winless
Лейля: Любов и справедливост – цената на неблагодарността
Нур седи до Лейля, но не докосва кафето си. Главата я боли, а напрежението в нея е по-силно от всякога. Лейля усеща, че нещо не е наред, и я пита какво се случва и защо всички отново се нахвърлят върху нея.
Нур избухва. Казва, че най-много мрази неблагодарността. Нарича семейството неблагодарно и отказва да мълчи повече. Обяснява, че по време на футболната кариера на Туфан той е изкарвал добри пари, но е бил на път да ги пропилее. Тя е тази, която е мислила напред. Тя е инвестирала в земи и имоти, които днес струват милиони. Тя е водила преговорите за имението и в продължение на месец е ходила всеки ден, за да свали цената.
Въпреки всичко това никой никога не ѝ е казал „благодаря“. Вместо признание получава нападки при най-малката си грешка. Лейля я насърчава да не позволява на никого да я мачка. Нур е категорична – никога няма да го допусне.
Откази и тайни срещи
Нур настоява Дживан да посети Серен, но той отказва без колебание. В същото време Мали се среща с Тувана. Двамата се разхождат заедно в парка, далеч от напрежението и скандалите, които ги заобикалят.
Урокът на строителния обект
Туфан отвежда Дживан на строителен обект. Дживан очаква офисна работа, но баща му го приземява рязко. Казва му, че първо трябва да научи основите и че дните му на разглезеност са приключили.
Макар да е учил строително инженерство, Дживан никога не е работил на истински обект след стажа си. Сега трябва да види как живеят и работят хората, които един ден ще управлява. Възлагат му да разтоварва газобетонни блокове и камиони с пясък. Един от работниците предлага помощ, но Дживан отказва и настоява да се справи сам.
Истината за глада и студа
Дживан започва разговор с работник на име Мурат. Мурат е женен, има три деца, живее под наем, съпругата му не работи и изкарва 45 000 лири в Истанбул. Постепенно Дживан разбира какъв е урокът на баща му – да покаже колко трудно се изкарват парите.
Той признава на Мурат, че никога не е живял като него. Разказва за детството си – как е ял хляб от контейнерите, като е махал мухлясалото, как е носил обувки с два номера по-малки, докато пръстите му кървят. Споделя, че е бил хапан от плъхове, докато рови в боклука, че е търсил дърва, за да се стопли през зимата с тънки дрехи. Бил е бит. Пиел е само вода, за да притъпи глада си.
Дживан се изправя срещу баща си и му казва, че не може да го учи на лишения, защото вече е преживял неща, които той дори не може да си представи. След това си тръгва. Казва, че отива там, където му е мястото.