winless
Кузей застава на страната на Сили, а Реджеп разкрива всички гадости, които е направила Мелис пред майка ѝ и леля ѝ! Вижте още какво ще се случи в епизод еп.159 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 159 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Реджеп нахлува в дома на Бюлент и без заобикалки признава на Ферайе и Наджие какви гадости е извършила Мелис и заплашва, че ще разкрие всичко и на баща ѝ.
Кузей не вярва, че Сили е виновна за падането на Пелин, и я защитава. Джавидан търси нови начини да се отърве от нея.
Операцията на Зейнеп е успешна.
Джавидан излиза от скривалището и се преструва притеснена, че Пелин е паднала.
– Ай, какво стана? Падна ли, момиче? Как падна, ах, ах, ах! – преструва се Джавидан.
Пелин седи, свита на едната страна. Опитва се да се изправи, но лицето ѝ издава колко я боли.
– Добре ли си, дъще?
– Добре съм… но много боли. Ах… ах… – прехапва устна. – Сигурно съм го счупила.
– Колко пъти ти казвам – вика Джавидан като гледа Сила , сочейки към разлятата кофа. – Сто пъти ти казах да я преместиш. А ти – не само, че не я махна, ами си я сложила точно пред стълбите! Виждаш ли сега какво стана? Детето стъпи и…
Кузей поглежда Сила, която тръгва да се оправдае, но замлъква. А след това откарва Пелин в болницата.
Пред Хулия Джавидан обвинява Сила, че е причинила инцидента, в който е пострадала Пелин – приятелката на Кузей, с която той е планирал да отиде на бала.
Сила се чувства, сякаш целия свят се е обърнал срещу нея. Знае, че е невинна, но въпреки това обвиненията на Джавидан много я нараняват. С очи, пълни със сълзи, тя излиза навън, за да си поеме дъх и да не се разпадне пред очите на всички.
Бахар веднага я настига. Тя спира до нея, виждайки как по-голямата ѝ сестра трепери, борейки се с напиращите сълзи.
– Како моля те, спри да плачеш – казва Бахар нежно, с цялата топлина, на която е способна.
– Кълна се, че от тази кофа не се е изляла и капка вода. Сигурна съм. Бих направила нещо такова?! – Сила вдига поглед, изпълнен с болка.
– Знам, че не би го направила – отговаря Бахар решително. – Ти никога не би наранила никого.
– Но Хулия ще каже всичко на Кузей. А той… той вече ми е ядосан. Няма да ми повярва. Трябва да си тръгна, преди да дойде.
– Къде ще отидеш, како?
– Не знам, но това няма значение. Все пак ще ме изгони.
Преди Бахар да успее да я спре, Сила се обръща и тича към портата. Стъпките ѝ са изпълнени с отчаяние, сякаш бяга не само от ситуацията, но и от самата себе си.
След малко Хулия и Джавидан излизат от къщата и забелязват Бахар, която стои сама пред вратата.
– Защо си губиш времето, дъще? – хладно казва Джавидан. – Тази вечер има бал. Ще закъснееш.
– Кака иска да си тръгне –отговаря Бахар, с мъка задържайки сълзите си. – Мисли, че Кузей няма да ѝ повярва, че ще я изгони!
Всъщност Сила не успява да избяга далеч. В момента, в който преминава през портата на имението и излиза на пътя, пред къщата спира кола. На волана седи Кузей.
Погледите им се срещат.
Кузей влиза в салона , а веднага след него се появяват Хулия, Джавидан, Сила и Бахар. Въздухът е нагорещен, като преди буря.
– Какво става тук? – пита той сериозно. – Някой най-сетне да ми каже истината. А ти, Сила? За къде беше тръгнала?
Сила мълчи. Очите ѝ са пълни с болка.
– Добре, аз ще ти кажа – започва Хюля, но Джавидан я прекъсва:
– Тази твоя приятелка, която падна… Сила го направи умишлено. Но моля те, не се ядосвай веднага.
– Сила го направи умишлено? – повтаря Кузей, повдигайки вежди и слагайки ръце на кръста.
– Кузей, тя се страхуваше. Знаеше, че ще се ядосаш. Искаше да избяга от дома – обяснява Хулия. – Купих ѝ рокля за бала, беше толкова щастлива, развълнувана. А после, когато Пелин падна, чух как г-жа Джавидан обвиняваше Сила. Каза ѝ в лицето, че е разляла водата нарочно.
