наистина обичаше дъщеря си, нямаше да я оставиш тук!
– Мелис, стига! – повтаря Бюлент, повишавайки глас, но без успех
– Не аз трябва да си тръгна оттук! Тази жена трябва да изчезне от живота ни! – Мелис сочи Гьонюл.
Гьонюл я поглежда със студен, пронизващ поглед.
– Ако толкова много мразиш Зейнеп, може би ти самата си замесена в отвличането ѝ – казва с леден тон. – Понякога най-големият враг е точно до теб…
– Как смееш да обвиняваш едно дете?! – Ферайе трепери от възмущение. – Махай се от спалнята ми веднага!
– Ако дъщеря ти има нещо общо с отвличането на моята Зейнеп… – Гьонюл не отстъпва нито крачка.
– И тогава какво ще направиш? – Ферайе се изправя гордо, гледайки я с презрение.
– Тогава ще видиш – отговаря Гьонюл, хвърляйки на Мелис последен, пълен с гняв поглед, преди да се обърне и да излезе от стаята.
Междувременно Еге заедно със сестра си преглеждат записите от камерите за наблюдение, монтирани на магазина до спирката, откъдето е отвлечена Зейнеп. Намират фрагмент от видеото, на който се вижда как престъпникът се отдалечава с колата със Зейнеп.
– Това е моментът на отвличането на Зейнеп – казва Еге на сестра си.
– Този човек наистина я е отвлякъл. Не се вижда лицето му? – пита Мелоди.
– За съжаление, но може би ще успеем да разчетем регистрационния номер – отговаря Еге.
Регистрационният номер на колата на похитителя обаче е зацапан с кал, а цифрите и буквите са неясни.
Еге гледа към екрана на компютъра си и ве един момент възкликва:
– Намерих! Виж какво пише на задния прозорец на колата. „Space Rent A Car“ – показва Еге на сестра си. – Между другото, всички тези коли са с проследяващи устройства. Готово, намерихме Зейнеп!