winless
„Лабиринт към щастието“:Зейнеп удря Джихан, без да подозира, че той я защитава
В „Лабиринт към щастието“ всяка усмивка може да крие план. Всяка любов – спомен, който не си отишъл. А всяко доверие – опасност да бъдеш наранен от най-близкия. В новия епизод героите се движат по ръба на несигурността.
Ферайе и Зейнеп правят първите стъпки към помирение. Но колко е трудно да градиш наново, когато в миналото още тлее болка. Генюл, загубила посоката към дъщеря си, само мълчаливо я следи – без думи, без извинения. А някой я наблюдава в тъмното – Алпер. И той има цел, но тя няма нищо общо с прошка.
Същевременно Бахар сияе с годежен пръстен на ръката си, докато Кузей тайно се лута из спомените за Съла. Любовта ѝ може и да е отминала… но не и чувството. И точно тогава, когато Зейнеп се чувства най-уязвима, пред нея се появява Джихан – и инстинктът ѝ я кара да удари човека, който всъщност се опитва да я защити.
Джихан отнася удари в „Лабиринт към щастието“
В новия епизод на „Лабиринт към щастието“ отношенията между Ферайе и Зейнеп започват постепенно да се подобряват. Двете намират път една към друга, въпреки болката и пропуснатото време. Но една сянка не им дава покой – тази на Генюл.
Генюл продължава да наблюдава дъщеря си отдалеч. Тя не знае как да поиска прошка, нито откъде да започне. Това мълчаливо страдание я разяжда. Само че не знае, че в този момент Алпер следи самата нея – и има собствени, тъмни намерения.
Бахар приема годежния пръстен, но Кузей все още мисли за Съла
Джавидан ликува – успяла е да постигне целта си. А Наджие прави всичко възможно, за да убеди Кузей да предложи брак на Бахар. Помолвката става факт.
Бахар разглежда внимателно годежния пръстен. Очите ѝ светят – тя е щастлива, че Кузей ѝ е предложил. Но Наджие усеща нещо притеснително. Синът ѝ не изглежда радостен.
Кузей продължава да мисли за Съла, въпреки думите, че я е забравил. Сърцето не се подчинява на логиката. Миналото продължава да живее в него, дори и да го отрича.
Зейнеп неочаквано удря Джихан, който се опитва да ѝ помогне
Мелис не спира да създава напрежение у дома. Създава конфликти от нищото, а атмосферата става все по-напрегната.
Зейнеп решава да отиде при майка си. Вратата е открехната. Не знае защо, но нещо я тревожи. Влиза вътре… и се стъписва. Пред нея стои Джихан.
Изплашена, Зейнеп действа инстинктивно – удря го, без да го познае. Само че Джихан не е там случайно. Той е част от план, който цели да защити Седа. И не смята да се откаже, дори ако трябва да търпи ударите на тези, които се опитва да спаси.
Философски цитат за епизода:
„Понякога удряме най-неочаквано – не защото мразим, а защото още не знаем на кого да се доверим.“