– Тя направи грешка – намесва се Джавидан, опитвайки се да запази спокойствие. — Тя е млада, действаше под влияние на емоциите. Не я наказвай за това. Много искаше да отиде на бала. Когато покани Пелин, тя се почувства наранена, отхвърлена…
– Достатъчно! – прекъсва я Кузей. – Интересува ме само едно: какво ще каже Сила?
– Каза, че не е направила това – отговаря Хулия. – Плачеше. И от страх искаше да избяга от къщи…
– Кузей, моля те, не се ядосвай – повтаря Джавидан с сладък, фалшив тон. – Станало е в момент на слабост. Сила, скъпа моя, иди и си събери багажа. Ще пътуваш с първия автобус за леля си.
Сила вече е на път да се обърне, без да каже нито дума, когато изведнъж Кузей се приближава към нея и я хваща за рамото. С твърдо движение я спира.
– Всички говорят за теб, а ти мълчиш – казва той по-меко, но настоятелно. – Затова те питам направо: направи ли го умишлено?
Сила поклаща глава. Гласът ѝ трепери, но е сигурен:
– Не съм го направила. Никога не бих направила такова нещо.
Кузей я поглежда право в очите, след което въздиша и казва спокойно:
– Дори да кажеш, че си го направила, пак няма да ти повярвам. – Обръща се към Джавидан. – Чухте ли това? Сила никога не би постъпила толкова подло. Може да е импулсивна, понякога неловка, но не е способна на жестокост. Никога не би изложила някого на опасност. И никога не би излъгала по такъв въпрос!
Мълчи за момент, след което добавя решително:
– Няма да ходя на никакъв бал. А Пелин е добре. Това е краят на разговора.
Обръща се и излиза от салона.
Сила стои като вкопана, сълзи се надигат в очите ѝ – този път от облекчение. Кузей ѝ повярва. Повярва на нея, а не на обвиненията. Бахар се усмихва радостно. В очите им се чете надежда и тиха победа. Само Джавидан стиска устни. Планът ѝ, внимателно планиран и изпълнен с хладен разчет, току-що се разпадна. И то пред очите ѝ.
По-късно Бахар влиза в стаята на майка си ядосана
– Ти го направи, нали?! Всичко това е твоя работа! – Бахар повишава глас.
Джавидан вдига поглед, преструвайки се на изненадана.
– За какво говориш, дъще? Какво ти хрумна?
– Знаеш много добре за какво говоря! Видях го в очите ти! Каза на Сили, че покривът тече, само за да я накараш да работи, а после, когато дойде Пелин, изля препарат за почистване на стълбите! Ти си го направила! Искаше да я компрометираш!
– Млъкни! – изсъска Кавидан, изправяйки се рязко. – Някой ще ни чуе и ще ти повярва. Защо да правя такова нещо? Какво ме интересува някаква Пелин?
– Ще ти кажа защо го направи. Откакто сме тук, обличаш ме като за парад, буташ ме в стаята на Кузей и ми казваш да се обръщам с „господин“, а не с „братко“! Ти не искаш доброто ми. Искаш да ме продадеш!
– Спри! – Кавидан се приближава, но вече говори по-меко.
– Правя го, защото те обичам. Защото не искам да свършиш като мен с нищо. Ти си красива, млада. Заслужаваш повече от бедност и зависимост от другите. Искам да се омъжиш за Кузей. Да станеш госпожа на този дом. Затова правя всичко това.
– Какво говориш, мамо? Това е лудост! Кузей? Съпруг?! Това е невъзможно.
–Защо не? Сестра ти вече го отхвърли. Сама ми каза: „Не обичам Кузей. Не го искам.“ Това беше нейното решение. Ти можеш да имаш друго.
Бахар замръзва за миг.
– Наистина ли е казала това? – пита с недоверие.
– Да. Отхвърли го. Затова си зададох въпроса: щом Сила не го иска, защо ти да не опиташ? Дъще, помисли. Може би е достатъчно да се приближиш до него, да флиртуваш малко…
– Мамо, чуваш ли се?! – Бахар се отдръпва. – Да флиртувам? Кузей не е играчка. И няма да се боря за мъж с собствената си сестра! Какво е това изобщо?!
– Но пък…
– Достатъчно! Сила е моя сестра и няма да ти позволя да говориш повече за нея по този начин! А освен това – планът ти не се получи. Кузей ѝ повярва. Застана на нейна страна. Защото я познава и знае, че тя никога не би наранила никого. Остави ги, мамо.
Обръща се на петите си и излиза от стаята, като затръшва вратата.
Джавидан остава сама. Лицето ѝ се вкаменява. Гняв и разочарование се смесват в нея с безсилие.
– Значи така стоят нещата… – шепне си тя. – Кузей вярва на Сила. И докато тя е тук, нищо няма да успея. Но аз няма да се предам.
Тя взема телефона, който лежи на нощното шкафче и изпраща съобщение на Алпур.
„Знам къде е Сила. Ела колкото можеш по-бързо. Вземи я оттук и заведи където поискаш, стига да е далеч. Да, веднага! Не позволявай на Кузей да я намери. Вземи я. Направи го за мен.“
На врата на дома на Бюлент се звъни. Мелис притеснена вижда, че това е Реджеп.
Тя застава пред Йълдъз, която тръгва да отвори вратата. Мелис я лъже, че това е куриера, който носи пратка за нея.
Мелис тя се втурва към вратата и я отваря точно преди Реджеп да хване дръжката. Погледите им се срещат – неговият студен и дързък, нейният изпълнен със страх.
– Чаках и чаках, че накрая почти пуснах корени – казва с насмешка Рагъп, разтривайки врата си. – Цялото ми тяло ме боли от стоенето.
– Върви… моля те, върви зад портата – казва нервно Мелис, опитвайки се да запази спокойствие, въпреки че гласът ѝ трепери. – Веднага ще дойда при теб. Наистина.
– Не – отговаря Реджеп. – Ще вляза вътре. Ще пия кафе с мляко. Заслужавам го след всичко, което преживях заради твоя герой-годеник. Уморен съм и имам право да си почина.
Раджеп тръгва да влиза, но Мелис застава на пътя му, отчаяна.
– Полудял ли си?! – изсъска тя. – Говоря ти сериозно, махни се оттук! Излез през портата, моля те! Моля те!
Гласът на момичето се накъсва. В очите на Мелис има сълзи. Но Реджеп не възнамерява да се откаже.
– Достатъчно. Няма да се крия повече!
И безцеремонно влиза вътре, като леко я отблъсква настрани. В антрето се сблъсква с Ферайе, която застива. Очите ѝ се разширяват от шок.
– Добър ден – казва нагло Реджеп, сякаш влиза в собствения си дом.
Ферайе го гледа като призрак. Секунда по-късно я обхваща ужас. Познава лицето от записа. Това е той. Той е ранил Зейнеп.
– Ти… – шокирана е Ферайе – Какво правиш тук?! Как смееш да се появяваш в дома ми?!
– Спокойно – отговаря той с престорена учтивост. – Дойдох само да поговоря.
Наджие, привлечена от шума, се приближава към тях.
– Кой е този, Ферайе? – пита строго. – Какво прави тук този непознат?
Ферайе се опитва да преглътне гнева и страха едновременно.
–Това е чудовището! Той отвлече и намушка Зейнеп!
– Какво?! – крещи шокирана Наджие и закрива устата си. – Веднага да се обадим в полицията!
– Моля, заповядайте – отвръща Раджеп с подигравателна усмивка. – Но знайте, че ще завлека и Мелис със себе си. Може да си разказваме приказки в една и съща килия.
Студен хлад преминава по гърба на всички. Раджеп влиза в хола без да бъде поканен, сяда удобно на дивана и взема чашата със сок, която Наджие е оставила там по-рано. Пие бавно, гледайки всички с нагло изражение.
– Няма да се откажа, докато не получа това, което ми се полага – казва спокойно, а гласът му кипи от заплаха.
Ферайе посяга към телефона, но ръката ѝ трепери. Мелис стои до нея, бледа като стена, взирайки се в пода. Страхът парализира тялото ѝ.
Раджеп допива сока си. Посяга към бисквитката, която лежи на чинията, но преди да успее да я хване, Ферайе го удря по пръстите.
– Какво означава това? Защо ме удряш?! – изръмжава той с възмущение, поглеждайки я под вежди. – Така ли се отнасят с гости?
– В този дом не пипай нищо! Махай се! Хайде, махай се! – повтаря Ферайе.
–Значи смела, а? – Раджеп се усмихва подигравателно. – Дъщеря ти явно не се е опитала да признае какво е направила.
–За какво говориш? – Мелис се изправя, напрегната като струна. – Аз ли ти казах да отвлечеш Зейнеп? Не, никога не сме говорили за такова нещо!
– Не. Не сме говорили – отговаря Раджеп.
– Тогава какво искаш от мен?!
– Принцесо, спомни си деня, в който ти се обадих.
Мелис замръзва. Очите ѝ се разширяват от ужас, сякаш върху нея се е стоварила лавина от спомени. Наджие, която не може да повярва, че племенницата ѝ би могла да направи нещо лошо, се намесва с нарастваща тревога:
– Какъв телефон? Какво говори той? Кажи направо!
– Търсех Гьонюл – казва Раджеп, бавно, сякаш иска всяка дума да проникне в сърцата на слушащите. – Тогава твоята очарователна племенница ми отговори на телефона. Срещнахме се. Сама ми даде адреса ѝ.
Ферайе поглежда дъщеря си и сърцето ѝ започва да бие като лудо. Вече знае. Предчувстваше го от самото начало.
– Това истина ли е, Мелис? – пита, макар че знае отговора.
– Мамо, кълна се… – гласът на Мелис трепери, очите ѝ се пълнят със сълзи. – Мислех, че татко ти изневерява. Исках да се отървем от онази жена. Затова му дадох адреса… само затова…
– И тогава той отиде в старата ви къща – добавя Наджиe, мислейки на глас. – Срещал там Кузей… и се стигало до бой.
– Кузей… онзи коравият? – Раджеп се присмива. – Но няма орех, който да не може да се счупи. – Поднася празната си чаша към Ферайе. – Налей. Жаден съм. Хайде, госпожо професор, покажи какво е гостоприемство.
Ферайе взема чашата, но вместо да я напълни, я разбива с ярост на пода.
– Никой в този дом няма да ти прислужва! И никой няма да трепери от заплахите ти!
– Заплахи? – Раджеп се смее и вади пистолет от колана си. – О, още дори не съм започнал да заплашвам.
Жените се отдръпват с писъци. В очите им се чете ужас.
– Какво всъщност искаш от мен?! – гласът на Мелис става едва чут, тънък като паяжина. – Дадох ти само адреса на Гьонюл. Това не е престъпление!
– Точно така! – подкрепя я Наджие, макар че в гласа ѝ се чува трепет. – Това не е престъпление!
– Може би не – Раджеп навежда глава. – Но ако баща ти разбере за това… ще се разрази голям скандал, нали?
– Ще се справим – се намесва Ферайе, с ярост в очите. – А сега махай се от дома ми!
– А как ще обясниш, че твоята дъщеря сама предложи Зейнеп, когато казах, че искам Гьонюл?
– Аз… – Мелис не може да изрече нито дума. Гласът ѝ засяда в гърлото.
– Как се нарича това на вашия юридически жаргон? – Раджеп повдига вежда. – Подстрекателство към престъпление?
Мелис стои с наведена глава, мълчалива. Ферайе я гледа, сякаш я вижда за първи път. Години наред се е учила да игнорира лъжите, манипулациите и капризите й. Но сега… сега гледа човек, способен на най-лошото.
– Какво си направила, Мелис?! – вика Ферайе, разкъсвана от отчаяние и гняв.
Вратите на операционната зала се отварят и на прага застава лекар в бяла престилка, с уморено, но спокойно лице. Всички задържат дъха си.
– Операцията премина успешно. Зейнеп се чувства добре и вече е в съзнание – обявява той с мек, но твърд тон.
– Слава Богу! – извиква Гьонюл, почти падайки от облекчение. Сълзи напълват очите ѝ. – Докторе… дъщеря ми… ще може ли да има деца?
Лекарят се усмихва успокоително.
– Не се наложи да отстраняваме матката. Зейнеп ще може да стане майка. – казва той.
При тези думи Гьонюл избухва в сълзи – този път от щастие. Близките на Зейнеп се прегръщат, разменят трогателни погледи и тихи думи на благодарност. Радостта витае във въздуха като облекчение след буря.
Само Мелис и Белкис стоят настрана с хладни лица и скресени ръце. Не говорят, не се усмихват. Тяхното безразличие е болезнено в този момент на радост.
– А, да, между другото… – казва лекарят, сякаш си спомни нещо важно. – Кой от вас се казва Еге?
– Аз съм – отговаря момчето, правейки крачка напред.
– Зейнеп през цялото време повтаряше името ти – казва лекарят с усмивка. – Дори под упойка, ти явно си много важен за нея.
На лицето на Еге се изписва изненада, която бързо отстъпва място на вълнение. В очите му се появява блясък, който не може да се скрие.